2026 г. може да се окаже повратна точка за Европейския съюз по отношение на свободата на словото и политическия плурализъм. Това е основният извод от анализи на Ordo Iuris, включително текст на Йежи Квашневски, които разглеждат новите европейски регулации в дигиталното пространство и тяхното въздействие върху публичния дебат.
В текста си Квашневски твърди, че Европейският съюз, под знамето на защита на демокрацията, започва систематично да ограничава свободата на словото и реалния политически плурализъм. Според него това се случва в момент, когато обществената подкрепа отслабва, а институциите прибягват до инструменти като цензура и контрол върху информацията.
„Щит на демокрацията“: как ЕС променя правилата за интернет
Анализът на Ordo Iuris подчертава, че т.нар. „Европейски щит на демокрацията“ не е единен закон, а сложна и координирана система от регулации, която обединява Закона за цифровите услуги (DSA), различни кодекси за поведение срещу „реч на омразата“ и „дезинформация“, както и нови правила за политическа реклама, допълнени от редица т.нар. „меки“ регулации и насоки.
Според Европейската комисия целта е създаване на „безопасна“ информационна среда, в която „надеждното“ съдържание доминира. В анализа на Ordo Iuris обаче се отбелязва, че на практика това означава предпочитание към определени наративи, свързвани с либералния консенсус.
Ключов проблем, според института, е неяснотата на критериите: понятия като „дезинформация“, „разделящо съдържание“ или „вредни послания“ остават широко дефинирани и подлежат на идеологическа интерпретация.
Многостепенен контрол: премахване, етикетиране и алгоритми
Правният анализ описва детайлно изграждането на многостепенна система за контрол върху онлайн съдържанието. Първият етап включва механизми за сигнализиране и бързо премахване на публикации, които стимулират платформите да действат превантивно, за да избегнат санкции. Следва въвеждането на широкообхватна система за етикетиране, при която съдържание може да бъде маркирано като „непроверено“, „подвеждащо“, „политическо“ или идващо от „ненадежден източник“. Третият слой е свързан с алгоритмична намеса, чрез която разпространението на определени позиции се ограничава, дори когато те не са формално забранени.
Особено внимание Ordo Iuris отделя на ролята на т.нар. „trusted flaggers“ (доверени податели на сигнали – б.р.) и мрежите от проверители на факти. Това са организации, често финансирани с публични средства, които получават привилегировано място в процеса на модериране. Според анализа именно тези структури, а не независими съдилища, ще определят кое съдържание достига до гражданите, което според авторите представлява форма на делегирана цензура извън традиционния демократичен контрол.
Вижте още – Машината за цензура: как Big Tech и държавата контролират съдържанието
Кои са „trusted flaggers“ и каква е ролята им в модерацията
Ordo Iuris подчертава, че „trusted flaggers“ са ключов елемент в новата регулаторна рамка. Те действат като ускорители на процеса по премахване на съдържание, тъй като сигналите им се обработват с приоритет от платформите.
В анализа се посочва, че тези организации често са идеологически хомогенни и финансирани с публични средства, което според института създава риск от едностранчив подход при определянето на допустимото съдържание. Така на практика се създава система, в която външни за съдебната власт структури получават значително влияние върху публичния дебат.
Политическа реклама под контрол: какво се счита за „политическо съдържание“
Един от най-спорните елементи е регулацията на политическата реклама. Ordo Iuris посочва, че дефиницията за „политическо съдържание“ е разширена значително и вече обхваща не само дейността на политически партии, но и обществени кампании по чувствителни теми.
Сред примерите, посочени от института, са кампании, свързани със защита на живота, позиции относно семейството и инициативи, засягащи националната идентичност. Според анализа това означава, че подобни послания могат да бъдат подложени на ограничения, включително задължително етикетиране, намаляване на обхвата или дори санкции.
В текста си Йежи Квашневски предупреждава, че организации като Ordo Iuris и сродни структури могат да бъдат принудени да използват „заместващ език“, за да заобикалят ограниченията — практика, която той сравнява с комунистическия период в Полша.
Допълнително, ограниченията върху целевото насочване и финансирането на политически послания затрудняват достигането до избирателите. Според анализа, големи платформи като Facebook вече ограничават или напълно спират политическа реклама, за да избегнат правни рискове.
Влияние върху изборите и свободата на словото в ЕС
Анализите поставят силен акцент върху връзката между новите регулации и изборните процеси. Според Ordo Iuris в редица документи на ЕС се посочва, че една от целите е ограничаване на влиянието на определени политически послания върху избирателите. На практика това означава намаляване на видимостта на позиции, които се разминават с доминиращия политически консенсус, включително тези на консервативни партии. Според Йежи Квашневски подобни механизми могат да окажат пряко въздействие върху изборните резултати, като ограничат достъпа на гражданите до определени идеи и позиции.
Още по темата – COVID, избори и Румъния: как ЕС стигна до глобална цензура
Анализът, който разглежда и доклад на Комисията по правосъдие на Камарата на представителите на САЩ, описва тези процеси като част от по-широка стратегия за натиск върху онлайн пространството. В него се говори за „организиран правен натиск“ (lawfare) срещу свободата на словото, като се подчертава, че европейските институции не крият намерението си да изградят многослойна система за контрол върху съдържанието. Спазването на тези правила се гарантира чрез сериозни санкции както за онлайн платформите, така и за държавите членки, ако не прилагат достатъчно строго регулациите. Това, според Ordo Iuris, създава среда, в която компаниите предпочитат превантивно да премахват съдържание, вместо да рискуват наказания.
Анализите признават, че държавите имат право да се борят с престъпления онлайн и да защитават гражданите от реални заплахи. Според Ordo Iuris обаче Европейският съюз преминава границата между защита и контрол.
Заключението е, че изгражданата регулаторна рамка представлява опит за дълбока трансформация на публичното пространство. Вместо директни забрани, все по-често се използват индиректни механизми — като ограничаване на обхвата, етикетиране и стигматизация — които променят начина, по който се води обществен дебат.
Според авторите това създава риск демокрацията формално да бъде запазена, но реалният плурализъм да бъде ограничен чрез нови, по-фини инструменти за контрол върху информацията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
