Проектът за дигитално евро, разработван от Европейската комисия и Европейската централна банка, предизвиква все по-остри политически реакции в Европейския парламент. В разговор между евродепутатите Мери Кан (AfD) и Рада Лайкова („Възраждане“) от групата „Европа на суверенните нации“ (ESN) бяха изложени редица аргументи, поставящи под съмнение както прозрачността на процеса, така и бъдещото въздействие върху финансовата свобода на гражданите.
Дигиталното евро и плановете на ЕС за нова парична система
Според Лайкова, подготовката на дигиталното евро протича с недостатъчна публичност, въпреки мащаба на предвидената промяна. Още през 2023 г. Европейската комисия представя предложението в рамките на т.нар. „Single Currency Package“, който обхваща както бъдещата дигитална валута, така и регулациите за плащанията в брой.
По думите ѝ именно в тази комбинация се съдържа противоречието – от една страна се говори за защита на кеша, а от друга се изгражда алтернативна инфраструктура, която може постепенно да го измести. Като „докладчик в сянка“ тя участва пряко в преговорите и посочва, че се правят опити процесът да бъде ускорен чрез аргументи за спешност.
Като ориентировъчна дата за въвеждане се посочва 2027 г., но паралелно с това се използва формулировката „възможно най-скоро“. Именно тази комбинация, според нея, показва намерение за форсиране на процеса без достатъчно обществен дебат. Като мотиви се изтъкват геополитически рискове и необходимостта от по-голяма финансова независимост на Европа.
Вижте още – Без кеш няма свобода: защо физическите пари стават ключови за личната независимост
Cash-Verordnung: новите правила за кеша в ЕС
Особено критично е разгледана и бъдещата регулация за плащанията в брой, известна като Cash-Verordnung. Макар официално да има за цел да гарантира запазването на кеша, според изложеното в нея се съдържат редица проблематични елементи. Лайкова посочва, че текстовете са формулирани неясно и включват значителен брой изключения. Това създава възможност търговците да отказват плащания в брой при по-широк кръг от обстоятелства. Освен това Европейската комисия ще разполага с инструмент за допълнително разширяване на тези ограничения чрез делегирани актове.
В същото време се наблюдава намаляване на броя на банкоматите, което допълнително затруднява достъпа до кеш. Така се формира процес, при който използването на пари в брой постепенно се ограничава както нормативно, така и практически.
Debanking и рискът от финансово изключване
В разговора значително място е отделено на явлението „debanking“ – практиката на закриване на банкови сметки на лица с политическа или обществена активност. Тази тема се използва като конкретен пример за това как финансовият достъп може да бъде ограничаван още при настоящата система.
Мери Кан посочва случаи в Германия, включително този на Михаел Балвег, както и други активисти и политически фигури като Мартин Зелнер. Според участниците в разговора подобни действия вече показват, че финансовите инструменти могат да бъдат използвани като форма на натиск.
В този контекст Лайкова подчертава, че дигиталното евро не създава тези възможности, а по-скоро ги разширява и централизира. Според нея въпросът не е дали съществува техническа възможност за контрол, а дали тя ще бъде използвана.
Вижте и това – Ню Йорк защити кеша със закон: обрат срещу безкасовото бъдеще
Проследяване и контрол: как ще работи дигиталното евро
Критиките се концентрират и върху технологичните характеристики на дигиталното евро. Въвеждането на т.нар. „smart contracts“ означава, че парите могат да бъдат програмирани – тоест да се задават условия за тяхното използване.
Тези възможности включват:
- проследяване на транзакции в реално време
- поставяне на ограничения върху разходите
- задаване на конкретни условия за използване на средства
Според Лайкова подобна инфраструктура вече е технически възможна. Това променя фундаментално ролята на парите – от средство за обмен към инструмент, който може да бъде контролиран.
Данни, идентичност и доверие в ЕС
Особено внимание е отделено на факта, че дигиталното евро се разработва паралелно с други инициативи на ЕС, включително дигиталната идентичност. Макар формално да няма пряка връзка между двата проекта към момента, тяхното потенциално обединяване поражда сериозни опасения. Според Лайкова подобна комбинация би позволила създаването на цялостен финансов и поведенчески профил на всеки гражданин. Това включва не само проследяване на транзакции, но и обвързване на финансовата активност с идентичност, което би могло да отвори възможност за ограничения върху достъпа до услуги или ресурси.
В разговора ясно се прави разграничение между два принципно различни подхода към защитата на личните данни. Първият е свързан с плащанията в брой – при него информация за транзакцията изобщо не се създава. Вторият модел е този на дигиталните системи, при който данните съществуват, но гражданите трябва да разчитат на институциите да не ги използват неправомерно. Според Лайкова дигиталното евро попада именно във втория модел. Това означава, че защитата на данните се превръща във въпрос на доверие, а не на реална невъзможност за достъп.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
