Германия настоява да поддържа еднаква цена на електроенергията в цялата страна – решение, което според Норвегия изкривява пазара и води до по-високи сметки за северните потребители. Това обяснява енергийният министър Терие Аасланд в интервю за Euractiv, публикувано след негово посещение в Брюксел.
Защо душът в Норвегия струва 4 евро
Докато повечето германци имат фиксирани договори и не усещат резките колебания на борсата, в Норвегия девет от десет домакинства плащат ток на реална почасова цена. Това означава, че при пиково потребление дори един душ може да струва над 4 евро – детайл, който Аасланд подчертава пред Euractiv като показателен за напрежението върху норвежките потребители. Не е изненадващо, че на този фон се засилва антиевропейското настроение и Брюксел е обвиняван за скока в цените.
Вижте още – Полша сваля тока с 33%: удар по зелените такси на ЕС
Разклащащите се енергийни връзки с Дания
Особено чувствителен е въпросът за двата подводни кабела Skagerak 1 и 2, които свързват Норвегия с Дания и тази година подлежат на подновяване. Когато са изградени през 70-те години, енергийната логика е била различна: Норвегия е изнасяла водна енергия през деня, а нощем е получавала евтин ток от датските въглищни централи. „Симетрията беше ключова“, казва Аасланд пред Euractiv.
Днес подобна симетрия липсва. С масовото навлизане на вятърни и соларни мощности в Европа, норвежкият износ е почти утроен спрямо началото на века. За енергийния сектор това е печелившо, но обикновените домакинства усещат обратното – а според министъра политическото недоволство расте.
Германия като проблем в европейската ценова зона
По думите на Аасланд, основният проблем идва от германската политика за единна национална ценова зона. Докато скандинавските държави отдавна са разделили своите мрежи на регионални „bidding zones“, които отразяват реалните различия между производство и потребление, Берлин отказва да направи такава стъпка. Причината е проста – германските индустриални гиганти не искат различни цени за отделните региони.
Според информацията на Euractiv, това нежелание струва милиарди на Германия и на съседните държави, включително Норвегия. Министърът не крие позицията си: чисто технически Германия би трябвало да има разделени ценови зони, както препоръчва и европейският енергиен регулатор.
Вижте и това – Американският пример: достъпна вместо „зелена“ енергия
Осло: „Не можем да спасяваме Европа всеки път“
Норвегия има шест електроенергийни връзки с ЕС и е по-силно интегрирана в общата мрежа дори от Франция и Нидерландия, припомня Euractiv. Огромните водноелектрически мощности в Скандинавия често помагат на Европа да покрива недостига на „базов товар“, когато вятърът спре или слънцето изчезне.
Но Осло ясно показва, че започва да губи търпение. Аасланд подчертава, че Норвегия, Швеция и Финландия настояват европейските държави да изграждат повече стабилни мощности – било то ядрени, водни или други базови източници. „Норвежката хидросистема не може сама да компенсира липсата на базов товар в Европа“, казва той.
В момента норвежкото правителство очаква анализ от оператора Statnett, след което ще реши дали да запази, ограничи или прекъсне действащите кабели към Дания – стъпка, която според Euractiv може да пренареди енергийната карта на континента.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
