В реч в белгийския университет KU Leuven бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги открито призова за постепенно преобразуване на Европейския съюз във федерация – идея, която той нарече „прагматичен федерализъм“. Изказването му предизвиква дебат за бъдещето на европейската интеграция, особено на фона на геополитическото напрежение, икономическата стагнация и опасенията от деиндустриализация на Европа.
Драги аргументира позицията си с тезата, че Европа трябва да се превърне в „истинска сила“, или да се примири с ролята на голям пазар, оформян от външни фактори. Според него съперничеството между САЩ и Китай, войната в Украйна и отслабването на европейската индустриална база налагат бърза институционална трансформация. Федерализацията, в тази рамка, е представена не като политически избор, а като историческа необходимост.
Асен Василев в „Неделя 150″/стопкадър: YouTube-Новините на БНР
Подобни идеи не звучат изолирано и в българския контекст. У нас председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също публично е лансирал тезата за по-дълбока европейска интеграция и развитие на ЕС към федерален модел, което показва, че дебатът за бъдещата архитектура на Съюза вече има и вътрешнополитическо измерение.
Вижте още – Федерализация на ЕС: сигурност или край на националната държава?
Речта на Драги в Льовен и призивът за федерализация
В анализ, публикуван от The European Conservative, значението на речта на Драги е разгледано през интервю с полския политик и дългогодишен европейски функционер Яцек Сарюш-Волски – бивш заместник-председател на Европейския парламент и съветник на полския президент.
Яцек Сарюш-Волски
Според Сарюш-Волски идеята за превръщане на ЕС в държава не е нова, но речта на Драги се отличава с това, че предлага цялостна визия, а не отделни фрагментарни изказвания. По-важното, според него, е моментът: Драги свързва федерализацията с усещане за извънредна историческа ситуация и я представя като единствен изход от кризата.
В интервюто за The European Conservative Сарюш-Волски описва Драги като „гуру на брюкселския елит“, чиито идеи се възприемат сериозно от управляващите кръгове в ЕС. Фактът, че Драги е поканен да консултира европейските лидери на предстоящ неформален Европейски съвет, според него показва, че това не е просто академична дискусия, а позиция с реално политическо влияние.
The European Conservative: сигнал от ядрото на брюкселския елит
Събеседникът на The European Conservative оспорва основната теза на Драги, че само федерална Европа може да се справи със съвременните предизвикателства. По думите му настоящата система на ЕС не е федерална в класическия смисъл, а структурирана йерархично чрез гласуване, обвързано с населението, което облагодетелства по-големите държави.
Според Сарюш-Волски проблемът на Европа не е прекалената децентрализация, а обратното – прекомерната централизация и регулация. Той твърди в интервюто за The European Conservative, че историческият опит показва как централното планиране потиска икономическия потенциал, докато децентрализацията и принципът на субсидиарност го отключват.
В този контекст той поставя под въпрос логиката на Драги, че разширяването на централизираните правомощия автоматично ще доведе до икономическо възраждане. Търговската политика вече е изключителна компетентност на ЕС, но според него резултатите не оправдават тезата, че „повече от същото“ ще реши проблемите.
Федерализация или по-дълбока централизация на ЕС
В интервюто си за The European Conservative Сарюш-Волски отправя и по-широка критика, като твърди, че визията на Драги страда от дефицит на демократична легитимност. Той подчертава, че в речта липсва въпросът за съгласието на гражданите за подобна трансформация. Според него демокрацията функционира основно на ниво национални държави, а прехвърлянето на още правомощия към ЕС рискува да засили технократичното управление.
По отношение на деиндустриализацията Сарюш-Волски посочва като основен фактор централно наложената климатична политика на ЕС и високите енергийни разходи. Той твърди, че икономическите рецепти на Драги се основават на неокейнсиански модел на стимулиране чрез дълг, който според него губи позиции спрямо политики, ориентирани към предлагането.
В частта за сигурността събеседникът на The European Conservative оценява идеята за европейска федерална отбранителна структура като политически и социално нереалистична, поради липса на обществена подкрепа и необходимите финансови ресурси.
Демокрация, икономика и спорните политики на Съюза
Особено остра е критиката на Сарюш-Волски към това, което той описва като постепенно разширяване на компетенциите на ЕС в сфери като миграция, фискална политика, енергетика, отбрана и регулиране на дигиталното пространство. В интервюто за The European Conservative той твърди, че част от тези процеси представляват „пълзящо“ изместване на правомощия отвъд първоначалните договори.
Някои от въпросите, свързани с намеса в изборни процеси и регулиране на дигиталните платформи, вече са обект и на разследвания в САЩ и са засегнати в доклади на комисии към американския Сенат, което допълнително интернационализира дебата за ролята на наднационалните институции и границите на тяхната власт.
Вижте още – COVID, избори и Румъния: как ЕС стигна до глобална цензура
Разширяване на правомощията на ЕС и международният контекст
Речта на Драги в Льовен извади на повърхността дебат, който дълго време се водеше предимно в експертни и политически среди. Подкрепата за по-дълбока интеграция, включително от фигури като Асен Василев в България, показва, че идеята за федерализация вече се обсъжда открито.
Анализът на The European Conservative, чрез позицията на Яцек Сарюш-Волски, представя тази перспектива като риск от засилена централизация и отслабване на демократичния контрол. Така сблъсъкът около визията на Драги се очертава не просто като институционален спор, а като фундаментален въпрос за посоката на европейския проект и неговата подмяна – между по-тясна федерална интеграция и запазване на по-силен национален суверенитет.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
