Испания често се дава като пример за успешен енергиен преход към възобновяеми източници, но реалната цена, която плащат домакинствата, показва съвсем различна картина. Според анализ на La Razón, електроенергията в страната излиза значително по-скъпа, отколкото изглежда на пръв поглед.
Испанското правителство изтъква, че благодарение на силното навлизане на възобновяемите източници през март инфлацията е била ограничена до 3,3%, а „зелената“ енергия е определяла цената на тока в 84% от времето – спрямо едва 25% през 2019 г. Но, както подчертава La Razón, това е „илюзия“, която не отчита данъчната тежест и реалната покупателна способност на домакинствата.
Защо токът в Испания е по-скъп от средното в ЕС
Когато се включат всички данъци и цената се изчисли спрямо покупателната способност, крайната стойност достига около 0,32 евро за киловатчас. Това е с около 10% над средното за Европейския съюз и поставя Испания сред шестте държави с най-скъп ток на континента.
Тези данни влизат в противоречие с официалния наратив, че преходът към възобновяеми източници автоматично води до по-ниски крайни цени. По принцип производството на ток от слънце и вятър би трябвало да е по-евтино, но фискалната тежест и допълнителните разходи изкривяват тази картина, отбелязва La Razón.
Вижте и това – Енергийната зависимост на Германия: Берлин разчита на френските реактори
Какво реално влиза в сметката за електроенергия
Цената на електроенергията не се формира само от разходите за производство. В нея се включват и разходите по доставянето ѝ във всеки момент от денонощието – поддържането на инфраструктурата, гарантирането на стабилност в мрежата и способността системата да реагира при внезапни промени.
Това означава, че към „чистата“ цена на енергията се добавят такси за пренос, регулирани компоненти, инвестиции в мрежи, услуги за балансиране и разходи за поддържане на резервни мощности. Именно тези елементи – често невидими за потребителя – обясняват защо крайната сметка остава висока.
След мащабния срив на електросистемата от 28 април (т.нар. „нулево електричество“), за който и до днес няма ясно посочена отговорност, системата е допълнително „подсилена“, за да се избегнат бъдещи подобни ситуации. Това изисква постоянна готовност на алтернативни източници като газ, водноелектрически и ядрени централи. Поддържането на тази готовност представлява структурен разход, който рядко се обсъжда публично, но неизбежно се включва в цената за крайния потребител.
LCOE и скритите разходи на „евтината“ енергия
Според доклад на Центъра „Питър Хубер“ към Университета на Хесперидите (Universidad de las Hespérides), изготвен от икономиста Даниел Фернандес Мендес и ядрения физик Мануел Фернандес Ордоньес, един от основните проблеми е начинът, по който се измерва цената на електроенергията. Авторите поставят под въпрос широко използвания показател LCOE (levelized cost of electricity/усреднена цена на електроенергията), който отчита разходите за производство през жизнения цикъл на дадена инсталация. По тяхна оценка този показател дава непълна картина, тъй като не включва ключови системни разходи. Той не отчита разходите по интеграцията на електроенергията в мрежата, не измерва влиянието върху стабилността на системата и игнорира необходимостта от резервни мощности в моменти, когато производството от възобновяеми източници пада до нула. Именно тези пропуски водят до разминаване между теоретичната цена на електроенергията и реалната цена, която плащат потребителите, подчертава La Razón.
Вижте и това – Търговията с емисии разпалва спор в ЕС: растящи цени и натиск върху домакинствата
Зависимостта от ВЕИ и ролята на ядрената енергия
Испания е сред държавите, които най-бързо увеличиха дела на слънчевата и вятърната енергия в своя енергиен микс. За по-малко от десетилетие структурата на производството се промени значително, като възобновяемите източници вече надхвърлят половината от общото производство.
Въпреки това крайната цена не показва устойчив спад. Причината е, че системата става все по-зависима от източници, чието производство е непостоянно. Това налага непрекъснато укрепване на електропреносната мрежа, поддържане на резервни мощности и въвеждане на все по-сложни механизми за управление и балансиране.
В този контекст ядрената енергия продължава да играе ключова, макар и често подценявана роля. Тя осигурява стабилност и предвидимост в една система, която става все по-волатилна. Въпреки това секторът е подложен на сериозен фискален натиск – данъчната тежест върху ядрената енергия е нараснала с близо 75%, от 16 на 28 евро за мегаватчас, което надвишава средното ниво в ЕС.
Паралелно с това правителството поддържа политика за постепенно закриване на ядрените мощности, което създава допълнителна несигурност за бъдещето на енергийната система.
Как електроенергията поскъпва от централата до контакта
Ключовият извод от анализа е, че електроенергията може да изглежда евтина при производството, но поскъпва значително, докато достигне до крайния потребител. Между генерацията и домакинството стои сложна верига от разходи, която постоянно се разширява.
Тази верига включва няколко основни компонента:
- инвестиции в по-устойчиви електропреносни мрежи
- системи за контрол и управление в реално време
- поддържане на резервни (т.нар. „базови“) мощности
- разходи за балансиране при колебания в производството
Всички тези елементи са пряко следствие от нарастващия дял на възобновяемите източници и тяхната променливост. Те увеличават цената на електроенергията независимо от ниските производствени разходи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
