С приемането на Регламент (ЕС) 2024/1624 – т.нар. AMLR – Европейският съюз въвежда най-мащабната за последните години реформа в борбата с прането на пари. Документът е част от пакет, който трябва да уеднакви надзора в целия съюз. На практика обаче в редица свои разпоредби той преминава от финансово регулиране към директен контрол върху ежедневните транзакции на гражданите.
ЕС затяга контрола върху плащанията в брой
Макар публичният дебат да се концентрира върху повсеместно споменаваната граница от 10 000 евро за плащания в брой, най-сериозната промяна всъщност се крие в тристепенния праг от 3000 евро, задействащ задължения за идентификация и събиране на лични данни.
От юли 2027 г., при всяко плащане в брой над 3000 евро, търговецът – независимо дали е магазин, сервиз, фирма или частно лице, което извършва продажба – ще бъде задължен:
-
да поиска документ за самоличност,
-
да запише причината за покупката,
-
да съхранява данните в продължение на пет години.
Това е директно изискване от членове 19–22 на AMLR, където мерките за т.нар. Customer Due Diligence се активират именно над тази сума.
Правилото формално цели превенция на пране на пари, но на практика превръща търговците в контролни органи, а всяка по-значима покупка – в обект на събиране на чувствителна лична информация. Наред с това регламентът изрично забранява разделянето на плащането на части – например две операции по 1600 евро при покупка за 3200 евро – което се третира като опит за заобикаляне и подлежи на санкции.
Задължителна идентификация при кеш над 3000 евро
Евродепутатът Рада Лайкова подчертава и парадоксите:
„По-малко от 0,1% от всички установени случаи на пране на пари са под 10 000 €. Основните канали са крипто, офшорни сметки и нелегални трансфери, не кешът на обикновените граждани. Междувременно председателката на Европейската комисия може да извършва многомилиардни трансакции и да води ключови разговори „по СМС“ без отчетност и без санкции. Това не е борба с мафията. Това е разширяване на контрола върху гражданите, използвайки сигурността като претекст.“
В този контекст тревогите са разбираеми: докато регламентът поставя строг контрол върху малки и средни плащания, големите трансгранични финансови потоци – истинското гориво на прането на пари – остават далеч по-трудни за проследяване.
Припомняме – Задава се краят на кеша: Oberbank премахна услугите в Германия
Какво означават новите правила за гражданите и България
AMLR въвежда и други сериозни промени:
-
Лимит от 10 000 евро за кешови плащания в целия ЕС, с възможност държавите да налагат по-ниски прагове. България вече има такъв – 10 000 лв.
-
Строги правила за разделяне на транзакции, считано за опит за заобикаляне.
-
Драстично разширено събиране на лични данни от търговци, банки, нотариуси и всички т.нар. „задължени лица“.
-
Засилен контрол върху трети държави, които ЕС определя като рискови (чл. 29–31).
-
Създаване на нова европейска надзорна агенция – AMLA, която ще може директно да проверява банки и институции в държавите членки.
В България от години действа по-нисък лимит за кешови плащания – 10 000 лева. Но по-големият въпрос остава: дали новият режим защитава обществото, или го поставя под непропорционален контрол.
Както Лайкова отбелязва:
„Защитата на личния живот и правото на анонимност при използване на кеш са основни граждански свободи. Правилата трябва да са еднакви за всички — не строги за малките и безконтролни за големите.“
Позицията, споделяна и от „Възраждане“, е че има далеч по-ефективни алтернативи: фокус върху офшорните мрежи, прозрачност на големите трансфери, по-добър контрол върху крипто каналите и международните финансови схеми, вместо административен натиск върху редовния гражданин.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
