Европейската централна банка може да допусне „голяма грешка“, ако отговори на новия инфлационен натиск с повишаване на лихвите. Това предупреждава Холгер Шмидинг, главен икономист на германската частна банка Berenberg, цитиран от китайската финансова медия Cailian Press. Според него подобен ход може да тласне Европа към рецесия, вместо просто да овладее цените.
Европа между високи цени и слаб растеж
Шмидинг посочва, че трите водещи икономики в еврозоната — Германия, Франция и Италия — вече са отслабени от скока в енергийните разходи. Това поставя континента в трудна стагфлационна среда: цените растат, но икономическата активност отслабва. По думите му последните PMI данни показват, че заетостта и търсенето губят инерция, което означава, че самото свиване на потреблението може постепенно да охлади инфлацията. PMI данните са ранна снимка на състоянието на бизнеса. Те показват дали компаниите получават повече поръчки, дали произвеждат повече, дали наемат хора и дали очакват растеж. Когато тези индекси отслабват, това е сигнал, че икономиката губи скорост още преди спадът да се види напълно в официалните данни за БВП.
Вижте още – Шефът на Бундесбанк: по-висока инфлация, по-високи лихви и по-късно пенсиониране
Ключовият спор е какъв тип инфлация вижда Европа. Ако цените растат, защото хората и фирмите харчат прекалено много, по-високите лихви имат логика — те охлаждат търсенето. Но ако поскъпването идва основно от по-скъпа енергия и проблеми при предлагането, лихвите не произвеждат повече газ, петрол или електроенергия. Те просто правят кредита по-скъп и така допълнително притискат потреблението и бизнеса.
Защо по-високите лихви могат да ударят икономиката
Механизмът е сравнително прост. Когато ЕЦБ повиши лихвите, банките обикновено оскъпяват заемите за домакинства и фирми. Хората започват да отлагат покупки на жилища, автомобили, техника или други по-големи разходи. Фирмите пък отлагат инвестиции, разширяване и нови назначения. Самата ЕЦБ описва този канал така: по-високите официални лихви се пренасят към банковите лихви, правят заемите по-малко привлекателни и могат да намалят потреблението и инвестициите.
Именно тук е предупреждението на Шмидинг. Според него ЕЦБ рискува да реагира на инфлация, породена от енергиен шок, с инструмент, който удря основно търсенето. Ако потребителите вече харчат повече за енергия и по-малко за всичко останало, допълнителното оскъпяване на кредита може да задълбочи икономическата слабост. Затова той смята, че агресивното затягане на паричната политика може да се окаже грешка.
ЕЦБ задържа лихвите, но натискът расте
На заседанието си от 30 април 2026 г. ЕЦБ остави основните лихвени проценти без промяна, като депозитната лихва остана на ниво 2%. В същото време Управителният съвет призна, че рисковете са се влошили и в двете посоки — инфлацията може да се окаже по-висока, а растежът по-слаб.
Данните на Евростат потвърждават защо натискът върху ЕЦБ се засилва. Годишната инфлация в еврозоната се повиши до 3,0% през април 2026 г., спрямо 2,6% през март, а за целия Европейски съюз достигна 3,2%. Най-голям принос за инфлацията в еврозоната имат услугите, енергията, храните, алкохолът и тютюнът, както и неенергийните промишлени стоки.
В същото време икономическият фон се влошава. Ройтерс съобщава, че Европейската комисия е понижила прогнозата си за растежа на еврозоната през 2026 г. до 0,9%, спрямо 1,3% през 2025 г., именно заради енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток. Инфлационната прогноза за еврозоната също е ревизирана нагоре — до 3,0%, при предишна оценка от 1,9%.
Това поставя ЕЦБ в почти класическа дилема. Ако не повиши лихвите, рискува да изглежда пасивна пред инфлация над целта от 2%. Ако ги повиши твърде рязко, рискува да удари икономика, която вече показва признаци на забавяне.
Пазарите обаче вече очакват движение. Според Cailian Press, която цитира доклад на Brown Brothers Harriman, финансовите пазари са калкулирали около 86% вероятност ЕЦБ да повиши лихвите с 25 базисни пункта на следващото си заседание на 11 юни. Шмидинг предупреждава, че ако ЕЦБ направи това и след това продължи с нови увеличения, еврозоната може да се озове не просто в стагфлация, а в лека рецесия.
Какво означава рецесия за еврозоната
Рецесията не е просто лоша статистика. Най-често като практическо правило се говори за рецесия при две поредни тримесечия на спад на реалния БВП, но по-широкото разбиране включва спад в производството, доходите, заетостта, потреблението и инвестициите. Международният валутен фонд също уточнява, че двете тримесечия спад са полезно правило, но не изчерпват напълно понятието.
За хората това означава по-малко сигурност. Когато фирмите продават по-малко, те отлагат разширяване, намаляват разходи, спират назначения или започват съкращения. Когато домакинствата се тревожат за доходите си, те ограничават покупките. Банките също стават по-предпазливи при кредитирането. Така първоначалният удар от по-високите лихви постепенно се пренася към магазините, заводите, услугите, работните места и бюджетите.
Опасният избор пред централните банкери
Подобно предупреждение отправя и Лора Купър, глобален инвестиционен стратег и ръководител на макроикономическия кредит в Nuveen. В анализ за Fixed Income News Australia тя посочва, че ЕЦБ може да предприеме т.нар. „застрахователни“ увеличения на лихвите през лятото — тоест действия, продиктувани повече от прогнозите за бъдеща инфлация, отколкото от текущото състояние на икономиката.
Купър обаче предупреждава, че пазарите може да подценяват риска от отслабване на растежа. Според нея по-големият риск е централните банкери да затягат политиката срещу инфлация, породена от предлагането, в момент, когато реалното търсене вече отслабва. Това може да създаде условия по-късно да се наложи много по-сериозно облекчаване на паричната политика.
Така ЕЦБ се оказва между два неблагоприятни избора. От една страна, инфлацията е над целта и политическият натиск за реакция расте. От друга — икономиката на еврозоната вече се охлажда, а по-високите лихви могат да ускорят този процес. Именно затова предупреждението на Шмидинг е толкова остро: в опит да овладее инфлацията ЕЦБ може да направи кредита по-скъп точно в момент, когато европейското потребление и инвестиции вече губят сила.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
