Планът на Европейския съюз да изгради мащабни изчислителни центрове за изкуствен интелект на стойност 20 млрд. евро е изправен пред нарастваща критика още преди официалното си стартиране, пише Politico. Идеята, представяна като европейски отговор на американските инвестиции в AI инфраструктура, трябва да осигури на континента мощност за обучение на големи модели. Скептиците обаче поставят под въпрос не само мащаба, но и самата икономическа логика на проекта.
Планът на ЕС за AI гигафабрики
Според Politico планът, очертан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди повече от година, трябва да бъде обявен тази пролет. Той предвижда изграждането на много големи изчислителни хъбове, които да позволят обучение на мощни AI модели и да намалят технологичната зависимост на Европа от САЩ и Китай.
Проблемът, според законодатели и експерти, е, че не е ясно дали в Европа изобщо има достатъчно търсене за изчислителната мощ, която тези съоръжения ще произвеждат. Критиците предупреждават, че ЕС рискува да вложи 20 млрд. евро в проект, който няма да му помогне реално да настигне САЩ и Китай, а може дори да задълбочи изоставането му.
„Никой не можа да ми обясни какъв е бизнес казусът, който планират с тези гигафабрики“, казва германският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински, цитиран от Politico, по време на събитие в Брюксел. По думите му част от аргументацията се свежда до твърдението, че Европа просто се нуждае от повече изчислителна мощ. „Когато ги попитам: ‘За какво?’, те казват: ‘Няма значение, просто ни трябва повече изчислителна мощ’“, посочва той.
Европейската комисия защитава инициативата с аргумента за технологичен суверенитет. Говорителят на Комисията Томас Рение заявява пред Politico, че Европа се нуждае от изчислителна мощ, за да не бъде прекалено зависима от други континенти. „Това не е само въпрос на сурова изчислителна мощ, а на суверенна изчислителна инфраструктура“, казва той.
Вижте още – ЕС като регулаторна сила и технологично джудже: как Европа се оказа зависима от САЩ
Проектът е част от опита на Брюксел да осигури ресурси за европейски технологични компании, стартъпи и изследователи, така че те да могат да се конкурират с водещите американски модели като GPT на OpenAI и Claude на Anthropic. Politico припомня, че още през 2024 г. Комисията е обявила планове за изграждане на 19 суперкомпютъра, насочени към изкуствения интелект, в 16 държави. Тези съоръжения са известни като AI Factories — „AI фабрики“.
Следващата стъпка са т.нар. гигафабрики. Целта е да бъдат изградени четири или пет мегасъоръжения, всяко от които да разполага с около 100 000 графични процесора — GPU чипове, използвани за обучение на AI модели. Според Politico тези центрове трябва да бъдат около четири пъти по-големи от вече планираните AI фабрики и да се конкурират с някои от най-големите световни проекти, включително инициативи като Stargate на OpenAI.
Финансирането трябва да бъде комбинация от публични и частни инвестиции, като от страна на ЕС е създаден фонд от 20 млрд. евро. По време на неформална предварителна процедура миналата година са били подадени 76 предложения за изграждане на 60 обекта в 16 държави, включително от утвърдени компании като френската Scaleway. Според говорителя на Комисията Томас Рение това показва „възникващо значително пазарно търсене“.
Въпреки това формалната процедура за кандидатстване вече е била отлагана два пъти и сега се очаква да започне тази пролет.
Съмнения за реалното търсене
Критиците не оспорват, че обучението на големи AI модели изисква огромна изчислителна мощ. Те обаче поставят друг въпрос: кои точно европейски компании ще използват тези мегасъоръжения. „Много по-малко ясно е кой ще ползва гигафабриките“, казва пред Politico Николета Кьосовска, изследователски асистент в брюкселския мозъчен тръст Centre for European Policy Studies. Тя е съавтор на доклад за гигафабриките със заглавие „Убежища на иновациите или катедрали в пустинята?“.
Според Кьосовска Европа няма много AI компании, които да се нуждаят от подобен мащаб. „Нямаме толкова много AI компании, имаме само Mistral“, казва тя, цитирана от Politico.
Mistral и липсата на европейски AI гиганти
Именно тук се появява един от основните парадокси. Освен френската Mistral, Европа няма много компании, способни да разработват модели, които изискват такова количество изчислителна мощ за обучение. Но самата Mistral не чака европейските гигафабрики. Компанията вече изгражда собствена инфраструктура. През февруари тя е обявила инвестиция от 1,2 млрд. евро в центрове за данни в Швеция, а в края на март е набрала 830 млн. долара за финансиране на център за данни с близо 14 000 графични процесора край Париж.
Това засилва призивите Европейската комисия да не се фокусира прекомерно върху създаването на инфраструктура за разработчици на големи езикови модели, които да се конкурират директно с ChatGPT, а да насочи усилията към индустриалните предимства на Европа. Българският евродепутат Ева Майдел заявява по време на панел през февруари, че ЕС не може да се конкурира с вече направените инвестиции в САЩ. „Има цял свят отвъд големите езикови модели, където се намират нашите стратегически предимства като европейци“, казва тя, цитирана от Politico.
Майдел посочва, че големите езикови модели могат да пишат текстове, но не са оптимизирани за задачи като разработване на нови технологии за батерии — област, от която европейската индустриална база може да има пряка полза. Тя не заявява директно, че гигафабриките имат грешен фокус, но призовава Комисията да мисли за крайната цел на проекта.
Риск от нови технологични зависимости
Друг спорен въпрос е дали планът на ЕС наистина ще намали зависимостите на Европа, или ще създаде нови. Politico отбелязва, че има опасения, че гигафабриките може да увеличат зависимостта от американски технологии заради доминиращата позиция на Nvidia — базираната в Силициевата долина компания, която е водещ световен доставчик на GPU чипове.
Група от 18 евродепутати е предупредила Европейската комисия, че секторът на центровете за данни е „концентриран и доминиран от един-единствен доставчик“, като е поставила въпроса как Комисията възнамерява да използва AI гигафабриките, за да намали стратегическите зависимости на Европа.
Томас Рение не отговаря пряко на опасенията около Nvidia, но заявява, че гигафабриките ще засилят европейския суверенитет, като избегнат зависимостта от американска инфраструктура. По думите му европейската индустрия и изследователите изрично търсят „суверенна среда“, в която стратегическите им данни и собствени модели да бъдат защитени изцяло по европейското право, без възможност за намеса от трети държави.
Други критици смятат, че проектът е не само неясен като фокус, но и твърде малък спрямо глобалната конкуренция. OpenAI вече е стартирала план за изчислителна инфраструктура на стойност 500 млрд. долара, първоначално съсредоточен върху САЩ, а Anthropic също е обявила инвестиция от 50 млрд. долара в инфраструктура там.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
