Британското правителство обмисля рязко увеличаване на сумите, които предлага на мигранти, за да напуснат страната доброволно — и то в размери, които звучат повече като компенсационен пакет, отколкото като административна мярка. Това съобщава британското издание Express, позовавайки се на изявления на вътрешния министър Шабана Махмуд.
Според публикацията Лейбъристкото правителство планира да увеличи сегашните плащания за доброволно напускане, които достигат до 3 000 паунда за чуждестранни престъпници, лица с отхвърлени молби за убежище и нарушители на имиграционния режим. Новите суми могат да бъдат в пъти по-високи — дори до 30 000 паунда, макар министърът да отказва да потвърди конкретна цифра.
Вижте още – Нужна ли е промяна в Конвенцията за правата на човека за борба с нелегалните мигранти?
До £30 000 за доброволно напускане – какво предлага Лондон
По време на посещение в Дания — държава, чийто модел Лейбъристката партия разглежда като пример — Махмуд признава, че идеята „заседва в гърлото“ на мнозина британци.
„Знам, че хората трудно приемат мисълта, че ще плащаме на хора, дошли незаконно в страната ни, за да си тръгнат“, казва тя, цитирана от Express.
Следва обаче финансовият аргумент. Според министъра настаняването на един търсещ убежище в хотел струва около 53 000 паунда годишно. На този фон дори „по-щедро“ плащане за напускане би излязло по-евтино за бюджета.
Логиката е проста: по-добре еднократно плащане от десетки хиляди паунда, отколкото години издръжка на същото лице. Въпросът, който неизбежно възниква, е какъв сигнал изпраща подобна политика — както към данъкоплатците, така и към потенциалните нови мигранти.
Вижте и това – Берлин плаща на афганистанци да не пристигат в Германия
£53 000 годишно за настаняване: аргументът на вътрешния министър
Махмуд подчертава, че 95% от връщанията в Дания са доброволни — именно благодарение на по-„щедрите“ пакети.
„Ако можем да ги изведем бързо и да спестим пари в процеса, това е правилното решение“, заявява тя.
Тук иронията е очевидна: държавата първо губи контрол върху границите си, а после се оказва в позицията да плаща, за да възстанови този контрол.
Датският модел: стимули вместо принуда
Според Express, датският модел е вдъхновението зад британските планове. В Дания се предлагат значителни стимули за доброволно напускане — до 20 000 евро в определени случаи. Освен това кандидатите за убежище могат да получат около 2 258 паунда, ако оттеглят молбата си в рамките на две седмици след пристигането си.
Може да ви е интересно – Строгата миграционна линия на Дания: ще я приеме ли Европа?
Махмуд подчертава, че 95% от връщанията там са доброволни именно благодарение на по-„щедрите“ пакети.
Край на автоматичния постоянен статут
В рамките на същата визита Махмуд обявява и друга сериозна промяна: премахване на практически автоматичното право на постоянен статут за бежанци.
Досега получилите убежище получаваха петгодишен статут, право да доведат семействата си и почти автоматично безтаксово постоянно установяване с достъп до социални помощи и жилищна подкрепа.
Новата схема ще предвижда временен статут, преразглеждан на всеки 30 месеца. Ако страната на произход бъде определена като безопасна, лицето ще бъде върнато. Само непридружените деца ще бъдат изключени от тази процедура.
Бежанците ще трябва да „заслужат“ правото си на установяване чрез работа и принос към обществото. Възможността за постоянно пребиваване може да се отложи до 20 години, а при незаконно влизане — например с малки лодки през Ламанша или чрез злоупотреба с визов режим — срокът може да достигне до 30 години.
Правото на събиране на семейства временно се спира до въвеждането на нова система.
Интеграция без „паралелни общества“ – разликата с Дания
Макар да следва Дания в редица рестрикции, Махмуд отхвърля най-спорния елемент от датската политика — ограниченията за концентрация на не-„западно“ население в определени квартали.
В Копенхаген делът на не-„западните“ жители в дадени райони не може да надвишава 50%, като в миналото са предприемани и мерки за разселване с цел по-добра интеграция.
Датският министър по имиграцията Расмус Стоклунд защитава тази политика с аргумента, че страната не желае „паралелни общества“ и няма да приеме норми, които подкопават мнозинствената култура.
Британската страна обаче заявява, че няма да въвежда подобни ограничения върху това къде хората могат да живеят.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
