Европейската комисия обяви готовността на новата си платформа за онлайн верификация на възрастта — мярка, представена като ключов инструмент за защита на децата в интернет. Но според критичен анализ на Ник Корбишли, публикуван в Naked Capitalism, зад тази инициатива може да стои много по-широка трансформация – към системи за дигитална идентичност и по-строг контрол върху онлайн пространството.
Повод за анализа са думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в изявление обявява, че европейското приложение за верификация на възрастта е „технически готово“ и скоро ще бъде достъпно за гражданите. Според нея целта е да се създаде по-безопасна онлайн среда за децата – защитена от тормоз, пристрастяващо съдържание, агресивна персонализирана реклама и онлайн хищници.
It is for parents to raise their children. Not platforms.
The European Age Verification App is ready ↓ https://t.co/EumEPEJOI7
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) April 15, 2026
Как ЕС аргументира новата система
В анализа си Корбишли обръща внимание, че аргументът за защита на децата често се използва като обществено приемлива рамка за въвеждане на политики, които иначе биха срещнали сериозна съпротива. По думите му, онлайн верификацията на възрастта по дефиниция не може да засегне само непълнолетните — тя обхваща всички потребители.
Това означава, че за достъп до онлайн платформи хора от всички възрасти ще трябва да доказват самоличността си, а не просто да декларират възраст. Именно тук, според автора, се появява рискът от „контролирано изчезване на онлайн анонимността и личното пространство“.
От проверка на възрастта към дигитална идентичност
Според изложеното от фон дер Лайен, потребителите ще могат да доказват възрастта си чрез специално приложение, подобно на начина, по който младите хора представят лична карта при покупка на алкохол.
Корбишли обаче подчертава съществената разлика:
докато в реалния свят проверката е моментна, в дигиталната среда това означава предоставяне на лични данни на трети страни, които ги съхраняват и обработват. Това повдига въпроси за:
- собствеността върху данните
- сигурността на системата
- възможността за злоупотреба
Според Европейската комисия няколко държави вече са в авангарда на внедряването — Франция, Дания, Италия, Испания, Гърция, Кипър и Ирландия, като се планира интеграция с националните дигитални портфейли.
Паралелът с COVID сертификата и какво означава той
Особено показателен момент в изявлението на фон дер Лайен, цитиран в анализа, е сравнението с COVID сертификатите. Тя ги определя като „голям успех“, създаден за рекордно кратко време и използван в десетки държави.
Корбишли интерпретира това като признание, че Европейската комисия възнамерява да използва същия модел и при новото приложение. В текста се цитира нейно изказване, според което новата система следва същите принципи – лесна употреба, високи стандарти за поверителност, съвместимост с различни устройства и отворен код.
Авторът обаче оспорва оценката за COVID сертификатите, като твърди, че те са довели до сериозни ограничения на основни права и са концентрирали власт в ръцете на европейските институции.
„Доброволна“ система с риск да стане задължителна
Европейската комисия подчертава, че дигиталният портфейл за идентичност (EUDI Wallet), който стои в основата на системата, ще бъде доброволен.
В анализа обаче се прави паралел с други примери. Корбишли посочва индийската система Aadhaar, която първоначално също е представена като доброволна, но впоследствие става де факто задължителна.
Освен това се припомня и опитът с COVID сертификатите в ЕС, които в редица държави стават условие за:
- пътуване
- работа
- достъп до услуги
В текста се цитира и пример от Германия, където се обсъжда използването на дигиталния портфейл като средство за задължителна идентификация при достъп до социални мрежи — включително за всички пълнолетни потребители.
Вижте още – Дигитална идентичност: удобство или контрол от 2026 г.?
Сигурност, данни и глобалният контекст
Друг акцент в анализа са твърденията за сигурността на системата. Макар Европейската комисия да я представя като „напълно отворена“ (open source), според германския активист Михаел Балвег това е „полуистина“.
Той обяснява, че:
- базовите компоненти са публични
- но крайното приложение се разработва на национално ниво
- ключови части – сървъри, бази данни, интеграции – могат да останат непрозрачни
В анализа се посочват и твърдения за открити уязвимости, включително възможност за заобикаляне на защитни механизми чрез манипулиране на локални файлове. Споменава се и доклад от март 2026 г., според който системата не може надеждно да потвърди дали проверката на паспорта е извършена реално на устройството на потребителя.
В тази връзка в анализа е цитиран и основателят на Telegram Павел Дуров, който в публикация в X предупреждава за сериозни рискове при подобни системи. По думите му, приложението за верификация на възрастта може да бъде компрометирано „само за няколко минути“, като той твърди, че подобни решения често следват познат модел: първоначално се представят като „щадящи личните данни“, след това се откриват уязвимости, а впоследствие се налага разширяване на събирането на данни, за да бъдат „поправени“ проблемите. Според Дуров това създава риск постепенно да се стигне до системи с много по-широк обхват на контрол, отколкото първоначално е било заявено.
The “age verification app” the EU wants to impose on the world got hacked in 2 minutes.
Step 1: Present a “privacy-respecting” but hackable solution.
Step 2: Get hacked (you are here).
Step 3: Remove privacy to „fix“ it.Result: a surveillance tool sold as “privacy-respecting”.
— Pavel Durov (@durov) April 17, 2026
Корбишли поставя инициативата в по-широка рамка, свързана с развитието на:
- дигитални идентичности
- дигитални валути на централните банки (CBDC)
Той предупреждава, че ако тези системи се комбинират, те могат да създадат среда, в която достъпът до икономиката и услугите ще бъде обвързан с дигитална идентичност, а възможността за отказ ще стане ограничена.
В текста се отбелязва, че подобни политики не са изолирани. След Австралия, която вече е въвела система за онлайн верификация на възрастта, подобни мерки се обсъждат или внедряват в:
- Великобритания
- Турция
- Бразилия
- САЩ
Като реакция на ограниченията в Австралия се отчита ръст в използването на VPN услуги, което според автора може да доведе до нови опити за регулация или дори забрана на подобни инструменти.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
