Вицепремиерът на Швеция и лидер на Християндемократите Еба Буш постави миграцията, интеграцията, националната идентичност и сблъсъка на ценности в центъра на речта си при откриването на политическата седмица в Алмедален. В изказването си тя представи визията на партията за следващия управленски мандат, но най-силните реакции предизвикаха думите ѝ за Швеция като християнска страна, за т.нар. борба за ценности и за намерението на Християндемократите да настояват за забрана на бурката и никаба на обществени места.
Речта, публикувана от Християндемократите, беше произнесена в началото на Алмедаленската седмица – най-големия политически форум в Швеция, където партии, институции, организации, бизнес и граждани обсъждат посоката на страната. Буш използва трибуната, за да представи това, което нарече „шведската мечта“ – Sverigedrömmen – и четирите ѝ основи: семейството, ядрото на социалната държава, изграждането на по-силна Швеция и борбата за ценности.
Вижте и това – „Няма място в Дания“: властите обсъждат забрана на ислямския призив за молитва
Шведската мечта и четирите основи на Буш
Според Буш Християндемократите са изпълнили основните си обещания от предишните избори. Тя посочи членството на Швеция в НАТО, увеличените разходи за отбрана, намаленото смъртоносно гангстерско насилие, най-ниската имиграция, свързана с убежище, от 40 години, съкратените опашки в здравеопазването, овладяната инфлация и интереса към изграждане на нови ядрени мощности. Въпреки това тя подчерта, че тези резултати са само основата, върху която трябва да се гради следващият етап от управлението.
Демокрация срещу буркакрация
Най-острата и политически заредена част от речта беше борбата за ценности. Именно тя предизвика най-силен отзвук, защото Буш постави въпроса за шведската идентичност, християнското наследство, политическия ислям, интеграцията и религиозните символи.
Буш заяви, че земята е кръгла и Швеция е християнска страна. Според нея шведското общество трябва да знае откъде идват неговите ценности, за да не бъде пометено от ценностната буря. Тя се позова на юдео-християнската традиция като основа на разбирането, че всички хора имат еднаква стойност, и заяви, че иска евреи, християни, мюсюлмани и хора без религиозна вяра да могат да живеят заедно в Швеция.
В същото време тя настоя, че шведските политици трябва да спрат да релативизират и омаловажават християнската етика. Според Буш срещата с политическия ислям изисква ясно съзнание за това какво защитава шведското общество.
Именно тук тя използва най-спорната формулировка в речта си – че демокрацията днес се изправя срещу това, което тя нарече „burkakrati“. Буш описа сблъсъка като конфликт между две ценностни системи – една, която освобождава жената, и друга, която я потиска. Според нея бурката е символ на система, която прави жените невидими. Затова Християндемократите отиват на избори с предложение за забрана на бурката и никаба на обществени места.
Тази позиция не е напълно нова. Още през октомври 2025 г. шведски медии съобщиха, че Буш настоява за забрана на бурка и никаб в публична среда. А през май 2026 г. в авторски текст за Svenska Dagbladet тя разви по-широк план срещу ислямизма, екстремизма и паралелните общества. В него тя поиска криминализиране на шариатски съдилища, ограничаване на ислямистко финансиране, картографиране на ислямистки мрежи и защита на ценности, които според нея не подлежат на преговори.
Още по-рано, през май 2024 г., Буш заяви пред SVT, че ислямът трябва да се практикува по начин, съвместим със шведските ценности. Тогава тя каза, че хора, които не са готови да прилагат вярата си според европейските и шведските ценности, не би трябвало да получават убежище и трябва да напуснат страната.
Миграцията според интеграционния капацитет
В речта си от 2026 г. Буш се опита да съчетае твърдата миграционна линия с послание към вече живеещите в Швеция младежи с мигрантски произход. Тя разказа за среща с момче пред училище, което я попитало дали иска да го изгони от страната. Буш заяви, че ако млад човек в Швеция вярва, че първата мисъл на политик като нея е той да бъде изведен от страната, това показва, че шведският проект не е завършен.
Към това момче тя отправи послание, че Швеция е неговият отбор, че трябва да носи шведската фланелка с гордост и че страната е мястото, където може да изгради бъдещето си. С тази част Буш призна, че рестриктивната миграционна политика е била необходима, но е създала и нови проблеми в усещането за принадлежност на част от младите хора.
Въпреки това тя настоя, че новата миграционна политика трябва да бъде запазена за дълъг период. Основният ѝ аргумент е, че броят на хората, които Швеция може да приеме, зависи от броя на хората, които може да интегрира. По думите ѝ около 20% от населението на Швеция е родено в чужбина. Тя отбеляза, че докато дълго време финландците са били най-голямата група сред родените извън страната, днес начело са Сирия и Ирак, а сред водещите групи са още Сомалия и Афганистан.
Според Буш тези хора идват от култури, които се различават значително от шведската, и това неизбежно създава напрежение. Тя заяви, че разликите между родените в Швеция и родените в чужбина са най-високите в целия Европейски съюз, а безработицата сред родените в чужбина е повече от три пъти по-висока. Буш свърза тези различия и с училищните резултати, като подчерта, че темата засяга следващото поколение.
Затова тя настоя броят на търсещите убежище да не надвишава нивата в другите северни страни. Според нея целта не е Швеция да се разделя на отделни общества, а да възстанови общността и доверието между гражданите и държавата.
От гангстерското насилие до шведската самоувереност
В края на речта Буш се върна и към темата за престъпността. Тя припомни убийството на 12-годишната Адриана в Норсборг край Стокхолм през 2020 г., което шокира Швеция и се превърна в символ на невинните жертви на гангстерската война. Буш посочи, че след промените вече е възможно използването на анонимни свидетели, полицията има повече инструменти срещу организираната престъпност, а набирането на деца за престъпна дейност е криминализирано.
Финалът на речта беше посветен на шведската самоувереност. Буш описа страната като една от най-подценяваните икономики в Европа – с население приблизително колкото Лондон, но със способност да произвежда изтребители, подводници, технологични компании и иновации от световно равнище. Тя заяви, че Швеция е доказателство, че силен частен капитал и силна обща социална държава могат да съществуват едновременно.
Политическото послание на речта беше ясно: Християндемократите искат да се позиционират като партия на семейството, здравеопазването, ядрената енергия, националната сигурност и ценностния консерватизъм. Но най-силният акцент остана върху идеята, че Швеция трябва да защити своята демократична и културна основа срещу паралелни общества, политически ислям и практики, които според Буш противоречат на равенството, свободата и правовия ред.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
