Европейският съюз се превърна в световна сила в писането на регулации, но остава технологично зависим от Съединените щати в ключови сфери – от мобилните телефони и облачните услуги до разплащанията, изкуствения интелект и енергетиката. Това е основната теза в анализ на словашкото издание Aktuality, което описва Европа като континент, изградил „крепост от параграфи“, но загубил способността сам да създава технологиите, от които зависи ежедневният му живот.
Според Aktuality темата вече не е просто културно влияние, както през миналия век, когато американският начин на живот се свързваше с джинси, холивудски филми и Big Mac. Днес страхът е много по-конкретен – търговска, технологична и политическа зависимост, която може да се превърне в инструмент за натиск.
Европа между регулациите и технологичната зависимост
В анализа си Aktuality се позовава и на британския седмичник The Economist, според който основни стълбове на съвременната европейска икономика вече се контролират в голяма степен от американски компании.
Дигиталният живот на европейците, от Дъблин до Дубровник, минава през операционните системи на Apple и Google. Европейските данни се съхраняват в облачни услуги, доминирани от компании от Силициевата долина, а американските модели за изкуствен интелект навлизат все по-дълбоко в бизнеса на Стария континент.
Зависимостта не спира дотук. Ако един европеец иска да плати на друг европеец, много често това става чрез американски посредник – Visa или Mastercard. Дори енергетиката, която доскоро беше силно обвързана с руския газ, днес все по-често разчита на американски втечнен природен газ, отбелязва Aktuality.
Така Европа заменя една зависимост с друга – от Москва към Вашингтон.
Какво се случва, ако някой „изключи“ Европа
Най-сериозният проблем, според Aktuality, е, че икономическите и технологичните връзки в съвременния свят вече могат да се използват като оръжие. В анализа се посочва примерът с Доналд Тръмп и движението MAGA като предупреждение, че политическият натиск може да мине не само през тарифи и санкции, но и през достъпа до ключови технологии.
Изданието поставя няколко хипотетични, но показателни въпроса. Какво би станало, ако американски президент реши да принуди Европа да приеме неизгодна сделка? Може ли да се заплаши с ограничаване на достъпа на европейски търговци до платежни терминали? Може ли масово да бъдат блокирани iPhone устройства? Може ли един дипломатически конфликт да доведе до това германски компании да изгубят достъп до най-новите AI системи и така да бъдат изтласкани в периферията на технологичната надпревара?
Aktuality подчертава, че тези сценарии може да звучат крайно, но самата структура на зависимостта ги прави възможни. Когато една икономика не контролира собствените си дигитални инфраструктури, нейният суверенитет остава повече декларация, отколкото реалност.
Брюксел създаде правила, Америка създаде технологии
Според словашкото издание европейските лидери трудно признават, че голяма част от тази зависимост е резултат от собствените решения на Европа. В продължение на десетилетия ЕС изгражда все по-сложна регулаторна среда – с цел защита на личните данни, постигане на зелени цели, предотвратяване на банкови кризи и защита на потребителите.
Тези цели сами по себе си са легитимни, посочва Aktuality. Проблемът е в натрупването им. Докато Европа е усъвършенствала регулаторната рамка, Съединените щати са изграждали технологични гиганти. Резултатът е парадоксален: това, което европейските фирми не са успели да създадат заради бюрократичната джунгла, Европа в крайна сметка е внесла отвън.
Изключението, отбелязва Aktuality, е нидерландската ASML – един от най-важните световни играчи в производството на машини за чипове. Но извън този пример Европа изостава сериозно в области като изкуствен интелект, космически технологии и суперкомпютри.
Особено показателен е примерът с изкуствения интелект. ЕС започна да се гордее със строга регулация на AI още през 2021 г. – във време, когато обикновеният човек все още не знаеше какво е ChatGPT. Според анализа това е симптом на по-дълбок проблем: Европа често се стреми да регулира бъдещето, преди изобщо да е създала свои шампиони в него.
Правилата тежат повече на малките, отколкото на гигантите
Една от ирониите, подчертани от Aktuality, е, че европейските правила често вредят повече на европейските компании, отколкото на американските корпорации, срещу които уж са насочени.
Големи компании като Google или OpenAI могат да си позволят армии от юристи, експерти по съответствие и административни екипи, които да следят изискванията по GDPR и други регулации. За малък европейски стартъп обаче тези разходи могат да бъдат непосилни. Така ЕС неволно създава бариери, които защитават именно големите американски играчи от потенциална европейска конкуренция.
Подобен процес, според анализа, се е случил и в банковия сектор. Преди години европейските банки са притежавали обща платежна система – Visa Europe. Но заради регулации, които ограничават печалбите, този бизнес става по-малко привлекателен за тях. В крайна сметка през 2016 г. Visa Europe е продадена на американската корпорация Visa.
Така Европа се оказва в ситуация, в която дори при плащания между европейски граждани и фирми често зависи от американска инфраструктура.
Технологична суверенност с още повече данъци
Втората част от анализа на Aktuality разглежда финансовия отговор на Брюксел на тази криза. Според изданието логичното решение би било по-малко бюрокрация, повече пространство за предприемачите и реална подкрепа за иновациите. Вместо това Европейската комисия търси нови начини за финансиране на старите дългове и новите приоритети.
Aktuality посочва, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е очертала проблема след среща на върха в Кипър. От 2028 г. ЕС трябва да започне да изплаща огромния дълг по NextGenerationEU – пакета, който Брюксел изтегли за възстановяване след пандемията. В момента на приемането му той беше представян като спасителен инструмент, но сега се превръща в задължение, което трябва да бъде върнато на финансовите пазари. В същото време Комисията има и дълъг списък с нови приоритети – изкуствен интелект, отбрана, енергетика, климатичен преход, както и старите разходни пера като субсидиите за земеделие и кохезионната политика за по-бедните региони.
Според фон дер Лайен, цитирана в анализа на Aktuality, начинът това да бъде финансирано, без да се искат по-високи преки вноски от държавите членки, е чрез нови собствени ресурси на ЕС. На практика това означава нови общоевропейски данъци.
Сред обсъжданите идеи са въглеродни такси върху вноса на стоки, които не отговарят на строгите екологични стандарти, по-високо облагане на тютюна и допълнителни екологични такси. Критиците на този подход, отбелязва Aktuality, виждат в него икономически парадокс: Европа иска да настигне американската икономика, която разчита на по-ниски данъци и по-евтина енергия, като в същото време прави живота и бизнеса на Стария континент още по-скъпи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
