След години на политика на отворени врати Европейският съюз е на прага на съществен обрат в отношението си към украинските бежанци. Данни и позиции, цитирани от Berliner Zeitung, показват, че Брюксел вече обсъжда сценарии за ограничаване на действащия режим на временна закрила след март 2027 г.
В момента милиони украински граждани в ЕС се ползват от т.нар. директива за временна защита, която им гарантира право на пребиваване, достъп до пазара на труда и социална подкрепа без преминаване през стандартните процедури за убежище. Този режим беше въведен бързо след началото на войната и досега се разглеждаше като ключов инструмент за реакция на кризата.
Край на временната защита след 2027 г.
Магнус Брюнер/стоп кадър: YouTube/European Comission
Според Berliner Zeitung обаче в европейските институции вече се оформя консенсус, че настоящият модел не може да бъде продължаван безсрочно. Очакванията са след изтичането на действащия механизъм през 2027 г. да бъде въведена нова рамка с по-строги условия.
„Временната защита, както показва самото ѝ име, е временна. Затова се нуждаем от план за периода след март 2027 г.“, заявява еврокомисарят по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер, цитиран от изданието.
По информация на медията, Европейската комисия вече подготвя конкретно предложение, което се очаква да бъде представено през следващите месеци.
Вижте и това – Украйна остава в чакалнята на ЕС: членството се отлага без срок
От масова закрила към селективен подход
Един от основните сценарии, които се обсъждат, е преминаване към значително по-селективен модел. Вместо автоматично предоставяне на закрила на всички украински граждани, в бъдеще тя може да бъде ограничена само до определени групи.
Както отбелязва Berliner Zeitung, в дипломатическите среди се разглежда вариант за диференциране според региона на произход. Части от Западна Украйна – като районите около Лвов, Ивано-Франковск и Ужгород – биха могли да бъдат определени като „сигурни“, което да доведе до отпадане на защитния статут за хората от тези територии.
Подобен подход вече има прецедент – Швейцария например класифицира части от Западна Украйна като безопасни региони, което ограничава възможностите за предоставяне на закрила.
По-широкият завой в политиката на ЕС
Промяната в политиката не идва изолирано. В редица държави членки се засилва натискът върху социалните системи, жилищния пазар и публичните бюджети. Това, в комбинация с продължителността на войната, води до постепенно изместване на фокуса – от спешна хуманитарна реакция към по-прагматичен и дългосрочен подход.
Според Berliner Zeitung именно този натиск стои зад идеята за „пресяване“ на бежанците – термин, който отразява намерението за по-строг контрол върху това кой може да остане в ЕС и при какви условия.
Вижте и това – Полша спира детските помощи 800+ за незаети украински бежанци
Разглежданите мерки са част от по-широка тенденция в Европа, при която миграционната политика постепенно се затяга. Все по-често се поставя въпросът за устойчивостта на системите и необходимостта от баланс между солидарност и капацитет.
Ако предложенията бъдат реализирани, това ще означава съществен край на досегашния модел, при който украинските граждани получаваха почти автоматичен достъп до защита в ЕС. На негово място ще се появи по-сложна и селективна система, която ще променя не само правния статус на бежанците, но и политическата логика на Съюза в условията на продължителен конфликт.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
