Под ново име, но със същата цел: връщането на Chat Control
Въпреки че Европейската комисия официално оттегли проекта за т.нар. Chat Control, амбицията за централизирано сканиране на лични съобщения в Европейския съюз продължава да се развива. Както отбелязва Хавиер Виямор в анализ за The European Conservative, идеята не е изоставена, а просто се преформулира. Под ръководството на датското председателство на Съвета тя се появява отново — този път под прикритието на „доброволни мерки за управление на риска“.
Припомняме – ЕС капитулира: отпада планът за следене на чатове
С новата формула държавите членки и онлайн платформите получават възможност сами да активират инструменти за сканиране на съобщения. Официално това е представено като решение за „повишаване на сигурността“. На практика обаче създава правна рамка, която позволява наблюдение върху частни комуникации без съдебно разпореждане.
„Доброволното“ сканиране: как ЕС отваря врата към следене
Първоначалният проект беше представен като средство срещу онлайн сексуалното насилие над деца. Механизмът беше прост: всички големи платформи за съобщения да започнат автоматично да преглеждат текстове, снимки и видеа, изпращани от потребителите.
Реакцията срещу подобен подход беше бурна. Хиляди специалисти по право и киберсигурност, както и редица евродепутати, предупредиха, че подобен модел нарушава основни права, залегнали в европейската правна рамка — лична неприкосновеност, презумпция за невиновност и пропорционалност.
Вижте още – Chat Control: новият дигитален „Биг Брадър“ на Европа
Оттеглянето на първоначалния текст обаче се оказа по-скоро тактическо отстъпление. Новата версия, описана от Виямор, запазва същите възможности чрез друго формулиране: доброволно активиране на сканиращи системи „в интерес на потребителите“. По същество това означава създаване на заден вход в криптираните услуги.
Сканирането „преди криптиране“ обезсмисля напълно принципа на крайното криптиране, при което само участниците в разговора могат да видят съдържанието му.
Защо престъпниците ще заобиколят системата, а гражданите – не
Според анализа на The European Conservative, новите правила няма да постигнат основната заявена цел — преследването на организирана престъпност. Причината е очевидна: всеки, който има минимални технически познания, може да се насочи към услуги извън юрисдикцията на ЕС, да използва TOR, VPN или други инструменти, които не подлежат на контрол.
Реално наблюдение ще има върху милионите обикновени потребители, които ползват популярните приложения и очакват тяхната конфиденциалност да бъде спазена.
Допълнително усложнение е високият дял на грешки при автоматичното разпознаване на съдържание чрез изкуствен интелект. Грешните разпознавания при анализ на изображения и видеоклипове достигат до 30%, което означава огромен брой напълно безобидни разговори, маркирани като подозрителни.
Но може би най-значимият риск е дългосрочен: веднъж изградена, подобна технологична инфраструктура лесно може да промени предназначението си — към политически контрол, цензура или масово събиране на данни.
Приватизиран надзор: когато платформите се превръщат в контролни органи
Виямор подчертава, че новият модел на практика насърчава компаниите да се надпреварват коя ще приложи по-агресивни методи, за да демонстрира „отговорно поведение“. Така частни компании започват да изпълняват функции, които традиционно принадлежат на съдебната власт.
Според критиците това е радикална промяна: превръща борбата с престъпността в приватизиран механизъм за наблюдение, при който решенията се вземат не от съд, а от корпоративни юридически отдели под политически натиск.
От защита към контрол: рискът от масова самоцензура
Авторът прави паралел с дебата за оръжията: най-строгите закони не спират решени престъпници, а ограничават спазващите закона граждани. В дигиталната сфера логиката е аналогична.
Според The European Conservative истинската цел не е борба с престъпността, а укрепване на властовия контрол, като се поставят под наблюдение онези, които нямат средства или знания да избягат от системата.
Опасността, която Виямор очертава, е не въвеждането на още един закон, а промяната в общественото мислене: постепенно гражданите започват да се самоограничават и да премерват думите си, защото знаят, че ги наблюдават.
Финалната оценка е тревожна: въпросът вече не е дали ЕС ще въведе законодателство, позволяващо масово дигитално наблюдение, а кога и под какъв предлог това ще се случи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
