Сравнението между Европейския съюз и СССР доскоро звучеше като крайна политическа провокация. Днес обаче то все по-често се появява в публичния дебат — не като твърдение, че ЕС е нов Съветски съюз, а като предупреждение за притеснителни прилики: централизация на властта, отслабване на националния суверенитет, регулаторен контрол върху словото, финансов натиск върху непокорни държави и нарастващи призиви за федерализация. Затова поискахме анализ от изкуствен интелект, който да разгледа въпроса не през лозунги, а през структурата на властта: кой предлага, кой решава, кой контролира и какво се случва, когато отделни държави или гласове не следват общата линия.
Формална демокрация и реална власт: къде е центърът
СССР формално е имал конституция, парламент, избори, републики и федерална структура. Върховният съвет е бил най-висшият държавен орган на хартия, а съюзните републики са имали свои институции. Реалната власт обаче е била концентрирана в Комунистическата партия, най-вече в Политбюро и около генералния секретар. При съветския модел парламентът не е бил място на реална политическа конкуренция, а орган, който утвърждава вече взетата линия.
Как Комисията пише правилата, без да е избирана пряко
Тук започва първата важна разлика — и първата тревожна прилика — с ЕС. Европейският съюз не се управлява от партия. Европейският парламент е пряко избиран, националните правителства участват чрез Съвета на ЕС и Европейския съвет, а Съдът на ЕС осигурява правна рамка. Но законодателната инициатива в огромна степен е концентрирана в Европейската комисия — орган, който не се избира пряко от гражданите.
Това е съществената точка: в ЕС демократично избраният парламент участва в приемането на законите, но обикновено не е институцията, която ги започва. Европейският парламент и Съветът са съзаконодатели по обикновената законодателна процедура, която Съветът определя като най-често използваната процедура и при която се приема около 95% от законодателството на ЕС. Но стартовият текст, рамката и политическата архитектура в повечето случаи идват от Комисията.
Меркосур: когато процедурите заобикалят политическия спор
Това не означава, че Европейският парламент е декоративен орган. Той може да блокира, изменя и отхвърля. Съветът също има реална тежест. Но проблемът е друг: когато политическата посока вече е определена, институционалната система на ЕС предлага различни маршрути за нейното прокарване.
Един от тези маршрути е квалифицираното мнозинство. В редица области една държава не може да блокира решение сама: нужни са поне 55% от държавите членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС. Това е законен и договорен механизъм, но политически означава, че национално правителство може да бъде принудено да прилага политика, срещу която е гласувало. .
Друг маршрут са международните споразумения и временното им прилагане. Споразумението ЕС–Меркосур вече не е само хипотетичен пример. Европейската комисия съобщи, че от 1 май 2026 г. Временното търговско споразумение ЕС–Меркосур започва да се прилага временно. Самата Комисия уточнява, че временното прилагане следва решение от януари, с което тя е упълномощена да приложи споразумението след първата ратификация от страна от Меркосур.
Припомняме – Урсула заобиколи ЕП: обяви временно прилагане на сделката с Меркосур
Associated Press описа хода още по-рязко: Урсула фон дер Лайен е обявила временно прилагане на сделката въпреки липсата на одобрение от Европейския парламент към онзи момент, а агенцията отбелязва, че така тя на практика „заобикаля“ евродепутатите, макар пълното сключване на споразумението да остава невъзможно без тяхното съгласие. AP посочва и критиките на френския президент Еманюел Макрон, както и писмото на 171 екологични, синдикални и земеделски организации, които определят временното прилагане като „демократичен скандал“.
Така Меркосур се превръща в особено ясен пример за „страничния вход“ на европейското управление: формално процедурите не са отменени, но част от реалния икономически ефект започва преди окончателният парламентарен и съдебен спор да е приключил.
Европейските фондове като дисциплиниращ механизъм
Особено чувствителен е въпросът за фондовете. Официално ЕС обвързва достъпа до средства с върховенството на правото, защитата на бюджета и правилното прилагане на европейските правила. В случая с Унгария Съветът реши през 2022 г. да спре около 6,3 млрд. евро бюджетни ангажименти по кохезионни програми, като мотивът беше риск за бюджета на ЕС, свързан с обществени поръчки, прокуратура и борба с корупцията.
Това не е съветски механизъм. Няма танкове, няма партийни чистки, няма директна окупация. Но има друга форма на централна дисциплина: държава, която влиза в постоянен конфликт с политическата линия на Брюксел, може да бъде поставена под финансов, правен и политически натиск. Официалната рамка е правова; политическият ефект е дисциплиниращ.
Тук приликата със СССР не е в методите, а в логиката: съставните единици имат формален глас, но центърът разполага с механизми да наказва или ограничава отклонението от общата линия.
Санкциите: твърдост към Русия, предпазливост към Израел
При външната политика ЕС формално остава междуправителствен. Санкциите обикновено изискват единодушие, а държавите членки имат ключова роля. Но практиката показва различно поведение според темата.
При Русия Европейската комисия, външнополитическата служба и мнозинствата в Съвета действат като двигател на санкционния натиск. Когато отделни държави — Унгария, Словакия, но и други — настояват за изключения, отлагане или смекчаване, обикновено се търси компромис, но крайната посока остава същата: повече санкции, повече енергийно откъсване, повече натиск. Reuters например описа как Унгария и Словакия са блокирали отделни санкционни пакети заради руската енергия, но след преговори пакетите продължават напред.
При Израел реакцията е различна. Има държави, които настояват за по-твърди европейски мерки — включително за спиране на търговски преференции и санкции срещу представители на израелското правителство или заселници. Комисията наистина предложи през септември 2025 г. суспендиране на търговски отстъпки за Израел и санкции срещу „екстремистки министри“ и насилствени заселници. Но реалният процес беше далеч по-бавен и ограничен, а при по-широки икономически мерки ЕС често се позоваваше на липса на достатъчна подкрепа сред държавите членки. На 11 май 2026 г. ЕС все пак одобри санкции срещу израелски заселници и представители на Хамас, но AP отбеляза, че Съюзът не стигна до по-силен икономически натиск срещу израелското правителство.
Вижте още – ЕС срещу заселниците в Западния бряг: защо санкциите са по-скоро символични
Така се очертава политическа асиметрия: когато натискът съвпада с доминиращата линия на Брюксел, процедурите се използват за ускоряване; когато искането идва от група държави срещу по-колеблива линия, процедурите се превръщат в спирачка.
Изказванията на Кая Калас са показателни за новия тон на европейската външна политика. През април 2026 г. Reuters съобщи, че тя е призовала държави от Югоизточна Азия да търсят алтернативи на руския петрол, като аргументът е, че покупките финансират войната на Русия в Украйна. Това вече не е само въпрос на това какво правят държавите членки на ЕС. Това е претенция към трети държави — извън Съюза — да съобразяват търговията си с геополитическата линия на Брюксел. Подобна логика се вижда и в отношенията с Индия, където покупките на руски петрол и военните връзки с Москва бяха определяни като пречка за по-дълбоко партньорство с ЕС.
Това е важен елемент от сравнението: ЕС вече не се ограничава до регулиране на собственото си пространство, а все по-често изнася регулаторните и санкционните си очаквания навън.
Дезинформация, платформи и новите граници на словото
В СССР свободата на словото е съществувала формално, но реално е била подчинена на партията, цензурата и наказателния апарат. Допустима е била критика на отделни слабости, но не и критика на самата система.
ЕС не е СССР в това отношение. В Съюза има медийна свобода, плурализъм, съдебна защита и реална възможност за критика на властта. Но около публичното слово се изгражда все по-гъста регулаторна рамка — особено чрез Законодателния акт за цифровите услуги, DSA, който налага специални задължения на много големите онлайн платформи и търсачки. Комисията посочва, че платформите с над 45 млн. месечни потребители в ЕС се класифицират като много големи онлайн платформи или търсачки и подлежат на засилен надзор.
Проблемът не е в премахването на незаконно съдържание. Всяка правова система има нужда от правила. Проблемът е в разширяващите се категории като „дезинформация“, „системен риск“, „чужда информационна манипулация“, „заплаха за демокрацията“ или „вредно съдържание“. Те могат да бъдат използвани не само срещу откровени лъжи, но и срещу спорни, неудобни или политически нежелани гледни точки.
Забраните на руски медии са най-прекият пример. ЕС първо спря RT и Sputnik, а по-късно разшири ограниченията към други руски или свързани с Русия канали. През май 2024 г. Съветът на ЕС спря дейността в ЕС на Voice of Europe, RIA Novosti, Izvestia и Rossiyskaya Gazeta, като ги определи като медии, които разпространяват и подкрепят руската пропаганда и войната срещу Украйна.
Тук въпросът не е дали тези медии са независими — част от тях очевидно са държавни или свързани с руската власт. Въпросът е принципен: кой решава каква информация гражданите не бива да получават?
Припомняме – Нека забраним „Лебедово езеро“: ЕС и неговите „демократични“ абсурди
Хюсеин Дог’ру
Следващата стъпка е още по-чувствителна: санкциониране на хора, свързани с медийна или информационна дейност. ЕС включи в санкционни режими фигури като Хюсеин Догру и Диана Панченко, мотивирайки се с руски хибридни заплахи, дезинформация и действия, които подкопават стабилността и сигурността на ЕС. За Догру Reuters отбелязва, че RED се управлява от турската AFA Medya, а самата AFA Medya и основателят ѝ Хюсеин Догру вече са били обект на санкции на ЕС, насочени срещу руски действия.
В неговия случай критиците на санкциите говорят не просто за ограничаване на медийна дейност, а за фактическо гражданско унищожение. Затова случаят е толкова показателен — санкцията не е само символичен политически акт, а мярка, която може да лиши човек от доходи, достъп до финанси, възможност за работа и нормален живот. По темата в КРИТИЧНО вече сме писали няколко пъти:
Вижте тук – „Гражданска смърт“ без съд: как ЕС санкционира журналист и тества границите на свободата на словото
Диана Панченко беше включена в санкционния режим през декември 2025 г.; EUvsDisinfo я описва като украинска медийна фигура, представяна от ЕС като прокремълски пропагандист, който прикрива политически операции като независима журналистика и усилва антиукраински и анти-НАТО наративи.
Вижте и това – Как ЕС санкционира украинска журналистка за „антинатовски наративи“?
Отново — не е нужно да защитаваме съдържанието им. Въпросът е друг: кога журналист, блогър, редактор или медиен оператор престава да бъде участник в публичния дебат и се превръща в „информационна заплаха“? И кой решава това — съд, публика, професионална общност или политически орган?
Съвременният контрол върху словото рядко изглежда като съветски Главлит. По-често той минава през платформи, алгоритми, демонетизация, фактчекъри, кодекси и условия за реклама. Европейският кодекс за практиките срещу дезинформацията е представян от Комисията като рамка, договорена с платформи и други участници за ограничаване на дезинформацията. В него се включват и мерки за демонетизация — т.е. ограничаване на рекламните приходи за разпространители на съдържание, определено като дезинформация.
Има и външна критика към този модел. Доклад на Комисията по правосъдие на Камарата на представителите на САЩ, публикуван през февруари 2026 г. съдържа конкретни твърдения и вътрешни комуникации, които са важни за дебата за алгоритмичната цензура. Докладът твърди, че Европейската комисия е оказвала натиск върху големи технологични платформи да променят глобалните си правила за модерация и да ограничават съдържание по теми като COVID-19, миграция и трансджендър въпроси.
Припомняме – COVID, избори и Румъния: как ЕС стигна до глобална цензура
Един от примерите е пандемията. Според доклада през ноември 2021 г. Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на ЕК е питала TikTok как платформата планира да се бори с „дезинформацията“ около ваксинационната кампания срещу COVID-19 за деца в САЩ, включително дали ще премахва определени твърдения за ефективността на ваксините при деца. В документа се твърди още, че година по-късно европейски регулатори са настоявали платформи да премахнат американски документален филм за ваксините, а YouTube е отговорила, че го е свалила след намесата на Комисията.
Другият ключов пример е Румъния. Докладът твърди, че Европейската комисия е предприела най-агресивните си действия около президентските избори в Румъния през 2024 г., когато Конституционният съд анулира първия тур, спечелен от независимия кандидат Калин Джорджеску, след твърдения на румънските служби за руска кампания в TikTok. Според документа обаче TikTok е уведомила Европейската комисия, че не е открила и не ѝ е представено доказателство за координирана мрежа от 25 000 акаунта, свързана с кампанията на Джорджеску — ключово твърдение на румънските власти.
Тези примери са важни не защото автоматично доказват незаконна цензура, а защото показват новия механизъм на властта: не класическа забрана на вестник, а натиск върху платформите, промяна на алгоритми, премахване на съдържание, блокиране, ограничаване на думи, теми и политически интерпретации. Това е много по-трудно видима форма на контрол върху публичния дебат.
Новата формула е проста: не те пращат в лагер за мнение, но могат да те направят невидим, нерекламируем, демонетизиран, маркиран, ограничен или изключен от големите канали за разпространение. Това не е съветска цензура. Но е управляемо слово.
Федерален ЕС или нова наднационална централизация
Последният въпрос е бъдещето. Федерализацията на ЕС не е автоматично недемократична. Федерални държави като Германия, САЩ или Швейцария показват, че федералната форма може да бъде демократична. Проблемът е друг: дали повече власт в Брюксел ще означава повече демократична отчетност, или просто повече централизация.
Европейският парламент вече предложи промени в договорите, включително 245 изменения, които според него трябва да повишат способността на ЕС да действа и да засилят демократичната легитимност и отчетност. Сред обсъжданите посоки са повече решения с квалифицирано мнозинство, по-ефективна обща външна политика, повече правомощия на европейско равнище и по-голяма институционална интеграция.
Въпросът за по-дълбока централизация вече не е абстрактен академичен спор. През 2026 г. лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер предложи след следващите европейски избори постът на председател на Европейската комисия да бъде обединен с този на председател на Европейския съвет, така че ЕС да има едно по-силно „европейско лице“ във външната политика. В същия контекст той защитава и идеята за по-тясно сътрудничество между желаещи държави във външната политика и сигурността без принципа на единодушие, както и за общи европейски сили като зародиш на европейска армия.
Вижте и това – Федерализация на ЕС: сигурност или край на националната държава?
Тиери Бретон също е част от тази по-широка линия, макар и през друг вход — европейска суверенност, индустриална мобилизация и отбранителна централизация. Още през 2020 г. в съвместна публикация с Жозеп Борел той настоява, че Европа трябва да добави към „меката сила“ и измерение на „твърда сила“, включително „Европа на отбраната“, и че е време ЕС да използва лостовете си на влияние, за да налага своята визия за света и да защитава интересите си. През 2024 г. Reuters цитира Бретон с формулата, че Европа трябва да премине към „режим на военна икономика“, като предложенията му включват по-големи съвместни покупки на оръжие, специален европейски механизъм за военни доставки и възможност ЕС да принуждава оръжейни компании да дават приоритет на европейски поръчки в криза.
Това може да се представи като отговор на кризи — война, миграция, енергетика, цифрова среда, климат, конкуренция със САЩ и Китай. Но може да се прочете и по друг начин: като трайно прехвърляне на власт от националните демокрации към наднационален център, който гражданите трудно могат да сменят пряко.
И тук паралелът със СССР отново е структурен, не буквален. СССР също е бил федерация на хартия. Републиките са имали институции, конституции и формален суверенитет. Но реалният център е бил Москва. При ЕС центърът не е еднопартиен и не е репресивен по съветски модел. Той е разпределен между Комисията, Европейския съвет, Съвета на ЕС, Съда на ЕС, ЕЦБ, регулаторните режими, фондовете и външнополитическата служба. Но рискът, който критиците виждат, е сходен: периферията говори, центърът решава.
Да се каже, че ЕС е СССР, е неточно. Но да се отхвърли всяко сравнение като абсурдно, също е удобно бягство от проблема.
Притеснителната прилика не е в лагерите, еднопартийността или репресивния апарат. Приликата е в по-фината логика на властта: формално има представителство, парламенти, процедури, избори и право на глас; реално обаче политическата инициатива, експертизата, финансовият контрол, регулаторната власт и информационната рамка все повече се концентрират в центъра.
В СССР центърът е бил партийният връх. В ЕС центърът е по-мек, по-правен, по-бюрократичен и по-разпределен. Но ако този център може да прокарва политики през страничния вход — чрез процедури, квалифицирани мнозинства, временно прилагане, фондова условност, санкционни режими, цифрови регулации и натиск върху платформите — тогава въпросът вече не е дали ЕС е СССР.
Въпросът е друг:
може ли една система да запази демократичната форма, докато постепенно губи демократичното съдържание?
*Рубриката „Добре дошли в Матрицата“ е писана изцяло от изкуствен интелект.
Целта ни е да покажем как алгоритмите виждат нашето минало, настояще и бъдеще — когато ние самите вече трудно ги различаваме. Защото, както казва Морфей в култовия филм „Матрицата“:
„Матрицата е навсякъде. Тя е около нас. Дори сега, в тази стая. Можеш да я видиш, когато погледнеш през прозореца или когато включиш телевизора. Можеш да я усетиш, когато отиваш на работа… когато отиваш на църква… когато плащаш данъци. Това е светът, който е издърпан пред очите ти, за да те заслепи за истината. Че ти си роб, Нео. Както всички останали, ти си роден в робство… роден в затвор, който не можеш да помиришеш, да вкусиш или да докоснеш. Затвор за твоя ум.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
