Милиарди евро европейски средства за околна среда и климат се разпределят без ясно доказателство, че водят до реална промяна. Това е изводът от критичен одит на Европейската сметна палата, който разкрива сериозни пропуски в начина, по който Европейската комисия управлява стратегическите проекти по програма LIFE – един от основните инструменти на ЕС за „зеления преход“.
Одитът поставя под въпрос не дали проектите съществуват, а дали изобщо постигат това, за което са създадени. Според ЕСП връзката между гръмките стратегии и реалните резултати на терен остава слаба, а отчетността – размита.
ЕСП: милиарди за екология без ясно доказуем ефект
Една от най-сериозните констатации е, че при избора на проекти не се финансират задължително най-наболелите екологични проблеми в отделните държави. Вместо това Комисията често залага на „географски баланс“ – всички да получат по нещо, независимо от мащаба на проблемите.
Така, сочи докладът, средства отиват към проекти с по-ограничен ефект, докато добре известни екологични кризи – включително такива, по които вече текат процедури за нарушение срещу държави членки – остават на заден план .
Как Европейската комисия финансира проекти без реален приоритет
Стратегическите проекти по LIFE се рекламират като ключов инструмент за изпълнение на екологичните и климатичните политики на ЕС. Одитът обаче показва, че при подбора им Комисията не използва систематично собствените си анализи за най-сериозните проблеми в областта на околната среда и климата.
Информацията от прегледите за изпълнение на екологичните политики и от процедурите за нарушение съществува, но не се превръща в водещ критерий при финансирането. В резултат качеството и потенциалният ефект на проектите често отстъпват пред принципа на равномерно разпределение между държавите членки .
„Мобилизирани“ пари на хартия и слаб контрол върху разходите
Един от най-критичните елементи в доклада е т.нар. „мобилизиране на допълнително финансиране“. Според ЕСП Комисията не е дала ясна дефиниция какво означава това понятие, нито е създала ефективни механизми за проверка.
В практиката като „мобилизирани“ се отчитат средства, които са били планирани или разходвани още преди проектите да бъдат одобрени, както и суми, които не могат да бъдат пряко свързани с действията на проектите. Комисията и изпълнителната агенция CINEA не проверяват дали докладваните средства действително са резултат от стратегическите проекти, което прави публикуваните обобщени данни ненадеждни и несъпоставими .
След края на финансирането: какво реално остава от екопроектите
Одитът откроява и сериозен проблем с устойчивостта на резултатите след приключване на финансирането по програма LIFE. Плановете „за периода след LIFE“, които трябва да гарантират дългосрочен ефект, често са формални и без ясна отговорност за изпълнение.
Комисията не разполага с правни инструменти, за да изиска обещаните действия да бъдат реализирани, а органите, които реално управляват стратегиите и бюджетите, невинаги участват в изготвянето на тези планове. В резултат устойчивостта на проектите остава несигурна, а дългосрочният ефект – трудно доказуем .
Най-системният проблем, посочен от ЕСП, остава начинът, по който ЕС измерва успеха на стратегическите екологични проекти. Те се оценяват със същите показатели като стандартни, значително по-малки инициативи, което не позволява да се отчете реалният принос към управлението, координацията и изпълнението на екологичните и климатичните политики.
В заключение Европейската сметна палата отправя четири ключови препоръки към Европейската комисия, но повечето от тях са с хоризонт за изпълнение през 2026 г. До тогава програмата ще продължи да функционира по модел, който самите европейски одитори определят като проблемен – с неясни приоритети, ограничен контрол и трудно измерими резултати.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
