Първият годишен доклад на Европейската комисия по новия Пакт за миграция и убежище поставя основата на механизма, който от 2026 г. задължава всички държави членки да участват в общоевропейската солидарност чрез приемане на мигранти, чрез финансови вноски или чрез техническа помощ. Документът определя кои държави са „под натиск“, кои са „в риск“, кои са в „значителна миграционна ситуация“ и кои ще бъдат сред основните доставчици на солидарност.
Докладът показва общо намаление на нерегламентираните преминавания (–35%) и спад на молбите за убежище (–21%). Въпреки това редица държави остават под сериозно напрежение. Гърция, Кипър, Италия и Испания са определени като държави „под миграционен натиск“ – именно към тях ще се насочва солидарността. Всички останали държави, които не попадат в тази група, стават „contributing Member States“, тоест ще трябва или да приемат част от мигрантите, или да направят финансов принос, или да предоставят техническа и материална помощ.
Как работи миграционният механизъм на ЕС: кой изпраща и кой приема
Според доклада механизмът е структуриран така:
Държави, които могат да изпращат мигранти към други страни (т.е. получатели на солидарност):
-
Гърция
-
Кипър
-
Италия
-
Испания
Те са освободени от задължението да предоставят солидарни вноски, защото са определени като държави „под натиск“.
Държави, които ще трябва да приемат мигранти или да платят:
Всички останали страни в ЕС, включително:
-
Германия, Франция, Белгия, Нидерландия, Австрия, Швеция;
-
Полша, Чехия, Словения, Словакия, Унгария;
-
България, Румъния, Хърватия;
-
Балтийските държави;
-
Португалия, Ирландия, Малта, Дания и др.
Държави, които могат да поискат частично или пълно освобождаване от квотите:
-
България
-
Хърватия
-
Чехия
-
Полша
-
Естония
-
Австрия
Тези държави попадат в категорията „значителна миграционна ситуация“, което позволява облекчения.
Механизмът е прост: всяка държава членка има задължение да участва: или приема определен брой мигранти, или плаща парична вноска, или предоставя алтернативна техническа помощ (експерти, оборудване, капацитет по границите). Изборът на формата на солидарност е национален, но самото участие е задължително.
България в доклада: риск, натиск и възможност за изключение
България получава особено внимание в доклада. Страната е класифицирана в две отделни категории, което подчертава нейната уязвимост.
Първо, България е сред държавите „в риск от миграционен натиск“. Причините са ясно описани: близо 10 000 молби за убежище за година, второто най-високо ниво на непридружени непълнолетни в ЕС (около 20% от всички молби), както и високият брой регистрации за временна закрила спрямо население и БВП.
Второ, България е включена и сред държавите, които „се намират в значителна миграционна ситуация“ на база последните пет години. Докладът подчертава, че големият обем позитивни и отрицателни решения по молби за убежище е създал тежък и устойчив натиск върху системата за връщане, а колебанията по източната и балканската граница могат да доведат до непропорционални задължения, ако потокът внезапно се увеличи.
Важно е, че този статус дава възможност България да поиска облекчение от квотите – нещо, което трябва да бъде изискано активно от правителството.
Още по темата – „Няма да ни управлява Брюксел“: Чехия готви отказ от миграционния пакт
ЕС срещу националните позиции: твърдите откази на Полша и Унгария
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви твърдо:
„Брюксел издаде заповедта. Те активират Миграционния пакт. Искам да е ясно веднъж завинаги: докато Унгария има патриотично правителство, няма да прилагаме Миграционния пакт. Няма да приемаме мигранти и няма да похарчим нито стотинка за тях!“
Brussels has issued the order. They are activating the Migration Pact. I want to make it clear once and for all: as long as Hungary has a patriotic government, we will not implement the Migration Pact. Ceterum censeo: we will not accept migrants and we will not spend a single…
— Orbán Viktor (@PM_ViktorOrban) November 12, 2025
Полският премиер Доналд Туск е не по-малко категоричен:
„Полша няма да приема мигранти по Миграционния пакт. Нито ще плаща. Това вече е решение. Ние действаме, не говорим.“
Tak, jak mówiłem, Polska nie będzie przyjmować migrantów w ramach Paktu Migracyjnego. Ani płacić za to. To już decyzja. Robimy, nie gadamy!
— Donald Tusk (@donaldtusk) November 11, 2025
Вижте още – Навроцки към ЕС: Полша няма да приеме нелегални мигранти
И двете държави се нареждат сред тези, които по правилата на Пакта трябва да предоставят солидарност – било чрез приемане на мигранти, било чрез плащане. И двете заявяват отказ.
Българският ъгъл: защо страната може да загуби, ако мълчи
Коментар на Виктор Блъсков във „Фейсбук“ подчертава едно ключово опасение: докато държави като Полша и Унгария формулират твърди позиции, България рискува да пропусне възможността да поиска облекчение. Той отбелязва, че страната е сред тези, които могат да бъдат освободени от квотите, но това изисква ясно и своевременно заявление към ЕС.
Според него политическата ситуация у нас – правителство на сложна коалиция и неясна стабилност – може да доведе до това България да не изрази позиция навреме и в крайна сметка да се окаже сред държавите, които ще плащат или приемат мигранти, въпреки собственото си натоварване. За контраст той посочва твърдата позиция на Полша, която категорично отказва както приемането, така и финансовите вноски.
Какво следва за държавите и какво трябва да направи България
В рамките на няколко седмици Съветът на ЕС ще определи конкретните национални вноски – колко мигранти трябва да бъдат приети във всяка държава или какви финансови ангажименти ще бъдат наложени. България ще има право да поиска облекчение, но това ще изисква активна дипломатическа и политическа работа.
Докладът ясно показва: Европа навлиза в нов етап на общо управление на миграцията, а липсата на твърда национална позиция може да се окаже по-скъпа от всяко задължение в рамките на Пакта.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
