Европейската икономика се намира в критичен момент, в който на фона на растящи дългове и институционални сътресения все по-голям финансов ресурс се насочва към превъоръжаване – за сметка на стабилността, пазара и данъкоплатците. Това бе основният акцент в разговор между евродепутата Зигберт Дрьозе (Алтернатива за Германия) и Рада Лайкова (Възраждане) в подкаста „От местопрестъплението: Брюксел“, който обхваща както състоянието на еврозоната, така и новите приоритети на европейската финансова политика.
Още в началото Дрьозе поставя темата за разходите в ЕС, като подчертава, че според него средствата на европейските граждани се използват за „мечти“ и неустойчива икономическа политика. В този контекст той насочва разговора към България и предстоящото въвеждане на еврото – тема, която според Лайкова предизвиква сериозно обществено напрежение.
По думите ѝ над 80% от българите не желаят присъединяване към еврозоната. Както заявява тя:
„Над 80% от населението изобщо не иска да се качва на този потъващ евро-‘Титаник’.“
Лайкова изтъква, че моментът за присъединяване е особено неблагоприятен, тъй като Европейската централна банка е изправена пред необходимостта да изкупува дълг не само на Италия, но и на Франция – държава, която според нея се намира в де факто финансова криза.
Франция – новият системен риск за еврозоната
Френската ситуация се превръща в централен икономически риск за еврозоната. Политическата нестабилност, невъзможността за приемане на бюджет и нарастващата задлъжнялост създават потенциален системен проблем, който може да засегне всички държави членки чрез по-високи лихви и нови форми на обща финансова отговорност.
В този контекст Лайкова посочва, че въпреки задлъжняването Франция продължава да разчита на европейска солидарност – практика, която според нея постепенно въвлича и по-малки икономики като българската в поддържането на общия проект.
Вижте и това – Берлин към Париж: Режете социални разходи, за да има за отбрана
Посещението на делегация от Европейския парламент в Европейската централна банка във Франкфурт допълнително засилва опасенията за промяна на финансовите приоритети. Според Дрьозе институцията се опитва да създаде благоприятна среда за политическа подкрепа на бъдещи решения, включително около дигиталното евро.
От Зелената сделка към военната икономика
Особено показателен е въпросът за климатичните инвестиции. Макар програмите формално да продължават, нови финансови инструменти в тази сфера няма да бъдат разработвани – сигнал, който контрастира с досегашната доминираща реторика около Зелената сделка.
Тази промяна, според Лайкова, отразява пренасочване на вниманието към военната индустрия. В институциите вече открито се говори за необходимостта Европа да бъде подготвена за война до 2030 г. – приоритет, който постепенно измества предишни политики, включително климатичните.
Дрьозе допълва, че това води до отваряне на „всички шлюзове“ за разходи, като бюджетните ограничения губят значение. По думите му:
„Създава се впечатление, че климатичната тема се оставя настрана и се отварят всички шлюзове за въоръжаване. Пари сякаш нямат значение.“
Огромни дългови програми вече се подготвят в някои държави членки, което според него ще бъде платено от гражданите в бъдеще.
Отварят ли се „всички шлюзове“ за дългово финансиране
Той предупреждава, че подобно развитие може да доведе до изкривявания на пазарите и до фундаментална промяна в европейската икономическа философия. Германия например исторически избягваше да поема дълг или да гарантира задълженията на други държави – принцип, който постепенно се размива.
Лайкова определя това като подготовка за „съюз на отговорността“ – система, в която средствата на държавите членки се използват колективно за политически цели. Тя подчертава, че ЕС не създава собствен ресурс, а разчита на националните бюджети.
Дигитални инструменти и новият контрол върху парите
Паралелно с това се развиват и нови инструменти за контрол – дигитална валута, дигитална идентичност и регулации върху комуникациите. Според Дрьозе дигиталното евро се представя като „дигитални пари в брой“, за да се намали обществената съпротива.
Вижте още – Дигиталното евро напредва, планира се за 2029
Както предупреждава той:
„Това са механизми, които водят до несвобода.“
Темите за Chat Control, дигиталната идентичност и бъдещето на кешовите разплащания вече предизвикват значителен обществен интерес, като евродепутатът посочва, че получава множество писма от граждани.
В края на разговора и двамата участници поставят въпроса за доверието – или липсата му – към европейските институции. Според тях именно икономическата политика, управлението на дълга и новите приоритети в разходите стоят в основата на нарастващото обществено безпокойство.
Разговорът завършва с предупреждението, че бъдещите финансови решения ще имат пряко отражение върху европейските граждани – и че посоката на икономическата политика ще определи колко висока ще бъде цената, която те ще трябва да платят.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
