Все по-осезаем става начинът, по който зеленият преход се пренася от политиките към финансовия сектор. Европейската централна банка (ЕЦБ) наложи глоба от 7,55 млн. евро на френската банкова група Crédit Agricole заради недостатъци в управлението на климатичните рискове — ход, който показва как надзорът във Франкфурт засилва натиска върху банките да се адаптират към новата регулаторна среда. Това съобщава германското издание Handelsblatt, позовавайки се на официално съобщение на банковия надзор на ЕЦБ.
Според Handelsblatt санкцията е едва вторият случай, в който надзорният механизъм на ЕЦБ прибягва до този тип наказателна мярка. Първият подобен случай беше през ноември срещу испанската банка Abanca, която тогава беше глобена със значително по-малка сума — 187 650 евро — също за нарушения, свързани с управлението на климатичните рискове.
Защо ЕЦБ санкционира Crédit Agricole
По информация на Handelsblatt, ЕЦБ е стигнала до извода, че Crédit Agricole не е оценила своевременно и в достатъчна степен значимостта на своите климатични и екологични рискове. Още през февруари надзорът е призовал банката да засили процесите по идентифициране на рисковете, на които може да бъде изложена.
Европейският банков надзор е поставил конкретен срок за действия до края на май, като е предупредил, че при неизпълнение ще последват финансови санкции.
Вижте още – CO₂-данъкът в Австрия: рекордни приходи за държавата, все по-скъп живот за хората
Просроченият срок и натискът на надзора
Срокът обаче не е бил спазен. Както отбелязва Handelsblatt, Crédit Agricole е просрочила изискванията на ЕЦБ със 75 дни. Именно продължителността и тежестта на нарушението, както и средният дневен доход на банката, са били взети предвид при определяне на размера на глобата.
Медията подчертава, че ЕЦБ използва т.нар. периодични наказателни плащания при нарушения на правилата за управление на климатичните рискове. Този инструмент позволява на надзора да налага дневна санкция до 5% от средния дневен приход на дадена банка за период до шест месеца — механизъм, който цели да принуди институциите бързо да отстранят установените слабости.
Как зеленият преход се пренася в банковия риск
Случаят с Crédit Agricole осветява по-широк и все по-спорен процес в европейската финансова система — начина, по който т.нар. преходни климатични рискове се превръщат в инструмент на банковия надзор. Формално ЕЦБ санкционира институции не заради самите климатични политики, а заради оценката, че те не управляват достатъчно добре произтичащите от тях финансови рискове.
На практика обаче именно регулаторният натиск — включително въглеродни цени, екологични ограничения и по-строги изисквания към индустриите — е сред основните фактори, които увеличават риска за цели икономически сектори. Когато подобни политики свиват рентабилността или дори жизнеспособността на определени бизнеси, ефектът неизбежно се пренася към банките чрез по-рискови кредитни портфейли, обезценени активи и нарастващи провизии.
Вижте и това – Новият климатичен данък на ЕС: удар върху бизнеса и потребителите
В този контекст надзорната линия на ЕЦБ поставя финансовите институции под двоен натиск: от една страна, ускоряващият се зелен преход повишава риска в реалната икономика, а от друга — банковият надзор изисква все по-бърза и детайлна адаптация към тези промени. Именно неспазването на подобни надзорни очаквания стои зад глобата за Crédit Agricole, както отбелязва Handelsblatt.
Така климатичният дневен ред постепенно се превръща не само в екологичен, но и във финансово-регулаторен фактор с пряко отражение върху банковия сектор — тенденция, която според наблюдатели вероятно ще се засилва през следващите години.
Реакцията на банката
От своя страна Crédit Agricole реагира с резерви. В изявление до агенция Bloomberg банката посочва, че „признава решението на ЕЦБ“, но реакцията ѝ подсказва известно неразбиране спрямо санкцията, отбелязва Handelsblatt.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
