Брюксел представи LGBTIQ+ стратегия 2026–2030: спорове за пола, децата и суверенитета
През изминалата седмица Европейската комисия публикува новата „Стратегия за равенство на LGBTIQ+ хората 2026–2030“, част от инициативата „Съюз на равенството“. Документът, представен на 8 октомври в Брюксел, обхваща широк спектър от мерки за защита от дискриминация, равен достъп до услуги и социално включване, но вече предизвиква остри реакции и обвинения, че зад привидно благородните цели стоят политически и идеологически натиск върху държавите членки.
Стратегията, която надгражда приетата през 2020 г. рамка за периода 2020–2025, включва три основни направления – „защита“, „овластяване“ и „ангажиране“. В нея Европейската комисия обявява, че равенството и недискриминацията са „фундаментални ценности на ЕС“, а тяхното прилагане трябва да бъде гарантирано на всички равнища – от националните законодателства до политиките в образованието, здравеопазването и дигиталната среда. Брюксел подчертава, че целта е всички хора, включително от LGBTIQ+ общността, „да бъдат свободни да бъдат себе си и да живеят в Съюз на равенство“.
Юридическа смяна на пола без медицинска оценка и възрастови ограничения
Най-силни реакции предизвика частта, в която се посочва, че Комисията ще „улесни обмена на добри практики между държавите членки за подкрепа на разработването на процедури за юридическо признаване на пола на основата на самоопределение, свободни от възрастови ограничения“. С други думи – стратегията насърчава премахването на изискванията за възрастови прагове и медицински оценки при промяна на пола. Документът критикува онези държави, които все още изискват хирургични или хормонални процедури като условие за правно признаване, определяйки тези практики като „сериозно нарушение на телесната автономия“.
Още по темата – Италия ограничава транс процедури за непълнолетни
Именно този елемент беше определен от западни медии като „най-противоречив“. Според New York Post, планът на ЕС „предлага децата да могат законно да избират пола си на всяка възраст – без лекари и без бюрократични пречки“. Изданието цитира и критики на британския вестник The Telegraph, според когото стратегията „премахва възрастовите граници и може да забрани терапевтични разговори, насочени към изясняване на половата идентичност при деца“.
Критики: опасения за права на жените и деца
Мая Форстейтър, директор на британската организация Sex Matters, коментира пред The Telegraph: „Тази ужасяваща стратегия на ЕС налага законово самоопределение на пола дори за деца и забранява разговорна терапия за уязвими малолетни. Това е тревожен прецедент, който заплашва правата на жените, момичетата и децата.“ По думите ѝ, „идеологията на половата идентичност вече е дълбоко внедрена в европейските институции с катастрофални последици“.
Файка ел-Нагаши, съосновател на Атина форум – организация, защитаваща женските права, също разкритикува документа, заявявайки, че „Комисията се превръща в инструмент за прокарване на трансактивистки искания под формата на общоевропейски политики“. Според нея Брюксел „центрира законодателството около идеята за самоопределение и пренася тази идеология във всички области на политиката, включително правата на жените“.
Транспониране и санкции: риск от натиск върху държавите членки
Освен въпроса за смяната на пола, стратегията включва и предвиждания, които пораждат опасения за намеса във вътрешното законодателство на държавите членки. Европейската комисия планира да „подкрепи транспонирането и прилагането на директивите за равенство и недискриминация“ и заявява, че ще използва всички налични инструменти, включително сезиране на Съда на ЕС, в случаи на нарушение.
Вижте и това – Унгария: Брюксел нарушава върховенството на закона
В документа е записано и, че регионите, които отказват да прилагат принципите на равенството, рискуват да бъдат санкционирани с ограничаване на достъпа до европейско финансиране. „Брюксел ще използва и тоягата, като блокира средства за ‘дискриминиращи региони’, които отказват да се съобразят с европейските ценности“, пише New York Post. Така рамката за равенство може да се превърне и в инструмент за икономически натиск върху национални правителства.
Онлайн подбуждане и киберреч: границата между защита и цензура
Друг акцент в документа е свързан с онлайн средата. Комисията планира да засили действията срещу „киберподбуждане към омраза“ и да разшири обхвата на т.нар. „EU crimes“, така че речта на омраза и престъпленията от омраза да бъдат наказуеми на равнище Европейски съюз.
Освен това Брюксел предвижда нов „онлайн хъб“ за наблюдение и борба с омразното съдържание и програма за борба с кибертормоза, насочена специално към LGBTIQ+ младежите. Критиците предупреждават, че подобни механизми могат да се превърнат в инструмент за цензура, тъй като дефиницията за „омразна реч“ остава твърде широка и подлежи на политическа интерпретация.
Финансиране и „дъгови семейства“ – нови задължения и нови фондове
Финансовият аспект също е значителен. Стратегията предвижда разширяване на досегашната програма CERV с новата програма AgoraEU, която трябва да разполага с бюджет от 3,6 млрд. евро – повече от двойно спрямо предходния период. Сред приоритетите са подкрепа за неправителствени организации, защитаващи LGBTIQ+ общности, инициативи срещу дискриминация и кампании за равенство във всички сектори.
В документа се подчертава, че държавите и регионите, които получават средства от ЕС, ще бъдат длъжни да включват в проектите си гаранции срещу дискриминация по полов или сексуален признак.
Друг спорен момент е настояването на Комисията за „взаимно признаване на родителството“ и еднакво третиране на т.нар. „дъгови семейства“ в целия Европейски съюз. В практиката това означава, че еднополови двойки, които имат признато родителство в една държава, ще трябва автоматично да бъдат признати като родители и в останалите. За държави като България, Полша и Латвия, където Конституциите изрично дефинират брака като съюз между мъж и жена, подобно изискване би предизвикало сериозни правни и политически спорове.
Вижте още – Словакия промени конституцията: призна само два пола
Поддръжници и опоненти: сблъсък на визии за Европа
Според Комисията стратегията не е задължителна, а представлява политическа рамка и насока за следващия програмен период. Нейните мерки ще се реализират чрез съвместни действия с държавите членки, с Европейския парламент и със социалните партньори.
Поддръжниците ѝ твърдят, че тя продължава ангажимента на ЕС към защита на човешките права и модернизация на социалните стандарти. Организации като Human Rights Watch дори настояват стратегията да има глобално измерение, а не само вътрешно.
Стратегията вече е публикувана от Европейската комисия, но предстои нейното обсъждане и приемане от Европейския парламент и държавите членки. Документът вече се очертава като една от най-дискутираните политики на Европейската комисия. За едни тя е логична стъпка към по-включваща Европа. За други – опит за идеологическо инженерство, което подкопава националните правни системи и родителските права. Какви ще бъдат последиците, ще стане ясно, когато отделните държави започнат да я прилагат – или да ѝ се противопоставят.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
