Енергийният шок в Европа, войната в Украйна и новата нестабилност в Близкия изток започват да оказват пряк натиск върху една от ключовите индустрии на континента – химическата. Анализи на Bloomberg, The Washington Post и норвежкия блог Steigan, обобщени от ИноСми, показват, че комбинацията от скъпа енергия, геополитически конфликти и засилена глобална конкуренция вече води до фалити, спиране на производства и изместване на инвестиции извън Европа.
Фалитът на Domo Chemicals разкрива уязвимостта на химическата индустрия
Кризата в германската химическа индустрия се проявява най-ясно в индустриалния парк Лойна – един от най-големите химически комплекси в Европа. Управляващият комплекса Кристоф Гюнтер се оказва принуден да реагира на извънредна ситуация, след като едно от ключовите предприятия в парка – Domo Chemicals – внезапно обявява неплатежоспособност. Компанията произвежда химически съединения, използвани в продукти като резервоари за гориво, бански костюми и хранителни опаковки. Производството е базирано на преработка на бензол в найлон – процес, който изисква непрекъсната работа на инсталациите.
Неочакваното спиране на производството крие сериозни рискове. При подобни инсталации внезапното прекъсване може да доведе до изтичане на токсични вещества, което би застрашило както други предприятия в комплекса, така и около 14 хиляди жители на Лойна.
Скъпият газ поставя германските химически заводи под натиск
Както отбелязва Bloomberg, проблемите на Domo Chemicals са част от по-широка тенденция. Десетки химически предприятия в Германия изпитват сериозни трудности след рязкото поскъпване на енергията след началото на войната в Украйна и увеличаването на цените на въглеродните квоти в Европейския съюз. Допълнителен натиск оказват новите производствени мощности в Китай и отслабващото търсене на химически продукти.
Според оценка на Себастиан Брай, ръководител на изследванията за химическата индустрия в германската банка Berenberg, ако цените на енергията останат високи, европейските химически компании ще трябва да плащат около 3 милиарда евро повече годишно само за природен газ. Сметките за газ ясно показват мащаба на проблема. Операторът на индустриалния парк InfraLeuna плащал около 6 милиона евро месечно за газ преди войната в Украйна. След началото на конфликта разходите се увеличили до около 10 милиона евро, а при настоящите цени могат да надхвърлят 17 милиона евро месечно, обяснява Гюнтер.
„На практика химическите предприятия ще започнат да затварят“, предупреждава той. Според него енергоемките индустрии в Германия се намират в остър кризисен момент.
Вижте още – Новият климатичен данък на ЕС: удар върху бизнеса и потребителите
Новият енергиен шок за Европа след войната в Близкия изток
Ситуацията може да се усложни още повече заради конфликта в Близкия изток. Както съобщава The Washington Post, регионалните цени на газа в Европа вече са отбелязали най-големия си седмичен ръст от началото на енергийната криза през 2022 г. В отговор на риска от прекъсване на доставките на нефт и газ Европейският съюз е създал специална работна група по енергетиката.
Икономистът Вероника Гримм, член на експертния съвет на германското правителство, предупреждава, че нов енергиен шок може тежко да удари икономиката, която все още не се е възстановила от предишната криза.
Вълна от фалити и спад на инвестициите в европейската химическа индустрия
Според данни на консултантската компания Roland Berger, цитирани от Bloomberg, от 2022 г. насам темповете на закриване на химически заводи в Европа са се увеличили шест пъти, а инвестициите в сектора са намалели с над 80%. Германия е особено уязвима. Като индустриално сърце на Европа, страната отчита постоянен спад на промишленото производство още от 2017 г.
Общественото внимание често е насочено към проблемите на автомобилната индустрия и концерни като Volkswagen, които губят позиции спрямо китайските конкуренти. Но според експерти именно химическата индустрия е ключовата връзка между множество отрасли.
„Заплахата за химическата индустрия е дори по-сериозна от кризата в автомобилния сектор“, казва юристът по преструктуриране Йоахим Понзек от Baker McKenzie.
Според него автомобилните компании могат да се борят за пазарен дял, но химическите предприятия просто ще преместят инвестициите си в други региони, където енергията е по-евтина.
Как Германия губи позиции в световната химическа индустрия
Химическият комплекс в Лойна има дълга история. След тежките бомбардировки през Втората световна война той е възстановен от властите на ГДР под съветски контрол и се превръща в ключов индустриален център. В периода на разцвет тук са работили почти 30 хиляди души. Комплексът е бил директно свързан с руските нефтени находища чрез тръбопровода „Дружба“, който осигурявал евтина енергия и суровини. След падането на Берлинската стена предприятията били приватизирани, а интересът към тях бил толкова голям, че възникнал известният политически скандал „аферата Лойна“, свързана с подкупи за придобиването им.
Днес ситуацията е коренно различна. Според данни, цитирани от Bloomberg, почти половината от световните продажби на химическа продукция вече се падат на Китай, което показва колко силно се измества центърът на индустрията.
Междувременно редица предприятия в Германия намаляват или спират производството.
Компанията Dow Chemical ще затвори етиленова инсталация в Бьолен и производство на хлорни продукти в Шкопау до 2027 г. Компанията SKW Piesteritz спря производството на амоняк още през 2022 г. след скока на цените на газа. Химическият гигант BASF съкрати около 4 800 работни места през последните две години.
Британският милиардер Джим Ратклиф, собственик на Ineos, също предупреждава, че индустрията е изправена пред системна криза.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
