Европейската комисия, подкрепена от 16 държави членки, заведе дело срещу Унгария в Съда на Европейския съюз заради закона ѝ за защита на децата — акт, който според Брюксел нарушава основни права и ценности на Съюза. Според унгарската страна обаче става дума за защита на непълнолетните и за правото на държавите сами да определят образователната си политика.
Както подчертава Марчин Романовски в анализ за The European Conservative, този казус не е просто пореден правен спор, а „тест за това дали Европейският съюз остава съюз на суверенни държави или се превръща в централизирана идеологическа структура“.
Законът за децата в Унгария и делото на ЕС
Спорният унгарски закон, приет през 2021 г., въвежда по-строги мерки за защита на непълнолетните, като ограничава достъпа им до съдържание, което включва порнография, сексуални внушения и теми, свързани с хомосексуалност, смяна на пола и т.нар. „джендър идеология“.
Съществен момент, подчертан от Романовски, е че законът изрично поставя акцент върху ролята на родителите. Той допуска подобни теми да бъдат представяни на деца, но само когато това се прави под контрола и с одобрението на родителите или законните настойници.
Според унгарската позиция, това е въпрос на защита на децата от преждевременна сексуализация, както и на гарантиране на правото на семейството да определя възпитанието.
Политическият натиск и държавите срещу Унгария
Още в деня на приемането на закона председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го определи като „позор“, а Брюксел стартира ускорена наказателна процедура.
Само година по-късно — в необичайно кратък срок — Комисията заведе дело срещу Унгария в Съда на ЕС. Към нея се присъединиха 16 държави членки: Германия, Франция, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Испания, Португалия, Ирландия, Дания, Швеция, Финландия, Австрия, Гърция, Малта, Кипър и Словения.
Романовски отбелязва, че този мащаб на подкрепа е безпрецедентен, което показва, че казусът има ясно политическо измерение, а не е просто технически правен спор.
Делото и вътрешнополитическият контекст в Унгария
Марчин Романовски обръща специално внимание и на политическия момент, в който се развива делото. Според него трудно може да се пренебрегне фактът, че натискът срещу Унгария съвпада с вътрешнополитическата динамика в страната и предстоящите избори. В този контекст действията на Европейската комисия не изглеждат като изолирана правна процедура, а като фактор, който неизбежно влияе върху политическата среда.
Вижте и това – ЕС вече планира действия срещу Орбан при победа на изборите
В анализа си за The European Conservative Романовски подчертава, че подобни процедури — особено когато са съпроводени със заплахи за санкции или задържане на средства — могат да се възприемат като инструмент за оказване на натиск върху правителства, чиито политики се разминават с линията на Брюксел. Така, според него, делото срещу Унгария се вписва не само в правен, но и в по-широк политически контекст, който включва борба за влияние върху посоката на развитие на страната.
Сблъсъкът за ценности и правомощия в ЕС
В основата на конфликта стоят две напълно различни интерпретации.
От една страна, Унгария твърди, че излагането на деца на съдържание, свързано с полова идентичност и сексуалност, може да има негативни последици за тяхното развитие и че държавата има задължение да ограничи подобно влияние.
От друга страна, Европейската комисия и подкрепящите я държави поддържат позицията, че самото представяне на живота на ЛГБТИ хора не може да се счита за вредно, а ограниченията представляват дискриминация.
Един от ключовите аргументи в анализа на The European Conservative е, че образованието и възпитанието на децата са изключителна компетентност на държавите членки.
Романовски поставя въпроса дали Европейската комисия не излиза извън своите правомощия, използвайки понятието „европейски ценности“, за да се намесва в области, които не са ѝ делегирани.
Заключението на генералния адвокат и правният спор
Още през декември 2024 г. Родриго Балестер, също в The European Conservative, предупреждава, че делото срещу Унгария ще се превърне в „една от най-важните битки“ в рамките на ЕС. Той отбелязва, че спорът надхвърля темата за дискриминацията и се превръща в конфликт за правото на родителите да възпитават децата си и за границите на европейската намеса.
стоп кадър: YouTube/Hertie School
Важен елемент по делото идва от заключението на генералния адвокат Тамара Чапета от юни 2025 г. В него се приема, че унгарското законодателство може да нарушава редица основни права, включително забраната за дискриминация, свободата на изразяване и правото на личен и семеен живот.
Особено важен е изводът, че законът не се ограничава до порнографско или вредно съдържание, а обхваща и самото представяне на живота на ЛГБТИ хора, което го поставя в проблемна правна позиция. Генералният адвокат отбелязва също, че подобни ограничения не са необходими, тъй като защитата на децата вече е съществувала в предходната правна рамка.
В същото време се подчертава, че толерирането на дискриминация на база сексуална ориентация или полова идентичност противоречи на човешкото достойнство и основните права.
Какво означава делото за бъдещето на ЕС
Делото има не само правни, но и сериозни политически и финансови последици. ЕС вече задържа значителни средства за Унгария, а евентуално решение срещу Будапеща може да доведе до допълнителни санкции.
Но по-важният въпрос е друг: дали това решение ще утвърди правото на ЕС да се намесва в чувствителни области като възпитанието на децата, или ще постави граници на тази намеса.
Както подчертава Романовски, залогът е много по-голям от конкретния закон — става дума за това какъв ще бъде Европейският съюз в бъдеще: съюз на държави или съюз на наложени ценности.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
