С края на 2025 г. става все по-трудно да се говори за Европейския съюз като за стабилен и уверен глобален фактор. За страни като Унгария това не е абстрактен геополитически дебат, а въпрос с пряко отражение върху икономиката, сигурността и бъдещето на целия континент. Както отбелязва Лили Земплени в анализ за The Hungarian Conservative, състоянието на ЕС днес е резултат не от внезапна криза, а от поредица стратегически грешки, натрупвани с години.
Показателен симптом за това е формулировката в Националната стратегия за сигурност на САЩ, която говори за „перспектива за цивилизационно заличаване на Европа“. Подобно предупреждение не се появява на празно място – то отразява реални процеси на отслабване, които през 2025 г. вече трудно могат да бъдат прикрити.
Вижте още – Как „Голямото заместване“ стана факт в Брюксел?
Войната в Украйна и цената, която ЕС плаща
Един от ключовите фактори за упадъка на ЕС остава войната в Украйна. Конфликтът няма изгледи да приключи през 2025 г., а цената му за Европа продължава да расте. Според анализа на The Hungarian Conservative, въпреки че американската администрация признава тежките икономически щети за Европа, Брюксел последователно подкопава всякакви реални опити за деескалация.
Американската стратегия за сигурност открито признава, че войната е довела до парадоксален резултат: вместо да засили самостоятелността на Европа, тя е увеличила външните ѝ зависимости. Най-ярък пример е Германия, където енергийната криза тласка ключови индустрии извън континента. Германски химически компании изграждат мащабни производствени мощности в Китай, използвайки руски газ, който вече не могат да получат в Европа.
Въпреки тези реалности ЕС продължава курса на санкции срещу Русия и планира пълно прекратяване на вноса на руски газ и петрол. Според Лили Земплени тази комбинация от военна и икономическа конфронтация подкопава конкурентоспособността на Съюза и ерозира икономическата му основа.
Стотици милиарди за война, орязани ресурси за Европа
От 2022 г. насам Европейският съюз е изразходвал приблизително 200 млрд. евро за подкрепа на Украйна. Освен пряката финансова помощ, държавите членки са доставили значителни количества въоръжение – над един милион артилерийски снаряда, бойни самолети и танкове Leopard – и са обучили повече от 81 000 украински военнослужещи.
Както подчертава The Hungarian Conservative, проблемът не е само в мащаба на тези разходи, а в липсата на ясна стратегия за изход. Европейската комисия планира допълнителни 210 млрд. евро за Украйна през 2026–2027 г., а около 20% от следващия многогодишен бюджет на ЕС (2028–2034 г.) също се предвижда да бъдат насочени към Киев.
Още по темата – Милиарди за война, орязани социални разходи в ЕС
Тези средства неминуемо се отклоняват от европейската икономика, социалните системи и инвестициите в собственото развитие на Съюза – факт, който допълнително отслабва позициите му в глобалната конкуренция.
Миграционната политика, която наказва държавите с граници
Миграцията остава друг хроничен проблем, който ЕС не успя да реши и през 2025 г. След години на спорове беше приет т.нар. „солидарен пул“, който трябва да влезе в сила през средата на 2026 г. Държавите, които според Европейската комисия не са под „миграционен натиск“, ще бъдат задължени или да приемат до 21 000 мигранти, или да плащат по 20 000 евро за всеки отказан.
От унгарска гледна точка – и както посочва Лили Земплени в The Hungarian Conservative – тази схема на практика санкционира страните, които са защитили ефективно границите си и са предотвратили масова нелегална миграция.
Вижте и това – ЕС разпределя мигрантите: каква е опасността за България
Макар Пактът за миграцията и убежището да беше приветстван заради акцента върху депортациите, критиката е по-дълбока: много по-ефективно е нелегалните мигранти изобщо да не бъдат допускани, отколкото впоследствие да бъдат връщани. Според авторката ЕС продължава да третира симптомите, вместо причините.
Корупция, двойни стандарти и срив на европейските ценности
Към стратегическите провали се добавя и все по-очевидният проблем с почтеността на европейските институции. 2025 г. започна с два неразрешени скандала – „Катаргейт“ и аферата около SMS-комуникацията между председателя на Европейската комисия и Pfizer за покупката на 1,8 млрд. дози ваксини. Година по-късно ключови въпроси остават без отговор.
През март към списъка се добавиха и подозрения за лобистки натиск от страна на Huawei, довели до искания за сваляне на имунитета на няколко евродепутати. Паралелно с това бившият заместник-председател на Европейската комисия Федерика Могерини беше временно задържана и впоследствие третирана като заподозряна по отделен корупционен случай, свързан с Колежа на Европа и Европейската служба за външна дейност.
Припомняме – Разследване в ЕС: Могерини и съмнения за злоупотреби
Докато ЕС е разтърсван от корупционни разкрития, хиляди унгарски студенти остават без достъп до програмата „Еразъм“. Финансирането беше спряно с аргумент за предотвратяване на злоупотреби, въпреки че нито един унгарски университет не е доказано нарушил правилата.
В същото време институции като Колежа на Европа продължават да получават европейски средства, въпреки сериозните съмнения около тях. Според Лили Земплени и The Hungarian Conservative това показва готовността на ЕС да подкопава дори фундаментални права – като достъпа до образование – когато целта е политически натиск върху неудобни държави.
В края на 2025 г. образът на Европейския съюз е белязан от икономическо отслабване, стратегическа безпътица и размиване на ценностите, които той сам твърди, че защитава. Както заключава анализът в The Hungarian Conservative, този упадък не е неизбежен, но е пряк резултат от политически избори, направени през последните години – избори, чиито последици вече се усещат в цяла Европа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
