Начало Европа ЕС не знае точно колко гориво има на склад, а авиацията вече е под риск

ЕС не знае точно колко гориво има на склад, а авиацията вече е под риск

от kritichno.e

Европейският съюз е изправен пред сериозен информационен проблем в момент, когато войната в Иран и заплахите около Ормузкия проток поставят под натиск световните енергийни пазари. Според Brussels Signal Брюксел е признал, че не разполага с достатъчно надеждни данни за реалните горивни резерви в блока — слабост, която може да затрудни реакцията при евентуални прекъсвания на доставките.

Урсула фон дер ЛайенПредседателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е заявила, че конфликтът струва на ЕС близо 500 млн. евро дневно под формата на по-високи енергийни разходи. Тази оценка идва на фона на съобщения, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил на своите съветници да се подготвят за продължителна блокада на Иран — сценарий, който може допълнително да разстрои глобалните енергийни пазари.

Още по темата – Енергийната криза в ЕС: Брюксел готви ограничения за пътуванията и ежедневието

Както отбелязва Brussels Signal, предупрежденията вече имат практически измерения в Европа. На континента авиокомпании са приземявали самолети, а властите в отделни държави са призовавали гражданите да ограничат пътуванията си до работа. Особено тревожно е положението около Ормузкия проток — критична артерия за транспортирането на петрол и природен газ.

Въпреки тези рискове, Брюксел е признал, че няма точна картина колко гориво всъщност има Европа на склад.

Вижте и това – Брюксел пред енергиен капан: Мадяр също не бърза да се отказва от руския петрол

Брюксел признава сляпо петно в горивните резерви

Според Brussels Signal информацията за държавно държаните петролни и газови резерви по принцип е сравнително прозрачна. Проблемът обаче започва там, където институциите трябва да разберат колко дълго могат да издържат реалните доставки при продължителен шок. Европейски служители, които се опитват да преценят кога запасите може да започнат да се изчерпват, разполагат с твърде малко надеждна информация. Това създава риск властите да не успеят навреме да идентифицират недостиг или да бъдат принудени да вземат извънредни решения на базата на непълни данни.

Няколко европейски министри на енергетиката са призовали Европейската комисия да засили способността на блока да оценява запасите, държани на различни места из континента — в подземни съоръжения, пристанищни резервоарни паркове, супертанкери край европейските брегове, депа на летища и складове по ключови тръбопроводи.

Най-неясна е картината при преработените горива, като дизел и авиационно гориво. Според Brussels Signal досега ЕС е разчитал основно на статистическата служба Евростат и на координационни срещи с държавите членки, за да получава представа за равнището на доставките.

Основната част от запасите обаче се намира извън прякото полезрение на Брюксел — в разпръснати търговски складове, разпределени между различни сектори. Компаниите не са склонни да разкриват чувствителна бизнес информация, когато нямат законово задължение за това. Освен това правилата на ЕС за конкуренцията възпират браншовите организации да събират и споделят подобни данни между своите членове.

Така, при евентуална енергийна криза, Европейската комисия може да се окаже в ситуация, в която трябва да управлява недостиг, без да знае с достатъчна точност къде, колко и какъв тип гориво е налично.

Защо авиационното гориво е най-уязвимо

AI генерирано изображение: натоварено летище с кацнали самолети и цистерна за зареждане с керосин на фона на драматично небеДопълнителните данни показват, че авиационното гориво може да се окаже една от най-уязвимите части от европейската енергийна картина. Според Reuters през април доставките на авиационно гориво от Близкия изток към Европа са пресъхнали заради войната в Иран. Европейските страни от ОИСР потребяват около 1,6 млн. барела дневно авиационно гориво и керосин, докато регионалните рафинерии произвеждат около 1,1 млн. барела дневно. Това оставя структурен недостиг от поне 500 000 барела дневно, който трябва да се покрива чрез внос, а около 60% от външния внос на авиационно гориво за ОИСР Европа през миналата година е идвал от Близкия изток.

Още по темата – Скъпото гориво удря полетите: режат маршрути в Европа и по света

Този детайл е особено важен, защото показва, че проблемът не е само в липсата на добра статистическа видимост. При авиационното гориво Европа има и реална структурна зависимост от външни доставки, които могат да бъдат засегнати пряко от конфликт в Близкия изток.

Риск от недостиг още през юни

Международната агенция по енергетика поставя и конкретен времеви хоризонт на риска. Според Reuters агенцията предупреждава, че Европа може да започне да изпитва физически недостиг на авиационно гориво още през юни, ако успее да замести едва половината от обичайните доставки от Близкия изток. При спад на запасите под 23 дни покритие на търсенето, недостигът може да започне да се усеща на отделни летища.

Така въпросът за горивните резерви вече не е абстрактен административен проблем. Ако доставките останат нарушени, а Брюксел няма достатъчно точна картина на запасите по летища, депа и търговски складове, първите ефекти могат да се проявят именно в авиацията — чрез ограничения, пренасочвания, по-високи разходи и потенциални затруднения за летния туристически сезон.

Вижте и това – Митът за Ормуз: защо отварянето на протока няма да върне евтиния петрол

Газовите запаси и рискът от нов ценови шок

Европейските газови запаси също са били ниски още преди атаката срещу Иран. Според Brussels Signal средното равнище е било под 30% от националния капацитет след сериозно изтегляне на количества през зимата. Попълването на тези резерви зависи от стимулите за търговците. Обичайно те предпочитат да нагнетяват газ в хранилищата през лятото, когато цените спадат, и да го продават през зимата, когато цените се повишават. Войната в Иран обаче крие риск да обърне тази динамика.

Ако цените останат високи през лятото заради напрежението около Ормузкия проток и глобалното пренасочване на енергийните потоци, търговците може да имат по-слаб стимул да пълнят хранилищата. Това би поставило Европа в по-сложна позиция преди следващия зимен сезон.

Според Brussels Signal пренасочването на световните енергийни пазари след сътресенията около Ормузкия проток може допълнително да задълбочи дисбаланса. Танкерите вече не се отклоняват към Азия от Европа, а пътуват директно натам от Западна Африка и Съединените щати.

Това означава, че Европа може да се изправи не само пред по-високи цени, но и пред по-сериозна конкуренция за доставки, особено при горива, които и без това не се следят достатъчно ясно на равнище ЕС.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

nice fresh

Други новини