Европейската сметна палата отново поставя под съмнение начина, по който се проследяват и контролират средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост — един от най-големите финансови инструменти на ЕС след COVID кризата. В специален доклад одиторите не твърдят, че са установили конкретни измами, но предупреждават за системен проблем: европейските пари са проследими и прозрачни само „до известна степен“, а информацията за крайните получатели, реалните разходи и резултатите остава недостатъчна.
Става дума за инструмент на стойност 577 млрд. евро към края на януари 2026 г., създаден в отговор на икономическите и социалните последици от пандемията. Държавите членки получават средства по националните си планове за възстановяване и устойчивост срещу изпълнение на предварително договорени етапи и цели. Но именно тази конструкция е в основата на спора: Европейската комисия плаща при отчетено изпълнение, а не срещу системна проверка на реалните разходи по всяка мярка.
Още по темата – Одит на ЕС бие тревога: Парите по ПВУ остават изложени на риск
Пари има, но пълната следа невинаги се вижда
Основният извод на Европейската сметна палата е ясен: правилата за МВУ съдържат изисквания за проследимост, но практиката в държавите членки е неравномерна. Част от тях събират данните системно, други ги издирват едва при поискване. Това означава, че контролът формално съществува, но не навсякъде работи с еднаква дълбочина и скорост. Одиторите посочват, че Австрия, България, Естония, Латвия, Малта и Румъния събират редовно всички необходими данни, включително действителните разходи. Нидерландия и Испания събират редовно данни за крайни получатели и изпълнители, но не и за реалните разходи. Франция и Германия разчитат на предоставяне на информация само при поискване.
Това не е техническа подробност. Ако данните не се събират системно, институциите не могат бързо да видят каква е разликата между планираните и реалните разходи, кои са крайните получатели и какви средства са стигнали до изпълнителите и подизпълнителите.
Вижте и това – Скандалът „Иво Аръков“: пари от заем на ЕС за пандемията отидоха за клип и албум
Докладът дава показателен пример с Франция. Френските власти не са успели да предоставят имената на крайните получатели за три от пет проверени мерки. Данните за реалните разходи са били предоставени повече от шест месеца след първоначалното искане, а за три мерки тези разходи не са могли да бъдат свързани със съответните крайни получатели.
Тук критичният въпрос е очевиден: ако дори одиторите на ЕС трябва да чакат месеци, за да получат непълна картина, колко реална е публичната прозрачност за гражданите?
Комисията не иска реалните разходи по мерки
Най-съществената констатация е, че Европейската комисия не изисква от държавите данни за реалните разходи по отделни мерки, дори когато такива данни са налични на национално ниво. Според ЕСП това намалява способността на Комисията да прецени дали средствата са използвани ефективно.
Тук докладът не просто повтаря стар проблем, а го формулира в сърцевината на модела: МВУ е инструмент на т.нар. „финансиране, което не е обвързано с разходи“. Тоест плащанията към държавите не зависят от проверка на всяка фактура, а от изпълнение на договорени етапи и цели.
Европейската сметна палата обаче настоява, че дори при такъв модел информацията за реалните разходи е необходима — за да се види дали парите са използвани ефективно, дали предварителните оценки са реалистични и дали общото финансиране е разумно близко до действително направените разходи.
Прозрачност на ниво Брюксел, но не и до края на веригата
ЕСП признава, че има напредък. Европейската комисия публикува повече оценки, годишни доклади, информация за изпълнението на етапите и целите, както и документи по исканията за плащане. Одиторите отбелязват, че последните годишни доклади вече дават по-подробна картина в сравнение с първите публикации от 2022 г. Но този напредък е предимно на ниво доклади, управленски решения и отчетени цели. Той не решава същинския проблем: публичната информация все още не показва достатъчно ясно реалния поток на парите вътре в държавите членки.
Регламентът изисква публикуване на списъци със 100-те най-големи крайни получатели, но това задължение е въведено две години след началото на инструмента и обхваща само най-големите получатели. Според ЕСП това не осигурява пълна прозрачност за използването на средствата.
Още по-съществен е другият проблем: в много случаи като „крайни получатели“ са посочени публични органи — министерства, агенции, общини или държавни предприятия. Но когато тези органи възлагат дейности чрез обществени поръчки, реалните изпълнители често са частни компании. Сумите, платени към тях, не винаги се публикуват задължително.
Според ЕСП публичните органи представляват малко над половината от получателите в списъците на 100-те най-големи крайни получатели, но държат над 80% от сумите. Това означава, че гражданите често виждат първото ниво на паричния поток, но не и следващото — фирмите, договорите, подизпълнителите и реално платените суми.
Полският скандал показа защо проблемът не е абстрактен
Рискът, описан от ЕСП, не е теоретичен. През 2025 г. в Полша избухна скандал около средства от националния План за възстановяване, насочени към сектора HoReCa — хотели, ресторанти и кетъринг. След публикуване на карта с получателите медии и потребители започнаха да посочват спорни разходи за яхти, сауни, солариуми, мебели, кафе машини и други покупки, които повдигнаха въпроса дали финансирането действително отговаря на целите за възстановяване след пандемията.
Припомняме – В Полша – COVID пари харчени за секс и яхти
Полските власти реагираха със спиране на новите плащания по програмата до проверка на договорите. Министърът на фондовете и регионалната политика Катаржина Пелчинска-Наленч обяви, че няма да има допълнителни плащания към бенефициенти, докато всеки договор не бъде проверен за съответствие с правилата. Според нея проблемите са установени в малцинство от договорите, но самият факт, че плащанията бяха замразени, показва сериозността на случая, припомня Notesfrompoland.
Именно такива случаи показват защо спорът между ЕСП и Комисията не е бюрократична подробност. Друг важен проблем е качеството на информацията за резултатите. Според ЕСП много държави публикуват статистика за изпълнение на ключови етапи и цели, но тези показатели често измерват извършени дейности, а не реални резултати.
Критичният извод е прост: ЕС е изградил механизъм, който може да плаща при отчетени цели, но все още не гарантира достатъчно ясно за обществото кой реално получава парите, колко получава, за какво ги използва и какъв резултат остава след това. А когато става дума за стотици милиарди евро, това вече не е технически пропуск, а въпрос на доверие, контрол и политическа отговорност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
