Европейският съюз като институция поема все повече собствен дълг и така преминава граница, която дълго време се смяташе за табу. В Договора от Маастрихт първоначално не е било предвидено Брюксел да се задлъжнява самостоятелно, за да финансира текущи разходи, пише Apollo News.
Според актуално изследване на германския институт ZEW Mannheim общият европейски дълг към края на 2024 г. вече е достигнал над 800 млрд. евро. На база на вече приетите споразумения този обем може да нарасне до над 1,15 трилиона евро до края на 2030 г. Така дебатът за общ европейски дълг вече не е разговор за хипотетично бъдеще. Както посочва ZEW, ЕС вече разполага с цял набор от дългови инструменти, а въпросът е не дали Брюксел ще поема общ дълг, а докъде ще стигне този модел.
Вижте още – Кой ще плати сметката? МВФ предупреди ЕС за дългова спирала до 2040 г.
От извънреден COVID инструмент до постоянен дългов механизъм
Началото на тази дългова динамика е поставено през 2020 г. с фонда за възстановяване след пандемията NextGenerationEU. Тогава ЕС пое съвместен дълг в размер на около 750 млрд. евро. Мярката бе представена като „временен извънреден инструмент“, предназначен единствено за преодоляване на последиците от пандемията.
Според Apollo News обаче еднократното изключение вече се е превърнало в траен механизъм. Оттогава ЕС постепенно разширява инструментите си за задлъжняване, а общият дълг на Съюза нараства.
Фридрих Хайнеман, ръководител на изследователското направление „Корпоративно данъчно облагане и публични финанси“ в ZEW, критикува факта, че тези инструменти често се оправдават с общоевропейски задачи, но в практическото им използване — с изключение на помощите за Украйна — основно подпомагат националните бюджети.
Повечето средства отиват към националните бюджети
Според прогнозите до 2030 г. около 57% от общия европейски дълг ще се пада на кредити към държави членки. Още 24% ще бъдат под формата на грантове за отделни страни от ЕС. Финансовата помощ за трети държави — най-вече за Украйна — ще представлява около 14%. За реални програми на самия Европейски съюз ще отиват едва около 5% от този дълг, посочва Apollo News.
От такава схема най-много биха се възползвали държави с по-слаба кредитоспособност. Чрез ЕС те могат да се финансират по-евтино, отколкото ако излизат самостоятелно на капиталовите пазари. В същото време зад тези заеми стоят гаранциите на финансово по-силните държави членки.
Важен детайл е начинът, по който трябва да бъдат обслужвани задълженията по NextGenerationEU. Европейската комисия посочва, че заемите ще бъдат изплащани от държавите членки, които са ги получили. Грантовете обаче ще се изплащат от бюджета на ЕС.
Това означава, че част от общия дълг ще бъде покривана през бъдещите бюджети на Съюза — чрез национални вноски, собствени ресурси на ЕС или нови приходни източници. Погасяването на дълга по NextGenerationEU трябва да продължи до 2058 г.
Именно тук временният характер на COVID инструмента започва да изглежда все по-условен. Дългът е поет като извънредна мярка, но неговото изплащане вече е фактор в следващите десетилетия на европейската бюджетна политика.
Германия плаща висока цена за общото задлъжняване
За Германия нарастващата задлъжнялост на европейско ниво има сериозни последици. Като най-голямата икономика в ЕС и държава с много висока кредитоспособност, Федералната република участва съществено в обезпечаването на т.нар. „общностни дългове“.
Авторите на изследването на ZEW изчисляват, че задълженията за погасяване, които ще възникнат за Германия чрез собствените ресурси на ЕС до 2030 г., са около 120 млрд. евро. Това съответства на приблизително 2,8% от германския брутен вътрешен продукт за 2025 г.
Тази тежест е още по-значима на фона на собствената задлъжнялост на Германия. Данни на Bundesbank показват, че през 2025 г. германският държавен дълг е нараснал със 144 млрд. евро до около 2,8 трилиона евро. Дълговото съотношение се е повишило от 62,2% до 63,5% от икономическата продукция и така вече е над границата от 60%, договорена в Маастрихт.
Според публикацията на Apollo News подобрение на ситуацията засега не се очертава. Националната дългова тежест на Германия вероятно ще се увеличава допълнително. С промяната в Основния закон от март 2025 г. дълговата спирачка беше разхлабена. Освен това бе създаден финансиран с дълг специален фонд от 500 млрд. евро за инфраструктура, а разходите за отбрана до голяма степен бяха изключени от дълговото правило.
Вижте и това – Рекорден дефицит в Германия: градовете вече не издържат на социалните разходи
Европейската комисия също очаква германската дългова квота да продължи да се повишава. В пролетната си прогноза тя предвижда съотношението дълг към БВП на Германия да нарасне от 63,5% през 2025 г. до 65,8% през 2026 г. и 68% през 2027 г. На този фон икономисти очакват германското дългово съотношение през следващите десет години да се повиши до между 70 и 90%.
Следващият бюджет на ЕС вече е обвързан с дълга
Темата за общия дълг вече е пряко свързана и със следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Европейската комисия предложи дългосрочен бюджет от около 1,76 трилиона евро, като в него са включени и около 149 млрд. евро за погасяване на дълга от фонда за възстановяване.
Европейският парламент обаче настоява за още по-голяма рамка — около 1,94 трилиона евро. Според Reuters евродепутатите искат плащанията по COVID дълга да не бъдат включвани за сметка на традиционните програми, а да бъдат добавени отгоре. Така спорът вече не е само за размера на бюджета, а и за това кой ще поеме цената на дълга, натрупан след пандемията.
Това отваря нов политически конфликт между институциите в Брюксел и държавите членки. От една страна ЕС иска повече средства за отбрана, конкурентоспособност, климатични политики, земеделие и регионално развитие. От друга страна изплащането на вече поетия общ дълг започва да притиска бюджета още преди новата рамка да бъде окончателно договорена.
Допълнителен проблем е, че самият фонд за възстановяване вече беше критикуван за липса на достатъчна прозрачност и отчетност. Европейската сметна палата посочи, че плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост не са достатъчно ясно обвързани с реалните разходи по проектите и с конкретни измерими резултати.
Още по темата – Одит на ЕС бие тревога: Парите по ПВУ остават изложени на риск
Според Reuters към края на 2024 г. са били изплатени 42% от средствата по механизма, но са били изпълнени едва 28% от целите и етапите. Това поставя въпроса дали моделът на общо задлъжняване може да бъде разширяван, без преди това да има по-строг контрол върху ефективността на вече похарчените средства.
Брюксел търси нови приходи: от CO₂ квоти до корпоративни такси
Нарастващото задлъжняване на ЕС се вписва в по-широк модел, отбелязва Apollo News. Според критични наблюдатели Европейската комисия все по-често променя правилата и в крайна сметка налага онова, което смята за необходимо. Дългът на равнище ЕС първоначално не е бил предвиден като нормален инструмент, но вече се превръща в част от ежедневната практика.
Подобна промяна се наблюдава и при приходите на Съюза. Традиционно бюджетът на ЕС се финансира чрез вноски от държавите членки. Пряко данъчно правомощие на ЕС никога не е било изрично политически желано.
Сега обаче Брюксел все по-настойчиво търси нови „собствени ресурси“, с които да финансира бъдещите си приоритети и да обслужва дълга по NextGenerationEU. Самата Европейска комисия посочва, че новите приходи трябва да помогнат за изплащането на средствата, заети по фонда за възстановяване, и едновременно с това да ограничат натиска върху националните вноски.
Сред предложенията са насочване на част от приходите от европейската система за търговия с емисии към бюджета на ЕС, приходи от механизма за въглеродна корекция на границата, нов ресурс върху тютюневите акцизи, такса върху несъбрани електронни отпадъци и т.нар. корпоративен ресурс за Европа.
Според Reuters Европейската комисия предлага част от приходите от търговията с въглеродни емисии да се насочват директно към бюджета на ЕС. При механизма за въглеродна корекция на границата Брюксел също иска значителна част от приходите да остава на европейско ниво.
Вижте и това – CO₂-данъкът в Австрия: рекордни приходи за държавата, все по-скъп живот за хората
Предвижда се и нов приход, свързан с тютюневите акцизи, който би се изчислявал върху минималните акцизни ставки в държавите членки. Комисията изчислява, че този ресурс може да носи средно около 11,2 млрд. евро годишно.
Друг предложен източник са несъбраните електронни отпадъци. Идеята е да се прилага единна ставка върху теглото на електронните отпадъци, които не са събрани за рециклиране. Според Комисията този механизъм може да генерира около 15 млрд. евро годишно.
Сред най-спорните предложения е т.нар. Corporate Resource for Europe — корпоративен ресурс за Европа. Той би засегнал компании с годишен оборот над 100 млн. евро, като според Reuters плащанията могат да бъдат между 100 000 и 750 000 евро годишно в зависимост от размера на дружеството. Очакваните приходи са около 6,8 млрд. евро годишно.
Още по темата – CORE: новият европейски квази-данък за бизнеса
Така новите собствени ресурси вече не изглеждат като технически бюджетен въпрос, а като постепенна промяна в данъчната философия на ЕС. Брюксел не просто иска по-голям бюджет, а започва да изгражда собствени приходни канали, които все по-малко зависят от класическите национални вноски.
Данъчният суверенитет на държавите членки влиза под натиск
Европейският парламент отива още по-далеч. Освен предложенията на Комисията, евродепутатите настояват и за допълнителни източници на приходи — включително дигитална такса, данък върху криптотранзакциите и облагане на онлайн хазарта, пише Reuters.
Това показва, че в Брюксел вече се оформя нова бюджетна логика: след като ЕС пое общ дълг, следващата стъпка е да си осигури по-преки и по-стабилни собствени приходи. Формално те може да не се наричат „европейски данъци“ в класическия смисъл, но на практика изпълняват сходна функция — осигуряват пари за бюджета на ЕС извън традиционните национални вноски.
Този процес неизбежно ще предизвика съпротива от държави членки, които държат на националния данъчен суверенитет. Особено чувствителни са предложенията, които засягат големи компании, дигитални услуги, енергия и потребителски стоки като тютюна.
Паралелно с това Европейската комисия подготвя промени и в енергийното облагане. Според проект, цитиран от Reuters, ЕС иска електроенергията да бъде облагана по-ниско от природния газ. Целта е да се ускори преминаването от изкопаеми горива към електрификация в транспорта, индустрията и отоплението.
На пръв поглед идеята се представя като мярка за по-ниски сметки за ток и за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Но политическият проблем е друг: част от държавите членки смятат, че подобни данъчни промени трябва да се приемат с единодушие и не бива да бъдат прокарвани по ускорени или заобиколни процедури.
Така въпросът за енергийното облагане се превръща в още един пример за изместване на границите между националните правомощия и европейската централизация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
