Ръководството на Европейския парламент – т.нар. Конференция на председателите – отказа да включи в дневния ред искането за създаване на анкетна комисия, която да разследва договорите на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с фармацевтичния гигант Pfizer по време на пандемията от COVID-19. Решението фактически осуети възможността евродепутатите да гласуват за започване на парламентарно разследване, пише Apollo News.
Според информацията на медиятата и прессъобщение на FPÖ (Партията на свободата на Австрия) от 29 септември 2025 г., необходимият праг от 25% депутати за внасяне на подобно искане е бил постигнат – това означава поне 180 гласа. Подписите са били общо 182, сред които членове на групите „Патриоти за Европа“, „Европа на суверенните нации“, част от Европейските консерватори и реформисти, отделни представители на Европейската народна партия и независими депутати.
Въпреки това Конференцията на председателите не внесе предложението за разглеждане, което според критични издания като Unzensuriert представлява „системно блокиране на разследването“.
SMS-ите на фон дер Лайен с Pfizer и съдебният спор
В основата на скандала стоят договорите за 1,8 милиарда дози ваксини Pfizer на стойност около 35 милиарда евро, сключени от Европейската комисия, припомня Apollo News.
Стана известно, че Урсула фон дер Лайен е обменяла SMS-съобщения с изпълнителния директор на Pfizer Алберт Бурла. Когато журналист от New York Times поиска достъп до тези съобщения, ЕК заяви, че не ги притежава. През май 2025 г. Съдът на ЕС постанови, че такива съобщения са официални документи и трябва да бъдат публикувани, ако все още съществуват.
Припомняме – СМС-ите на Фон дер Лайен: „Изгубени“, но не и забравени
По-късно стана ясно, че SMS-ите са били налични в Комисията, но впоследствие изтрити, съобщи Apollo News. Още през 2022 г. Европейският омбудсман обвини ЕК в „лошо управление“ и „липса на прозрачност“ заради отказа да разкрие съдържанието на съобщенията.
Процедурните пречки в Европарламента
Съгласно член 226 от ДФЕС и член 215 от правилника на ЕП, анкетна комисия може да бъде създадена при подкрепа от поне 1/4 от евродепутатите. След това предложението трябва да бъде внесено за гласуване в пленарната зала по инициатива на Конференцията на председателите.
Тази конструкция на практика дава на ръководството на ЕП ключова роля – дори когато е постигната необходимата квота, то може да блокира предложението, като не го включи в дневния ред. Така се случи със случая „Pfizergate“.
Вотът на недоверие и политическите последици
Евродепутатът от FPÖ Гералд Хаузер коментира решението с думите:
„Разследването беше осуетено. Толкова за прозрачността и демокрацията в Брюксел. Затова внесохме нов вот на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен.“
Още през юли 2025 г. бе проведен първи вот на недоверие, мотивиран от скандала с Pfizer, който се провали. Тогава фон дер Лайен обвини своите критици, че използват „най-старото оръжие на екстремизма“, и ги нарече „скептици към ваксините“ и „апологети на Путин“, припомня Apollo News.
Между 6 и 9 октомври 2025 г. предстои втори вот на недоверие, този път насочен не към Pfizer, а към търговската политика на ЕС. „Патриоти за Европа“ атакуват споразумението с южноамериканския съюз Меркосур, докато левицата настоява за прекратяване на търговските връзки с Израел.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
