Предложението за единна минимална възраст за достъп до социални мрежи в Европейския съюз беше представено от Урсула фон дер Лайен като мярка за защита на децата. Зад привидно безспорната цел обаче се очертава значително по-широк спор – дали възрастовият контрол няма да доведе до задължителна идентификация на всички интернет потребители, постоянни проверки на самоличността и постепенно ограничаване на онлайн анонимността.
„Социалните мрежи не са играчка“, предупреди председателят на Европейската комисия при представянето в Брюксел на експертен доклад за безопасността на децата в интернет. Използвайки заключенията му, тя очерта намерението на Комисията да предложи общоевропейска възрастова граница за достъп до социални платформи.
Австрийското издание Exxpress обаче отбелязва, че инициативата не може да бъде разглеждана изолирано от други спорни европейски проекти – Chat Control, европейския портфейл за цифрова самоличност и разширяващите се механизми за контрол върху онлайн съдържанието. Именно затова част от специалистите по сигурност и организациите за граждански права виждат в предложението не само инструмент за закрила на непълнолетните, но и възможна инфраструктура за масова идентификация в интернет.
ЕС предлага обща възрастова граница за социалните мрежи
Докладът е изготвен от специална група, назначена от Европейската комисия и председателствана от директорката в германския институт INSERM Мария Мелхиор и германския детски и младежки психиатър Йорг Фегерт от Университета в Улм. Основната препоръка на експертите е достъпът до социални мрежи да бъде ограничен за деца под 13-годишна възраст.
В изказването си Урсула фон дер Лайен представи бъдещия подход на Европейската комисия в три направления. Първото е свързано със задълженията на онлайн платформите съгласно европейския Законодателен акт за цифровите услуги – Digital Services Act, или DSA.
„Платформите имат задължение да се грижат за своите потребители, особено за най-уязвимите сред тях“, заяви председателят на Комисията.
Второто направление е въвеждането на възрастово съобразени ограничения. Именно тук фон дер Лайен произнесе изречението, което впоследствие предизвика най-много реакции:
„Въпросът не е дали децата могат да получат достъп до социалните мрежи. Въпросът е дали и кога социалните мрежи могат да получат достъп до нашите деца.“
Според Exxpress критиците виждат в тази формулировка ефективен политически лозунг, който измества вниманието от техническата страна на предложението. За да бъде установено дали един потребител е дете, на практика трябва да бъде проверена възрастта на всеки човек, който се опитва да използва съответната платформа.
Приложение за проверка на възрастта под критика
Като основен инструмент за прилагане на ограниченията фон дер Лайен посочи разработваното от ЕС приложение за проверка на възрастта. По думите ѝ то ще бъде лесно за използване, ще защитава личните данни и ще бъде с отворен код. Председателят на Комисията заяви, че чрез него „властта се връща в ръцете на родителите“.
Третият елемент от предложението е законово определена начална възраст за използване на социални мрежи. Фон дер Лайен сравни ограничението с правилата за шофиране и продажба на алкохол:
„Точно както не даваме на децата си ключовете за автомобила, преди да имат шофьорска книжка, или не им позволяваме да купуват алкохол, преди да са достигнали необходимата възраст, трябва да определим възрастта, от която децата могат законно да използват социални медии.“
Тя призна, че системата няма да бъде напълно защитена от заобикаляне. Според нея обаче обществените промени изискват време – както е било необходимо време за забраняването на шофирането след употреба на алкохол и за налагането на предпазните колани.
Ще трябва ли всеки потребител да доказва самоличността си?
Именно сравнението с шофьорските книжки и алкохола предизвиква сериозни възражения. Exxpress посочва, че зад родителската реторика стои техническа инфраструктура, която не може да бъде ограничена само до децата. За да бъде установено кой е под 13 или под друга определена възраст, платформата трябва да провери и пълнолетните потребители. Така възрастовият контрол би могъл да се превърне в задължителен пропускателен пункт за всички, които желаят да четат, публикуват или общуват онлайн.
Критиките не идват само от политически активисти, а и от експерти по киберсигурност и организации за защита на гражданските права.
Едно от основните възражения е свързано със сигурността на самото европейско приложение. Според TechPolicy.Press консултантът по сигурност Пол Мур е успял да заобиколи системата във видеодемонстрация за около две минути. Местоположението на потребителя може да бъде прикрито и чрез виртуална частна мрежа – VPN.
Техническият директор на Caesar Groep Дибран Мулдер също анализира архитектурата на приложението. Според представената от него оценка проверката на документа за самоличност и сравнението на лицето се извършват изцяло върху устройството на потребителя, а органът, който издава удостоверението, просто приема получения резултат. Мулдер определя това като проблем с границата на доверие – така наречения trust boundary. Според него системата може да бъде заобиколена сравнително лесно, защото разчита на обработка в среда, контролирана от самия потребител. Под въпрос е поставено и твърдението, че приложението вече е завършено и може да работи на всеки телефон.
Германското издание netzpolitik.org посочва, че техническата разработка все още не е напълно готова и системата не функционира на всички устройства. Разминаване има и между публичното представяне на приложението като „напълно анонимно“ и съдържанието на неговата техническа документация. Според спецификациите ще се използват идентификатори или псевдоними, свързани с конкретния интернет домейн. Това означава, че системата може да не разкрива пряко името на човека, но все пак ще създава устойчиви обозначения, чрез които действията му да бъдат разпознавани в определена среда.
Така възниква въпросът доколко една система може да се нарича анонимна, ако създава цифрови идентификатори, които позволяват повторно разпознаване на потребителя.
ЕС иска да ограничи Big Tech, но остава зависим от него
Ева Симон от Civil Liberties Union for Europe посочва още един структурен проблем. Европейският съюз заявява, че иска да ограничи влиянието на големите технологични корпорации, но същевременно създава механизми, които зависят от техните операционни системи и инфраструктура.
При мобилните устройства например Google може да се превърне в неизбежен посредник при проверката на възрастта и идентичността.
Според Симон централният проблем не е само на колко години е детето, а как функционират самите социални мрежи. Тя насочва вниманието към алгоритмите за препоръчване на съдържание, профилирането на потребителите и бизнес моделите, изградени около максимално продължителното задържане на вниманието.
От тази гледна точка проверката на възрастта не променя основните механизми, които правят платформите пристрастяващи или излагат потребителите на неподходящо съдържание. Тя само определя кой може да влезе в системата.
Риск от контролни пунктове из целия интернет
Bloomsbury Intelligence and Security Institute обръща внимание на друг парадокс. Дори система, проектирана така, че да разкрива минимално количество лични данни, може да се превърне в силно натрапчива, ако потребителите постоянно трябва да доказват определени свои характеристики. Вместо да се изпраща пълната самоличност, може да се потвърждава само, че човекът е над определена възраст. Но ако подобно потвърждение бъде изисквано от все повече сайтове и приложения, интернет постепенно ще се изпълни с контролни пунктове за верификация.
Така мярка, въведена с обещание да защитава неприкосновеността, може да направи анонимното използване на интернет практически невъзможно.
Тук връзката с бъдещия европейски портфейл за цифрова самоличност – EUDI Wallet – става особено важна. Организации за цифрови права вече предупреждават за риска от over-asking – изискването на повече лични сведения, отколкото са действително необходими, включително данни, които дадена услуга няма законово основание да получава.
Сред най-острите критици на изказването на фон дер Лайен е ирландецът Пол Уолш. Той е ръководител на компанията за сигурност MetaCert и е бил част от екипа на AOL, разработил през 1996 г. програмата за незабавни съобщения AIM. Уолш е участвал и в разработването на системи за обозначаване и удостоверяване на интернет съдържание, включително ранни форми на профилна верификация. По собствените му думи е консултирал правителства по въпроси, свързани със защитата на децата и сексуалната експлоатация. Компанията му е поддържала и голяма база данни с порнографски сайтове.
В широко разпространена публикация Уолш разглежда критично почти всяка част от речта на председателя на Комисията.
Според него изразът за социалните мрежи, които „получават достъп до нашите деца“, е лозунг, напомнящ езика на романа „1984“ на Джордж Оруел. Уолш твърди, че зад инициативата стои не само защита на децата, а създаване на система за наблюдение.
Ursula von der Leyen has confirmed that everyone in the EU will need to use the EU’s app for identity authentication before being able to access or post on social media websites.
🇪🇺 As an expert in online child safety, I am here to expose the misinformation and misdirection in…
— Paul Walsh (@Paul__Walsh) July 13, 2026
Той оспорва и твърдението, че чрез приложението властта ще бъде върната на родителите. Според него държавата на практика отнема правото на родителите сами да решават кога и как децата им да използват определени услуги, въпреки че съществуват родителски настройки и други инструменти за контрол. Уолш отхвърля и аналогията с шофьорската книжка. Според него родителите, а не държавата, решават кога един младеж е готов да получи ключовете от семейния автомобил, стига той да отговаря на законовите изисквания. Да се принуди всеки възрастен и всяко дете да преминават през биометричен или идентификационен контрол, за да използват приложение, не е сравнимо с еднократното получаване на шофьорска книжка. Уолш сравнява предложението по-скоро със ситуация, при която държавата отнема ключовете на всички шофьори и ги задължава при всяко пътуване да искат разрешение от частна компания. Човекът, който вече е издържал шофьорски изпит, не е длъжен непрекъснато да удостоверява чрез приложение, че все още има право да управлява автомобил.
Техническото му възражение съвпада с критиките на други специалисти. Според него „защитаваща поверителността проверка на възрастта“ съдържа вътрешно противоречие, защото възрастта трудно може да бъде удостоверена надеждно без някаква връзка със самоличността.
Уолш предупреждава и че много от предложенията разглеждат интернет като затворена система, която може да бъде управлявана чрез ограничен брой контролни точки. В действителност съществуват десетки милиони сайтове с порнографско съдържание, непрекъснато се създават нови, а голяма част от тях се намират извън юрисдикцията на институциите, които искат да ги регулират. Особено внимание Уолш обръща на признанието на фон дер Лайен, че ограниченията няма да бъдат напълно защитени от заобикаляне.
Според него това е съществената част от изказването. Ако политиците признават, че възрастовата забрана няма да може надеждно да спре младежите, но едновременно обещават впоследствие да я направят непробиваема, следващата стъпка може да бъде ограничаването на VPN услугите и другите инструменти, позволяващи на потребителите да скриват местоположението и самоличността си.
Вижте и това – Интернет по паспорт: кой иска да наложи контрол и над VPN
В края на критиката си Уолш цитира известната реплика от „1984“ на Оруел:
„Ако искаш картина на бъдещето, представи си ботуш, който тъпче човешко лице – завинаги.“
Exxpress отбелязва, че тази оценка е най-крайният прочит на предложението. Не всички критици отхвърлят изцяло възрастовия контрол. Част от тях поставят под въпрос конкретно европейския начин на прилагането му.
Специализиран технически блог обобщава основната дилема така: или сайтът разбира кой е потребителят, или доставчикът на цифрова самоличност разбира кои сайтове посещава той. В първия случай онлайн платформите получават повече информация за самоличността на хората. Във втория централизираният доставчик на удостоверения може да събира информация за тяхното поведение в интернет. И двата варианта носят сериозни рискове.
Съществуват криптографски технологии, които позволяват да бъде доказано, че потребителят е над определена възраст, без да се разкрива точната му рождена дата. Те обаче не решават напълно въпросите кой издава удостоверението, как се защитава устройството, как се предотвратява прехвърлянето на идентификационни данни и дали системата няма постепенно да бъде използвана за други цели.
Защита на децата или край на онлайн анонимността?
Фон дер Лайен подкрепи предложението си с резултати от проучване на Eurobarometer, публикувано в същия ден. Според него 63 процента от европейците подкрепят правила на равнище ЕС, които да ограничават достъпа на деца до социални мрежи в зависимост от възрастта им. Това показва значителна обществена подкрепа за самата цел. Проучването обаче не дава отговор на ключовия технически въпрос – дали гражданите биха приели всички пълнолетни потребители да удостоверяват възрастта или самоличността си, за да могат да използват социални платформи.
Очаква се Европейската комисия да представи конкретното си предложение след лятото. Тогава ще започне същинският политически и правен спор – не само как да бъдат защитени децата, но и дали тази защита изисква всеки възрастен да показва цифров документ, преди да може да чете, пише и общува в интернет.
Както обобщава Exxpress, границата между закрилата на непълнолетните и изграждането на универсална система за онлайн идентификация може да се окаже значително по-тънка, отколкото предполага публичното представяне на инициативата.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
