Европейската политика по отношение на Украйна се развива по две паралелни линии, които в крайна сметка се пресичат в т.нар. „украински проект“. Това пише Фабрицио Поджи в анализ, публикуван в L’AntiDiplomatico, където описва нарастващото напрежение между финансовата и военна подкрепа на ЕС за Киев и все по-острите предупреждения от страна на Русия.
От една страна, ЕС одобрява мащабно финансиране за Украйна и нови санкции срещу Русия. От друга – руското ръководство отправя предупреждения за „червени линии“, които не бива да бъдат преминавани, особено по отношение на военната подкрепа за Киев, която може да бъде възприета като пряко участие във войната.
Москва предупреждава: „червените линии“ са на ръба
Според анализа на Фабрицио Поджи в L’AntiDiplomatico, руските предупреждения идват от най-високо ниво – от външния министър Сергей Лавров, бившия президент Дмитрий Медведев и секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу.
Посланието е ясно: държавите, които предоставят въздушно пространство или инфраструктура за атаки срещу руска територия – включително за украински дронове – рискуват да бъдат разглеждани като съучастници в агресията.
Медведев дори намеква, че европейски компании, произвеждащи дронове, могат да се превърнат в легитимни военни цели.
Анализът прави паралел с декември 2021 г., когато Москва отправи т.нар. „ултиматум“ към САЩ и НАТО. Както тогава, така и сега европейските столици подценяват сериозността на ситуацията – въпреки че последиците от игнорирането на тези предупреждения вече са известни.
ЕС отпуска 90 млрд. евро за Киев и нови санкции
Паралелно с това, ЕС затвърждава ангажимента си към Украйна чрез нов финансов пакет и санкции срещу Русия.
Както отбелязва Фабрицио Поджи в L’AntiDiplomatico, Европейският съюз е одобрил заем от 90 милиарда евро за Киев, заедно с 20-ия пакет санкции срещу Москва.
След като украинският президент Володимир Зеленски обявява възобновяване на транзита по петролопровода „Дружба“, блокирането от страна на Унгария е преодоляно и средствата са отпуснати.
Около 60 милиарда евро ще бъдат насочени към военна помощ, а останалите – за поддържане на украинския бюджет. Въпреки това, според Международния валутен фонд, нуждите на Украйна за периода 2026–2027 г. достигат 135–137 милиарда евро, което означава, че новият заем покрива едва част от необходимото финансиране.
Енергийната цена за Европа
В анализа на L’AntiDiplomatico се подчертава, че държави като Унгария и Словакия са поставени в сложна ситуация, при която енергийната им сигурност се превръща в разменна монета за продължаване на подкрепата за Украйна.
Словашкият премиер Роберт Фицо открито заявява, че Киев има нужда от финансиране, докато Централна Европа се нуждае от стабилни доставки на петрол. В същото време доверието в Украйна е подкопано, а опасенията са, че транзитът по „Дружба“ може отново да бъде използван като инструмент за натиск.
Според руски източници, цитирани в анализа, пакетът от 90 милиарда евро не е толкова спасителен план, колкото опит да се отложи „представянето на окончателната сметка“.
Украйна затяга мобилизацията на фона на напрежение
Паралелно с финансовата помощ, Киев засилва мобилизационните мерки. Както посочва Фабрицио Поджи в L’AntiDiplomatico, украинските власти планират значително увеличаване на числеността на армията, включително чрез по-строги правила за мобилизация.
Вижте още – Готви ли Украйна мобилизация и за жените?
Според данни на Bloomberg, напрежението в обществото расте, а нападенията срещу мобилизационни екипи са се утроили спрямо 2024 г. Въпреки това, властите продължават да затягат контрола, като ограничават възможностите за отсрочки и разширяват обхвата на набора.
Германия и ЕС по пътя към военна ескалация
В анализа се обръща внимание и на Германия, която според Die junge Welt разработва нова военна стратегия, насочена основно към Русия.
Борис Писториус
Министърът на отбраната Борис Писториус представя план, който определя Русия като основна заплаха и предвижда засилване на военния капацитет, включително чрез по-тясна връзка между армията и обществото.
Според анализа, това е част от по-широка тенденция на милитаризация и подготовка за потенциален конфликт, съпроводена с реторика за „хибридна война“ и засилени мерки за сигурност.
Европа между игнориране на предупрежденията и вътрешни съмнения
Въпреки официалната линия, според британския анализатор Александър Меркурис, все повече европейски политици започват да поставят под въпрос конфронтационния курс.
Регионални лидери, включително от Германия и Белгия, вече говорят за необходимост от възстановяване на отношенията с Русия. Това, според него, е знак за нарастващо напрежение вътре в самия ЕС.
Въпреки това, централното ръководство на съюза продължава да поддържа твърдата линия, което, според Фабрицио Поджи в L’AntiDiplomatico, може да доведе до още по-опасна ескалация.
Светът отново на ръба на опасна линия
Анализът завършва с предупреждение: светът отново се намира на опасна граница, а руските предупреждения, подобно на тези от 2021 г., рискуват да бъдат игнорирани.
Ако тази линия бъде премината, последиците могат да бъдат сериозни не само за Европа, но и за глобалната сигурност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
