Наистина ли държава не може да напусне еврозоната, след като веднъж е приела еврото? Писмо на Европейската комисия до юриста Стефчо Станев показва, че през 2015 г. в Брюксел е съществувал вътрешен план за действие при евентуално излизане на Гърция от еврозоната. Документът не е публикуван, но самата Комисия признава, че е разглеждал правни, финансови и комуникационни последици от подобен сценарий.
Писмото, което промени отговора на ЕК
Стефчо Станев/сн: Фейсбук
Станев коментира, че до този отговор се е стигнало след едногодишна административна битка с Европейската комисия и жалба до Европейския омбудсман. По думите му Комисията първоначално е твърдяла, че такъв документ не съществува, но след допълнителна проверка в архивите е признала наличието му.
От приложеното писмо на ЕК се вижда, че след „друга задълбочена проверка“ в цифровите и физическите архиви е установен „един допълнителен документ“, който попада в обхвата на искането. Комисията го описва като „хартиено копие на вътрешен план за действие при извънредни ситуации, в случай че Гърция реши да напусне еврозоната през 2015 г.“
Според описанието в писмото документът съдържа правна и финансова оценка на няколко възможни последици от подобен сценарий. Сред тях са ефектите от теоретично неплащане от страна на Гърция към различни категории кредитори, последиците от евентуално напускане на еврозоната, включително верижен ефект спрямо други държави членки, както и конкретни стъпки, които биха могли да бъдат предприети от различните участници в процеса.
В документа, според ЕК, са разглеждани още ограничителни мерки и контрол върху капиталите, както и оценка на начина, по който би могла да се осъществява комуникацията при подобна криза.
План за напускане на еврозоната, не на ЕС
Именно този елемент Станев определя като ключов. В коментара си той подчертава, че става дума за сценарий за напускане на еврозоната, а не на Европейския съюз. Случаят е особено важен на фона на често повтаряната теза, че напускане на еврозоната е юридически невъзможно. Действително, договорите на ЕС не съдържат изрична процедура, по която държава членка да напусне само еврозоната, без да напуска Европейския съюз. За разлика от това, член 50 от Договора за Европейския съюз урежда напускането на самия ЕС, както обобщава и EUR-Lex.
При еврото правната рамка е различна. Член 140 от Договора за функционирането на ЕС предвижда, че при приемане на еврото Съветът „неотменимо фиксира“ курса, по който еврото заменя националната валута на съответната държава, както е записано в EUR-Lex. Именно върху тази логика европейските институции често стъпват, когато представят членството в еврозоната като необратимо.
Когато „невъзможното“ вече е било обсъждано
Но отговорът до Стефчо Станев показва, че зад публичната формула за необратимост през 2015 г. е съществувала и друга, кризисна реалност. Европейската комисия е открила вътрешен план за действие при извънредна ситуация, ако Гърция реши да напусне еврозоната. Документът не е бил финализиран, но самият факт, че е съдържал правна и финансова оценка, сценарии за неплащане към кредитори, верижен ефект върху други държави, капиталов контрол и комуникационна стратегия, показва, че подобна хипотеза не е била немислима за институциите.
Това съвпада и с политическия контекст от гръцката дългова криза. През юли 2015 г. германското финансово министерство е разглеждало вариант Гърция да получи временно излизане от еврозоната за поне пет години, докато остане член на ЕС, съобщава тогава Business Standard. По-късно идеята за временен Grexit е свързвана пряко с позицията на тогавашния германски финансов министър Волфганг Шойбле, като гръцкото издание eKathimerini съобщава, че според него тя е имала подкрепа сред значителна част от държавите в еврозоната.
Вижте още – Гърция излезе от фискалния капан на ЕС. Влиза ли България в него?
В писмото си Комисията уточнява, че документът „никога не е бил финализиран“ и е използван само за предварителен обмен на мнения между служители. ЕК посочва още, че след като станало ясно, че Гърция няма да напусне еврозоната, работата по него е била прекратена, а самият документ е останал незавършен предварителен проект.
Защо Брюксел отказва да публикува документа
Въпреки това Комисията отказва достъп до него. Мотивът е, че публикуването му може да засегне защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, валутната или икономическата политика на Европейския съюз или на държава членка по смисъла на Регламент 1049/2001.
ЕК аргументира отказа с риск от „неправомерни финансови спекулации“ по въпроси, които са в основата на европейската икономическа и парична интеграция. В писмото се посочва, че подобни хипотетични допускания и предварителна оценка биха могли да бъдат използвани от участници на финансовите пазари за спекулации спрямо държави и техния суверенен дълг.
Комисията припомня и периода 2010-2015 г., когато пазарни участници са залагали срещу оставането на някои държави членки в еврозоната, докато други са отчитали този риск при цените, на които купуват дълг. Според ЕК подобно поведение е довело до по-високи разходи за емитиране на нов дълг в еврозоната, особено за някои държави членки, както и до по-висока тежест за данъкоплатците.
Затова Генералният секретариат на Комисията счита, че рискът от ново оповестяване на такъв документ да доведе до неоправдани финансови спекулации срещу суверенен дълг е „разумно предвидим“ и не е чисто хипотетичен.
Стефчо Станев обаче вижда противоречие в позицията на ЕК. От една страна, според него Комисията се опитва да омаловажи документа като незавършен продукт на вътрешна дискусия. От друга страна, отказва да го публикува именно с аргумента, че съдържанието му може да има сериозен ефект върху еврозоната.
Така отговорът на ЕК не доказва, че има лесен, уреден и безболезнен механизъм за напускане на еврозоната. Но доказва нещо друго: в момент на тежка криза европейските институции са разглеждали практически сценарии за подобно развитие. Това е пряк контрапункт на категоричното политическо твърдение, че напускането на еврозоната е абсолютно невъзможно и дори не подлежи на обсъждане.
Още повече, Комисията отказва достъп до документа не защото той е без значение, а защото според нея публикуването му може да предизвика финансови спекулации и да навреди на финансовата, валутната и икономическата политика на ЕС и държавите членки. Именно това прави случая по-съществен: ако документът беше само техническа бележка без тежест, трудно би могъл да бъде представен като риск за еврозоната.
Случаят поставя отново въпроса дали публичната теза за необратимостта на еврото не прикрива по-сложна институционална реалност. На равнище договори може да няма стандартна процедура за напускане само на еврозоната. Но писмото до Стефчо Станев показва, че при криза Европейската комисия е работила поне върху предварителен сценарий какви биха били правните, финансовите, политическите и комуникационните последици, ако такава хипотеза стане реална.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
