След години на лобиране, преговори и спор за термините, Европейският съюз окончателно отваря вратата за т.нар. нови геномни техники в земеделието. Според ARC2020 решението означава, че Европа допуска ново поколение генетично променени култури без пълните гаранции за етикетиране, мониторинг и отговорност, които досега съпътстваха класическите ГМО.
Какво реши Европейският парламент
В публикация на Наташа Фут за ARC2020 се посочва, че на 17 юни Европейският парламент е дал зелена светлина за разхлабване на правилата за новите геномни техники, известни като NGT. Те представляват подкатегория на генетичната модификация, която вече ще може да заобиколи част от действащата европейска правна рамка за ГМО.
По-просто казано: част от растенията, променени в лаборатория чрез нови техники, вече няма да бъдат третирани като ГМО, ако институциите приемат, че същите промени биха могли да се получат и по естествен път или чрез традиционна селекция.
NGT 1 и NGT 2: новите категории растения
Новите правила въвеждат две категории генетично променени растения – NGT 1 и NGT 2. Растенията от категория NGT 1, които се смятат за еквивалентни на конвенционално отглежданите, ще бъдат освободени от изискванията на европейското законодателство за ГМО. Растенията от категория NGT 2 ще останат под по-строг режим – с оценка на риска, разрешение, проследимост и етикетиране като ГМО.
Според Европейската комисия новите правила ще влязат в сила 20 дни след публикуването им в Официалния вестник на ЕС, но ще започнат да се прилагат две години по-късно. Дотогава растенията и храните, получени чрез целева мутагенеза и цисгенеза, ще останат под действащите правила за ГМО.
Това уточнение е важно, защото новият режим не обхваща всички генетични технологии. Европейската комисия посочва, че рамката се отнася до определени техники при растенията – основно целева мутагенеза и цисгенеза. Трансгенните растения, животните и микроорганизмите остават извън този нов режим и продължават да попадат под старото законодателство за ГМО.
Без етикет върху храната, но с етикет върху семената
Един от най-спорните моменти е, че евродепутатите не включиха забрана или ограничение върху патентите за култури от категория NGT 1. Според ARC2020 това се случва въпреки последен опит да бъде върната първоначалната позиция на Европейския парламент, според която патентите трябваше да бъдат червена линия заради опасенията от корпоративен контрол и от превръщането на фермерите и селекционерите в заложници на патентна мрежа.
За растенията от категория NGT 1 няма да се изисква специфична оценка на риска за околната среда. Торбите със семена ще трябва да бъдат етикетирани, но няма да има задължително етикетиране на крайните хранителни продукти. Това означава, че фермерът ще вижда обозначение при семената, но потребителят няма задължително да вижда такъв етикет върху храната в магазина.
Официалната позиция на европейските институции е, че има предпазни механизми. Европейският парламент посочва, че растения, създадени за устойчивост към хербициди или за производство на инсектицидни вещества, няма да могат да бъдат класифицирани като NGT 1. Това обаче не решава основния спор: за останалите растения от тази категория отпадат част от изискванията, които досега даваха повече прозрачност и контрол.
Според постигнатото споразумение NGT няма да бъдат разрешени в биологичното производство. В същото време Европейският парламент посочва, че технически неизбежното присъствие на растения NGT 1 няма да се счита за нарушение на правилата за биологично производство. Европейската комисия трябва да оцени дали новият регламент създава административна, икономическа или практическа тежест за биологичните оператори и техните потребители.
Новите правила ще важат както за растения, произведени в Европа, така и за вносни растения.
Патентите остават големият спор
Решението беше посрещнато с одобрение от агроиндустрията, която го представя като стъпка към бъдещето на земеделието. Фермерски организации като Copa-Cogeca и европейската асоциация на младите фермери CEJA също приветстваха гласуването. Те от години настояват, че подобни иновации са необходими, за да се гарантира производството в променящ се свят и за да остане Европа конкурентна спрямо страни, които са по-благосклонни към биотехнологиите, като САЩ, Канада и Япония.
Съветът на ЕС защитава регламента с аргумента, че фермерите се нуждаят от практически решения срещу климатичните промени, сушата, наводненията и болестите по растенията. Поддръжниците на реформата твърдят, че новите техники могат да дадат по-устойчиви култури, по-високи добиви и по-малка зависимост от пестициди и внос.
Тази позиция обаче ги поставя в директен сблъсък с биологичните производители и малките фермери. Европейската координация Via Campesina обвини ЕС, че е предал фермерите, потребителите и малките и средни предприятия в сектора на семената, като се отказва от хранителния и семенен суверенитет и жертва сектора без ГМО.
От своя страна IFOAM, организацията, която обединява биологичния сектор, определи решението като „крачка назад за биосигурността, прозрачността и свободата на избор“, но отбеляза, че все пак има важни предпазни механизми, включително забраната за използване на NGT в биологичното производство.
Биопроизводителите и малките фермери предупреждават за риск
Граждански организации също реагираха остро. Friends of the Earth Europe определи гласуването като „тъжен ден“ за европейската демокрация и заяви, че то премахва основни права на потребителите, селекционерите, фермерите и преработвателите в хранителния сектор. Организацията обвини мнозинството, че е избрало печалбите на няколко биотехнологични мултинационални компании пред правото на фермерите да знаят и да избират какво отглеждат, както и пред правото на потребителите да знаят и да избират какво поставят в чиниите си.
Именно тук спорът става най-разбираем: въпросът не е само дали новите растения са полезни или опасни. Въпросът е кой ще контролира семената, кой ще носи отговорност при замърсяване, дали фермерът ще може свободно да избира и дали потребителят ще разбира какво купува.
Според Le Monde спор има и между институции и експерти. Френската агенция ANSES е препоръчвала оценка на риска за всеки отделен случай, докато EFSA приема, че за част от растенията такава оценка не е необходима. Това показва, че дебатът не е само политически, а и научен.
Според ARC2020 защитниците на семенното разнообразие не смятат, че спорът е приключил. Бенедикт Херлин, член на борда на ARC2020 и ръководител на офиса на Save Our Seeds, заяви, че битката може да е загубена, но войната не е приключила.
По думите му това, което гласуването прави юридически възможно – пускането на пазара на генетично модифицирани култури без етикетиране и без допълнителни тестове за безопасност – в никакъв случай не е прието от фермерите и потребителите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
