Как Европейският съюз постепенно се отдалечава от Маастрихтските правила, как се разширява общият дълг и как кризите се използват като оправдание за заобикаляне на основните принципи за бюджетна дисциплина. Темата коментираха германският евродепутат Зигберт Дрьозе (AfD) и българската представителка Рада Лайкова („Възраждане“). Двамата поставят акцент върху липсата на прозрачност, размиването на фискалните ограничения и възможните корупционни рискове, които според тях съпътстват новите механизми за финансиране.
Разговорът е част от подкаста, в който Дрьозе и Лайкова редовно анализират икономическите и институционални политики на ЕС, като се фокусират върху ефекта им върху данъкоплатците и върховенството на закона. Настоящият епизод е посветен на Договора от Маастрихт и неговата роля в съвременната финансова архитектура на съюза.
Как ЕС разхлабва финансовите ограничения
Дрьозе представя Европейския парламент като „център на цялото зло“ и припомня, че ЕС така и не успя да приеме собствена конституция. Липсата ѝ според него е облекчение, но пък настоящата правна рамка представлява натрупване от „добри и лоши“ договори, сред които именно Договорът от Маастрихт от 1992 г. е в основата на институционалния строеж на съюза.
Той подчертава, че Маастрихт е въвел ключови принципи — от въвеждането на еврото до промяната в механизма за гласуване в институциите — но много от замислените тогава реформи никога не са били довършени. Дрьозе дава пример с идеята Европейският парламент да бъде истински законодателен орган, което така и не се е случило повече от три десетилетия.
Вижте още – ЕС гради зелена и военна супердържава до 2030 г.
„Отбрана“ като оправдание за повече дълг
Рада Лайкова подкрепя тезата, че договорите са систематично обезсилвани. Според нея ЕС използва „големи думи“ като върховенство на закона, но сам нарушава собствените си правила. Тя посочва, че Маастрихтските критерии — лимитът за дефицита, таванът от 3% за дълга и общите изисквания за бюджетна дисциплина — днес се заобикалят в името на различни идеологически инициативи.
„Преди беше коронафонд, след това климатични фондове, а сега магическата дума е ‘отбрана’“, казва Лайкова. Според нея под този предлог се прави нещо фундаментално — ЕС поема дълг на общо ниво, без ясни гаранции кой ще носи финансовата отговорност. Тя подчертава, че това е пряко нарушение на философията на Маастрихт.
Дрьозе допълва, че Германия, като най-силната икономика и ключов автор на Маастрихтските договори, има особена вина за размиването на правилата. Той припомня, че страната му някога е настоявала за консервативна фискална рамка, но днес самата тя подкопава тези принципи.
Още по темата – ЕС готви Съюз за спестявания: път към военна икономика?
Дрьозе сравнява европейските практики с германския опит от последните години, когато дълговата спирачка — конституционно правило за ограничаване на новия дълг — беше обезсилена „с трикове“ и с подкрепата на т.нар. стари партии в Бундестага. Същото, твърди той, се случва и в ЕС, където председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен „ежедневно размива Маастрихтските критерии“ чрез инициативи като Rearm Plan за мащабно въоръжаване.
Германия и политиката на размиване на правилата
Лайкова добавя, че във всички изслушвания в комисията по икономически и парични въпроси (ECON), където и двамата участват, се налага схващането, че кризите дават основание правилата да бъдат суспендирани. Сега ЕС се подготвя за „военна икономика“, а това прави излишно старото фискално ограничение.
Тя предупреждава, че в името на отбраната дефинициите се разширяват до степен, при която почти всякакъв разход може да бъде оправдан. Това създава нови механизми за вземане на кредити на европейско ниво, които според нея се прикриват под лозунги, но на практика покриват национални проекти без ясна отчетност. Тя напомня за фонда „Следващо поколение ЕС“ (Next Generation EU) от над 800 млрд. евро като пример за липса на прозрачност и ефективност.
Корупционни рискове и липса на контрол
Дрьозе заключава, че липсата на контрол и непрекъснатото създаване на извънредни инструменти пораждат системни рискове от корупция. По думите му в Брюксел често „при всяка сделка се връща малка комисионна“, което според него е структурен проблем, а не индивидуално изключение.
Евродепутатът подчертава, че тяхната работа е да се противопоставят на тези процеси и да защитават средствата на данъкоплатците, които ЕС всъщност управлява, но не притежава.
В заключение Рада Лайкова заявява, че ролята на евродепутатите е да осъществяват демократичен контрол, защото „ЕС прави каквото си иска“ — вчера под предлог пандемия, днес под знамето на отбраната. Тя призовава зрителите да продължат да следят програмата, която според нея разкрива механизма на европейските решения и ефекта им върху гражданите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
