Европейският съюз подготвя пореден пакет санкции срещу Русия, затяга ограниченията върху енергийния ѝ сектор и брои месеците до окончателната забрана на руския втечнен природен газ. В същото време обаче държавите от блока купуват горивото от Русия с невиждани досега темпове.
Рекордни покупки в навечерието на забраната
През първите шест месеца на 2026 г. ЕС е внесъл близо 10 млн. тона втечнен природен газ (ВПГ) от руския арктически проект „Ямал СПГ“ – най-голямото количество от началото на неговата работа. Според данните на Kpler, цитирани от Financial Times, покупките са достигнали 9,89 млн. тона, което е с 18% повече спрямо същия период на 2025 г.
Паралелен подробен разчет на германската неправителствена организация Urgewald, също изготвен въз основа на проследяването на товарите от Kpler, определя обема на 9,97 млн. тона – увеличение от 16% на годишна база. Двата разчета се разминават минимално, но показват една и съща картина: в навечерието на забраната ЕС не намалява, а ускорява покупките от руския флагмански газов проект.
От общо 140 товара, напуснали „Ямал СПГ“ между януари и юни, 136 са разтоварени в пристанища на Европейския съюз. Това означава, че над 97% от продукцията на проекта е била насочена към ЕС. Китай е получил само четири товара.
Още по темата – Романо Проди: Руският газ ще се върне в Европа през американски фондове
По оценки на Urgewald стойността на доставения в ЕС газ достига 5,96 млрд. евро. Организацията уточнява, че това е индикативна оценка, изчислена по борсовите цени на нидерландския газов хъб TTF, а не точна сума от фактурите по дългосрочните договори. В сметката не са отчетени евентуални договорни отстъпки, транспортни разходи и разходи за регазификация. Въпреки това размерът ѝ дава представа за мащаба на продължаващия финансов поток от ЕС към руския енергиен сектор.
Франция, Белгия и Испания водят вноса
Най-големият купувач е Франция, получила около 3,74 млн. тона в рамките на 51 доставки. Следват Белгия с 2,70 млн. тона и Испания с 2,50 млн. тона. Нидерландия е приела близо 882 хил. тона, а Португалия – около 147 хил. тона. Сред основните входни точки са белгийското пристанище Зеебрюге, френските Дюнкерк и Монтоар, испанските Билбао и Мугардос и терминалът край Ротердам. Данните са от анализа на Urgewald.
Така се стига до парадокса, който все по-трудно може да бъде прикрит зад формулировката „постепенно прекратяване на зависимостта“. ЕС санкционира руския енергиен сектор, заявява, че всеки отказан на Русия приход ограничава възможностите ѝ да финансира войната, но едновременно с това европейски компании и държави плащат милиарди за руски газ.
Забраната идва поетапно, договорите още действат
Формално нарушение на санкциите няма. Именно в това се крие съществената част от противоречието. Забраната е създадена с продължителни преходни периоди, които позволяват на европейските купувачи да продължат да изпълняват съществуващите дългосрочни договори почти до края на 2026 г.
По краткосрочните договори вносът на руски ВПГ беше забранен от 25 април 2026 г. Дългосрочните договори обаче могат да бъдат изпълнявани до 1 януари 2027 г. За руския тръбен газ окончателният срок е 30 септември 2027 г., като при проблеми със запълването на газохранилищата забраната може да бъде отложена до 1 ноември същата година, посочва Съветът на ЕС.
Тези срокове са заложени както в 19-ия пакет санкции, приет през октомври 2025 г., така и в отделния европейски регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ. Разликата е важна: санкциите трябва периодично да бъдат подновявани, докато регламентът представлява по-трайна правна рамка. За компаниите, които нарушат правилата, са предвидени максимални санкции от поне 40 млн. евро, 3,5% от световния им годишен оборот или 300% от стойността на съответната сделка, става ясно от съобщението на Съвета на ЕС.
Европа не само купува, а поддържа „Ямал СПГ“
Но до настъпването на крайния срок европейският пазар остава основният стълб на „Ямал СПГ“. И не само заради покупките.
Руският арктически проект разчита на малък брой специализирани ледоразбиващи танкери от клас Arc7. През зимата те трябва да се връщат бързо до Ямалския полуостров, за да вземат следващия товар. Пътуването до европейско пристанище отнема около седем дни, докато доставката до Азия през Суецкия канал може да продължи около 30 дни, а маршрутът около нос Добра надежда – приблизително 37 дни, показва анализ на Reuters. Пренасочването на сегашните европейски количества към Азия след 2027 г. би изисквало между 25 и 35 допълнителни танкера, показват оценки на експерти, цитирани от Reuters. Около 70% от доставките на „Ямал СПГ“ са обвързани с дългосрочни договори, което допълнително ограничава възможността Русия просто да смени клиентите си.
Затова европейските пристанища не са само крайна точка на продажбите. Те са част от логистичната система, която позволява на проекта да работи с висока натовареност. През първото полугодие на 2026 г. доставките към Азия са намалели с 84% спрямо същия период на предходната година, докато тези към ЕС са достигнали рекорд, сочат данните на Urgewald. Във веригата участват и европейски компании. Гръцката Dynagas е свързана с превоза на 49 товара, или приблизително 35% от всички количества, изнесени от „Ямал СПГ“ през първите шест месеца на годината. Компании, свързани с Великобритания и Канада, са превозили около 40%, а японско-китайски оператори – останалите 25%, според Urgewald.
Вижте и това – Санкциите се огъват: Великобритания отваря врата за руски горива
Европейската връзка е още по-пряка при собствеността. Френската TotalEnergies държи 20% от „Ямал СПГ“. Руският производител „Новатек“ притежава 50,1%, китайската CNPC – 20%, а китайският Фонд „Пътят на коприната“ – 9,9%. TotalEnergies, германската SEFE и испанската Naturgy имат дългосрочни договори за покупка на газ от проекта. Според Naturgy предстоящата забрана засяга ангажименти за покупки на стойност около 10,95 млрд. евро. Компаниите разчитаха, че след забраната за внос в ЕС ще могат да пренасочват договорените количества към клиенти извън Европа и по този начин да ограничат загубите си, съобщава Reuters.
Европейската комисия обаче даде по-строго тълкуване. В писмо от 1 юни 2026 г., цитирано от Reuters, кабинетът на еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен посочва, че след влизането на пълната забрана европейските оператори няма да могат да търгуват или продават руски ВПГ дори когато крайният купувач се намира извън ЕС. Според Комисията забраната важи независимо от крайната дестинация на товара.
Гърция иска изключение за превоза към трети страни
Именно тук се намесва Гърция.
Според Euractiv в преговорите по 21-вия пакет санкции Атина е поискала изключение, което да ѝ позволи да продължи превоза на руски ВПГ към държави извън Европейския съюз. Подобна отстъпка би отслабила позицията на Европейската комисия, че забраната обхваща не само вноса за европейския пазар, но и търговията и транспортирането на руски газ към трети страни от европейски оператори. Участието на свързаната с Гърция Dynagas в около една трета от превозите на „Ямал СПГ“ не доказва само по себе си мотивите на гръцкото правителство, но показва колко значим може да бъде икономическият залог за корабоплавателния сектор на страната.
Противоречието става още по-видимо на фона на амбициите на Атина да се представя като основен вход за газа, който трябва да замени руските доставки в Югоизточна и Централна Европа. През ноември 2025 г. Гърция сключи първия си дългосрочен договор за американски ВПГ – за 700 млн. куб. метра годишно от 2030 г. за срок от 20 години. Част от този газ трябва да бъде транспортиран на север през България, Румъния и към Украйна, съобщи Reuters.
Така Гърция се стреми едновременно да бъде входна врата за американския газ, който трябва да измести руския от Европа, и да запази възможността нейният корабоплавателен сектор да участва в превоза на руски ВПГ към други пазари.
Към 13 юли 2026 г. исканото от Атина изключение не е окончателно договорено. Държавите от ЕС все още не са постигнали съгласие по целия 21-ви пакет санкции. Сред отворените въпроси остават именно предложената забрана на определени морски услуги и допълнителното затягане на ограниченията върху руския ВПГ, съобщи Reuters.
Санкции на хартия, милиарди към Русия на практика
Случващото се показва границите на европейската санкционна политика. На хартия ЕС е определил конкретна дата за отказ от руския втечнен газ. На практика обаче дългият преходен период позволява покупките да продължат, а през първите шест месеца на 2026 г. те не просто продължават, а достигат рекорд.
Докато Брюксел обяснява, че санкциите трябва да ограничат приходите на Москва, европейските пристанища приемат руски танкер средно на всеки 1,3 дни. Докато се обсъждат нови ограничения върху руския енергиен сектор, европейски компании изпълняват договорите си, европейски оператори превозват горивото, а европейска корабостроителница продължава да обслужва част от специализираните танкери.
ЕС обещава да спре руския ВПГ от 2027 г. Но през 2026 г. го купува здраво – и плаща милиарди на същия енергиен сектор, който твърди, че иска да лиши от приходи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
