ЕЦБ тества „комуникационна пропаганда“ за инфлацията
Между декември 2022 г. и май 2025 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) проведе необичаен експеримент с 5 000 посетители на своя Център във Франкфурт. Участниците – предимно хора без експертни познания по икономика – присъстваха на 117 лекции, всяка с продължителност около час, последвани от въпроси и отговори.
Целта на ЕЦБ беше да провери дали директната комуникация може да изравни очакванията на гражданите с официалната ѝ инфлационна цел от 2%. Резултатите, публикувани от самата институция, са красноречиви:
-
15% повече участници започват да вярват, че инфлацията ще бъде точно 2% след лекцията;
-
при хората с най-слаби предварителни знания ефектът е над 40%;
-
ако лекцията се проведе на роден език, доверието нараства още повече.
ЕЦБ изрично отбелязва, че именно чрез подобна комуникация може да намали „разпръснатостта на инфлационните очаквания“ и дори препоръчва методът да бъде разширен към училища, университети и социални мрежи.
Припомняме – Как влязохме в инфлационната рамка с държавни фокуси
Най-лесно е да убедиш незнаещите
Формално експериментът е научен опит да се измери ефективността на централнобанковата комуникация. Но самите резултати поставят тревожни въпроси. Най-силно податливи на посланията на ЕЦБ са именно онези, които имат най-малко знания и критично мислене. Тоест доверието не се гради върху информираност, а върху внушение.
С други думи, колкото по-незапознат е човек с икономиката, толкова по-лесно е да бъде убеден, че инфлацията ще е точно толкова, колкото ЕЦБ казва. Това подхранва опасенията, че вместо информиране обществото е изправено пред моделиране на съзнанието.
Станев: „Министерство на истината в действие“
Юристът Стефчо Станев, коментирайки експеримента във „Фейсбук“, е особено рязък:
„Новият ‘експеримент’ на ЕЦБ: да моделира очакванията за инфлация с комуникационна пропаганда. След едночасова лекция 15% повече хора вярват в целта от 2%, при най-незапознатите ефектът е над 40%, а ако е на роден език – доверието скача още повече. ЕЦБ сама признава, че най-много ѝ вярват хората, които най-малко разбират. Това е Министерство на истината в действие.“
Информиране или манипулация?
Критиците виждат в този експеримент не толкова комуникационен успех, колкото доказателство за опасен инструмент за манипулация. Ако доверието се изгражда не върху прозрачност и аргументи, а върху внушения към най-неподготвените, рисковете за демократичния дебат и свободата на информация са очевидни.
Припомняме – ЕЦБ: България пред риск от инфлация и кредитна спирала
ЕЦБ подчертава, че опитът има за цел да подобри разбирането на паричната политика и да стабилизира очакванията. Но когато резултатът е зависим от езикови внушения и липса на критичност, границата между информиране и пропаганда става все по-размита.
А у нас? Убеждават ни, без да им вярваме
В България също ни убеждават, че инфлацията е „в норми“ – и то на родния ни език. Разликата е, че тук не им вярваме. Лошото е, че дори не им пука, че не им вярваме. Те продължават да ни заливат с успокоителни лозунги, докато цените в магазина растат, а доходите изостават. Проблемът не е само в липсата на доверие, а в пълната апатия на управляващите – те са свикнали да живеят в свят, в който истината не е задължителна, а общественото мнение е просто досаден шум, който може да бъде заглушен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
