Начало Европа Европейската комисия спря „спасяването на Европа“ в името на европейските ценности

Европейската комисия спря „спасяването на Европа“ в името на европейските ценности

от kritichno.e
Спаси Европа/постер

Европейската комисия спря инициативата „Спаси Европа“ (Save Europe Act) още на входа на европейската процедура – преди организаторите да получат възможност да съберат дори един официален подпис. Така спорът вече не е само за миграцията и „ремиграцията“, а и за границите на допустимия политически дебат в Европейския съюз: може ли една неизбрана пряко институция предварително да решава кои граждански искания изобщо заслужават да бъдат чути?

На 22 юли Европейската комисия отказа да регистрира „Спаси Европа“ като европейска гражданска инициатива. Според Брюксел предложението не отговаря на условията, заложени в регламента за този вид инициативи, защото било „явно несъвместимо“ с ценностите на ЕС и с правата, гарантирани от Хартата на основните права.

Близо 590 000 гласа, но нито един официален подпис

Ева Влаардингербрук и Мартин Зелнер

Ева Влаардингербрук и Мартин Зелнер/сн: Save Europe Act

Кампанията, за която писахме в „Критично“, беше представена в края на май от нидерландския политически коментатор Ева Влаардингербрук и австрийския активист Мартин Зелнер. Организаторите твърдят, че за по-малко от два месеца са получили подкрепата на близо 590 000 души. Тези подписи обаче са събрани през самостоятелната интернет платформа на инициативата, а не чрез официалната система на ЕС. Формулярът допуска подкрепа и от граждани на държави извън Съюза, поради което подписите нямат правната стойност на официални заявления за подкрепа на европейска гражданска инициатива.

Независимо от това броят им показва, че темата предизвиква значителен обществен интерес. Именно тук решението на Комисията поражда най-съществения политически въпрос: вместо този интерес да бъде проверен чрез официалната европейска процедура, инициативата беше отстранена административно, преди гражданите да получат възможност да покажат дали действително може да събере необходимата подкрепа в държавите членки.

Какво поиска инициативата „Спаси Европа“

Публикуваният от организаторите текст на „Спаси Европа“ съдържа няколко основни искания. Сред тях са временно прекратяване на новите канали за „незападна“ и „неевропейска“ имиграция, включително част от учебните визи и визите за събиране на семейства; укрепване на външните граници; по-бърза проверка на пристигащите; ускорено връщане на незаконно пребиваващи и отхвърлени кандидати за убежище; взаимно признаване на решенията за връщане между държавите от ЕС и по-тясно сътрудничество с трети страни.

Инициативата настоява още за общоевропейска система за доброволна или финансово стимулирана „ремиграция“ на неинтегрирани мигранти и на хора, които според текста представляват сериозна културна или финансова тежест за приемащите държави. Предвижда се също ограничаване на някои социални помощи, когато те действат като притегателен фактор за нова миграция.

Защо Брюксел обяви инициативата за дискриминационна

Най-проблематичната от юридическа гледна точка част е начинът, по който тези предложения са обвързани със защитата на „етническата и културната приемственост“ на „коренните народи на Европа“. Текстът говори за „демографска замяна“ и предупреждава, че местното население рискува да се превърне в малцинство в собствените си държави.

AI генерирано изображение: сградата на ЕК в БрюкселИменно тези формулировки са поставени в центъра на решението на Комисията. Според Брюксел предложеният мораториум не се основава на индивидуална оценка на конкретните кандидати за влизане или пребиваване, а на тяхната предполагаема етническа, културна или цивилизационна принадлежност. Поради това Комисията приема, че мярката би представлявала дискриминация въз основа на раса и етнически произход. Като правно основание са посочени член 2 от Договора за Европейския съюз, който включва равенството и зачитането на човешките права сред основополагащите ценности на Съюза, и член 21 от Хартата на основните права, забраняващ дискриминацията. Позоваването на организаторите на задължението на ЕС да уважава националната идентичност на държавите членки също е отхвърлено. Според Комисията защитата на националната идентичност не може да оправдава общо изключване от имиграционни процедури, основано на етнически произход.

Комисията подчертава, че не е разглеждала политическата целесъобразност на инициативата, а единствено нейната юридическа допустимост. Това разграничение обаче изглежда все по-трудно защитимо, когато предварителната проверка достига до цялостна оценка на политическите понятия, използвани от организаторите, и до заключение, че исканията им изобщо не могат да бъдат поставени пред европейските граждани.

„Явно противоречие“ или предварително политическо вето?

Съгласно Регламент 2019/788 Комисията действително е длъжна да откаже регистрация, когато дадена инициатива е „явно“ несъвместима с ценностите на ЕС. Ключовата дума обаче е „явно“. Тя предполага висока граница за предварителна намеса, защото регистрацията не означава нито приемане на исканията, нито одобряване на тяхната политическа или юридическа обоснованост.

Европейската гражданска инициатива е създадена като инструмент за участие, а не като автоматичен законодателен механизъм. Дори при един милион валидни подписа и достигнати национални прагове в поне седем държави Комисията не е длъжна да предложи поисканото законодателство. Организаторите получават среща с нейни представители и публично изслушване в Европейския парламент, след което Комисията трябва да представи мотивиран отговор. Парламентът може да проведе дебат и да приеме резолюция, но не е задължен да гласува самото предложение като закон.

Следователно регистрацията на „Спаси Европа“ нямаше да въведе мораториум върху миграцията и нямаше да задължи ЕС да започне „ремиграция“. Тя единствено щеше да позволи да бъде проверено дали един милион граждани на ЕС желаят въпросът да бъде разгледан официално. Комисията щеше да запази пълната си свобода впоследствие да отхвърли исканията.

Именно поради това решението може да бъде възприето като административно ограничаване на политическия дебат, а не просто като техническа юридическа проверка. Институцията, към която гражданите отправят искането си, сама решава дали те изобщо имат право да го отправят по официалния ред.

Съществува и друго противоречие. Част от предложенията – укрепването на външните граници, ускоряването на процедурите, връщането на хора без право на пребиваване и по-тясното сътрудничество с трети страни – не са чужди на действащата политика на ЕС. Влезлият в приложение на 12 юни Пакт за миграцията и убежището също предвижда по-ефективна проверка по външните граници и ускорени процедури. Европейският парламент и Съветът постигнаха и споразумение за по-бързо връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.

Това не премахва проблема с етническата рамка, използвана в „Спаси Европа“, но показва, че не всички нейни искания сами по себе си са несъвместими с европейското право. Решаващият ход на Комисията е да приеме, че всички цели на инициативата произтичат от идеята за общ мораториум върху „незападната“ миграция и следователно не могат да бъдат разглеждани отделно.

Правилата позволяват частична регистрация, когато някои предложения излизат извън законодателните правомощия на Комисията. Същият механизъм обаче не е предвиден, когато Брюксел постави цялата инициатива под етикета „противоречаща на ценностите на ЕС“. Така използването на тази квалификация се превръща в пълно вето върху достъпа до процедурата.

AI генерирано изображение - съдът в ЛюксембургСъдът на ЕС вече е отменял предишни откази на Комисията да регистрира граждански инициативи. При „Minority SafePack“ Общият съд прие, че Брюксел не е изложил достатъчно ясно кои части от предложението излизат извън правомощията му. В друга своя практика европейските съдилища са подчертавали, че механизмът трябва да насърчава участието на гражданите и да прави ЕС по-достъпен, поради което на етапа на регистрация следва да се извършва първоначална, а не окончателна политическа оценка.

Това не означава, че евентуално обжалване на „Спаси Европа“ непременно ще успее. Настоящият отказ се основава на забраната за дискриминация, а не на липса на правомощия на Комисията. Но предходните дела показват, че решенията на Брюксел не са непогрешими и подлежат на съдебен контрол.

„Няма да отстъпим“: спорът вече е за границите на демокрацията

Ева Влаардингербрук определи отказа като „възмутително нарушение на демократичните права на коренните народи на Европа“ и заяви, че организаторите няма да отстъпят. В официалната позиция на кампанията мотивите на Комисията са наречени неясни, слаби и показателни за нейния „антидемократичен характер“.

Организаторите обвиняват Брюксел, че пренебрегва подкрепата на близо 600 000 души, и заявяват, че ще предприемат действия срещу решението. Засега не е обявено дали това ще бъде иск за отмяна пред Общия съд на ЕС, жалба до Европейския омбудсман или нов опит за регистрация с редактиран текст.

Решението срещу „Спаси Европа“ поставя опасен политически прецедент: вместо спорните идеи да бъдат изправени пред гражданите, обществената критика и институционалния дебат, Комисията ги отстранява чрез предварителна административна оценка. Така европейските „ценности“ рискуват да бъдат превърнати от общи принципи за защита на правата в инструмент, чрез който една институция определя кои позиции са допустими в демократичния процес.

Истинският въпрос вече не е дали „Спаси Европа“ трябва да стане европейска политика. Въпросът е дали европейските граждани имат право официално да поискат обсъждането ѝ – и дали Комисията не си присвоява прекалено голяма власт, когато отговаря вместо тях.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
nice fresh

Други новини