В подготвения проект на доклад до Европейския парламент, публикуван на 3 ноември 2025 г., испанският евродепутат Фернандо Наварете Рохас (ЕНП) представя редица резерви и предпазни условия към предложението на Европейската комисия за регламент за въвеждането на цифрово евро. Документът съдържа десетки изменения на първоначалния проект, като акцентът е поставен върху ограничаване на рисковете за финансовата стабилност, защитата на личните данни и недопускане на прекомерна намеса на ЕЦБ.
Само офлайн форма на първия етап
Рохас предлага проектът да започне със създаване на офлайн цифрово евро, което да функционира като дигитален еквивалент на кеша — съхранявано локално върху специално устройство и без централна инфраструктура.
Тази форма, според него, „по своята същност е ориентирана към неприкосновеността на личния живот“, тъй като транзакциите не се записват и не преминават през сървъри на централната банка.
В мотивите си докладчикът изтъква, че такава архитектура би намалила зависимостта от чуждестранни технологични платформи, а едновременно с това би осигурила на гражданите начин на плащане, „максимално близък до анонимността на физическите пари“.
Вижте още – Дигиталното евро – кешът изчезва, идва срок на годност
Едва след въвеждането на тази офлайн версия може да се обсъжда възможността за онлайн цифрово евро – тоест за форма, базирана на сметки, поддържани от лицензирани платежни посредници. Но и това да се случи само ако в еврозоната не съществува пазарно, паневропейско платежно решение, което да покрива нуждите на гражданите и бизнеса — тоест общоевропейска система за плащания, изградена от банки и частни оператори, подобно на българската „Борика“, която позволява сигурни и удобни трансакции без намеса на централната банка.
Тази условност, подчертава докладчикът, има за цел „да се избегне изместването на ефективни частни решения от публично наложени схеми“ и да се гарантира, че „намесата на държавата ще бъде оправдана само при доказан пазарен провал“.
Още по темата – Лагард настоява: Дигиталното евро идва до октомври 2025
Риск за банките и финансовата стабилност
Сред централните опасения на Наварете Рохас е възможността цифровото евро да доведе до изтегляне на средства от търговските банки и по този начин да застраши тяхната ликвидност и способност да кредитират икономиката.
Затова той предлага въвеждане на твърди количествени лимити за притежание на цифрови евро от физически лица, които да бъдат определени чрез делегиран акт на Европейската комисия, след анализ на ЕЦБ и Европейския съвет за системен риск.
Тези лимити, според документа, трябва да бъдат достатъчно ниски, за да не позволяват цифровото евро да се превърне в спестовен инструмент, а единствено в средство за разплащане. За юридическите лица не се допуска поддържане на цифрови евро извън временно изключение при извънредни обстоятелства (например прекъсване на комуникационни мрежи).
Защита на личните данни и „програмируемите пари“
Докладчикът настоява, че гражданите трябва да запазят същата степен на анонимност и контрол върху личните си средства, каквато имат при използване на кеш.
Затова в предложенията му се предвижда транзакциите с офлайн цифрово евро да не се наблюдават и съхраняват от централни органи. Данните, когато се обработват, трябва да бъдат минимизирани, криптирани и да не позволяват идентификация на потребителя.
Наварете изрично предупреждава срещу създаване на механизми, които могат да доведат до „програмируемост на парите“ – например ограничения върху това кога, къде или за какво може да се използва цифровото евро. В доклада се подчертава, че подобни функции „биха противоречали на принципите на свободата и правото на собственост“, закрепени в договорите на ЕС.
Съгласно предложените изменения, Европейската централна банка ще трябва да се консултира с Европейския надзорник по защита на данните при изготвяне на технически стандарти, за да се гарантира пълно съответствие с регламентите (ЕС) 2016/679 и 2018/1725.
Коментарът на Кузман Илиев: контролът над парите е контрол над хората
Икономическият анализатор Кузман Илиев коментира в социалните мрежи, че опасенията, описани от Наварете Рохас, са част от по-широка тенденция към дигитален контрол над гражданите.
„Страшно и тъжно е, когато чрез психо операции се контролират цели народи“, пише той, напомняйки, че централизираните дигитални валути (CBDC) вече показват своята рискова страна в държави като Китай, където „следенето в реално време и социалният кредитен рейтинг превръщат парите в инструмент на подчинение“.
Илиев припомня и примера от Канада, когато правителството на Джъстин Трюдо временно блокира банковите сметки на протестиращи по време на пандемията.
По думите му, същата опасност дебне и Европа, ако „неизбрани политици като Кристин Лагард и Урсула фон дер Лайен получат пълен контрол върху нашето икономическо оцеляване“.
Той цитира именно Наварете Рохас: „Да се приеме само ако защитава личната поверителност, колкото кешът защитава анонимността… [Контролът трябва да е такъв], чрез който да се избегне създаване на проследими и подлежащи на програмиране пари.“
„В противен случай,“ предупреждава Илиев, „финансовите плановици в Брюксел ще знаят кой за какво харчи в реално време и ще могат автоматично да ‘изключват’ грешниците от икономическия живот.“
Стратегическа автономия и бъдещето на цифровото евро
Рохас определя основната цел на регламента като „укрепване на стратегическата автономия на Европейския съюз“ чрез създаване на сигурни и достъпни платежни решения с европейски произход.
Той обаче предупреждава, че това не бива да води до монополизация на пазара от страна на Европейската централна банка, нито до административно изтласкване на съществуващи европейски платежни оператори.
Регламентът, по думите му, трябва да „укрепва оперативната съвместимост и неутралната конкуренция, вместо да заменя вече ефективни решения на пазара“.
В документа се отбелязва още, че „по-голямата част от развитите икономики се концентрират върху оптовите версии (предназначени за търговските банки и финансовите институции) на цифрови валути на централните банки (CBDC)“, които служат за уреждане на плащания на ценни книжа и големи плащания между финансови институции.
Тази посока, според Наварете, трябва да бъде и приоритет за ЕС, защото тя подобрява ликвидността и сигурността на междубанковите плащания, без да засяга пряко населението или да застрашава банковите депозити.
Проектът на Фернандо Наварете Рохас ясно показва, че Европейският парламент не би трябвало да даде „зелен сигнал“ за цифровото евро без твърди гаранции за защита на личните данни, пропорционалност и финансова стабилност.
Вместо масово дигитално средство за плащане, докладчикът предлага поетапен, предпазлив и условен подход, който да запази доверието в системата, без да подкопае ролята на кеша и търговските банки.
А както напомня Кузман Илиев – „контролът върху парите винаги означава контрол върху хората“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

