Европейският парламент прие спорна препоръка за приоритетите на ЕС към Комисията на ООН за положението на жените, която поставя признаването на транс жените като жени сред външнополитическите цели на Съюза. Вотът в Страсбург ясно разграничи политическите линии в пленарната зала, включително и сред българските евродепутати и очерта политиките, които водят.
Докладът, изготвен от испанския социалистически евродепутат Лина Галвес (S&D), формално има характер на препоръка към Съвета, но задава политическата рамка, която ЕС се очаква да следва в международните си позиции по темата.
Каква линия за транс жените задава документът
изображението е илюстративно
В приетия текст Европейският парламент настоява ЕС да засили външната си политика в областта на равенството между половете, включително чрез по-активна защита на правата на транс хората.
В анализа си The European Conservative отбелязва, че докладът предлага външните действия на ЕС да превърнат правното признаване на самоопределената полова идентичност във водещ приоритет и това да бъде отразено в политиките за равенство. Изданието подчертава още, че документът насърчава Съюза активно да прокарва тази позиция в международни форуми и в диалога с държави извън ЕС.
Вижте още – Съдебен и медицински обрат в САЩ: започва ли отстъпление от трансджендър политиките?
В самия доклад се съдържа и изричен текст, с който Европейският парламент:
„призовава за гарантиране на признаването на транс жените като жени и за пълното им включване във всички стратегии и програми за равенство между половете“
Този пасаж на практика очертава политическата рамка, която ЕС се очаква да следва в международните си позиции по темата.
Как гласува Европейският парламент
Докладът беше одобрен при финалното гласуване („Motion for a resolution as a whole“), с което Европейският парламент прие общата политическа линия на документа.
Как гласуваха българските евродепутати
При окончателния вот българската делегация се раздели знаково. „За“ доклада гласуваха:
- Андрей Новаков
- Андрей Ковачев
- Емил Радев
- Никола Минчев
- Христо Петров
- Цветелина Пенкова
- Кристиан Вигенин
- Елена Йончева
„Против“ гласуваха от групата на „Възраждане“/“Европа на суверенните нации“ и Ивайло Вълчев:
- Станислав Стоянов
- Рада Лайкова
- Петър Волгин
- Ивайло Вълчев
Останалите български евродепутати не са участвали в гласуването, според официалната справка.
Вижте и това – „Големите планове“ на ЕК за 2026 и вълната от критики
Отхвърлената поправка за биологичния пол и раждането
Според няколко източника, в рамките на гласуването е била разгледана и отделна поправка („After recital C“), внесена от групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR), която засяга формулировки, свързани с биологичния пол и раждането, а именно – че само биологични жени могат да раждат.
Поправката не е била приета. По официални данни тя беше отхвърлена с:
- 200 гласа „за“
- 233 гласа „против“
- 107 „въздържал се“
След задълбочена проверка се оказа, че подобно гласуване не е имало в рамките на тази сесия. Това се е случило на 17 декември 2025 г. по време на разглеждането на резолюцията „My Voice, My Choice: For Safe and Accessible Abortion“. Европейският парламент гласува и изменение 7, внесено от членове на групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR). Поправката предлагаше в текста изрично да се запише, че „само биологични жени могат да забременяват и да раждат деца“.
Както съобщава ирландското издание Gript, предложението е било част от пакет изменения към мотивите на резолюцията и е целяло да въведе биологично уточнение в документа. Поправката обаче не събра необходимото мнозинство и беше отхвърлена от пленарната зала.
За тази поправка няма публикуван поименен вот, а само общият резултат от електронното гласуване.
Решението на Европейския парламент предизвика реакции от десния спектър. Цитиран от The European Conservative, евродепутатът от VOX Херман Тертш заявява, че парламентът „е приел като международен приоритет идеологическа програма, която предефинира понятието жена и я налага като официална позиция на Съюза“.
Според него препоръката на практика се превръща в дипломатическо указание, основано на концепция за полова идентичност, която „не се ползва с консенсус в редица държави членки“.
От групата „Патриоти за Европа“ също разкритикуваха процеса, като посочиха, че въпреки позицията си като трета по големина сила в парламента са били изключени от предварителните преговори по текста и от мисията до Комисията на ООН за положението на жените в Ню Йорк.
Макар препоръката да няма непосредствен правен ефект, тя задава политическа посока за външната политика на ЕС по въпросите на равенството между половете и половата идентичност. През следващите месеци Съветът на ЕС ще трябва да формулира позицията си по предложените насоки.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
