Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард настоява за по-строг контрол върху стейбълкойните — частни криптоактиви, обвързани с реални валути като еврото. Според ирландското издание Gript позицията ѝ идва в момент, когато ЕЦБ продължава подготовката за дигиталното евро — проект, който официално все още не е окончателно одобрен, но вече има разписана пътна карта за пилотна фаза и евентуално първо емитиране през 2029 г.
Стейбълкойните като новият риск според ЕЦБ
Стейбълкойните са криптоактиви, създадени така, че да поддържат относително стабилна стойност, като са „вързани“ към друг актив — най-често официална валута като долар или евро. Разликата с дигиталните валути на централните банки е съществена: дигиталното евро би било емитирано и гарантирано от Евросистемата, докато частните стейбълкойни се издават и управляват от компании, включително такива извън юрисдикцията на европейските регулатори.
Именно това, пише Gript, е в основата на аргумента на Лагард. Според нея стейбълкойни, обвързани с еврото, но управлявани частично или изцяло извън ЕС, могат да създадат риск за финансовата стабилност и да затруднят контрола върху паричната система. Лагард настоява европейското законодателство да гарантира, че подобни схеми няма да могат да работят в ЕС, освен ако не са подкрепени от достатъчно силни режими на еквивалентност в други юрисдикции и от защити при прехвърлянето на активи между структури в ЕС и извън него.
С други думи, ЕЦБ иска частните емитенти на стейбълкойни извън Европейския съюз да бъдат подложени на правила, съпоставими с тези в ЕС, ако техните продукти се използват на европейския пазар. Според Лагард проблемът не е само технически, а системен: ако един и същ стейбълкойн се издава едновременно от структура в ЕС и от структура извън ЕС, при криза инвеститорите могат да се насочат към обратно изкупуване там, където защитите са най-силни — тоест към европейската част на схемата. Това би могло да натовари резервите в ЕС и да създаде риск от внезапен натиск върху финансовата система.
MiCA вече регулира криптоактивите, но Лагард иска още
Контекстът е важен, защото Европейският съюз вече има регулация за криптоактивите — MiCA, или Регламент за пазарите на криптоактиви. ЕЦБ посочва, че с него стейбълкойните са поставени под регулаторен режим още през 2024 г., като целта е да се ограничат рисковете и да се защити целостта на финансовата система. Според ЕЦБ тези правила включват и изисквания за резервите: най-малко 30% от тях трябва да бъдат държани в кредитни институции, а при значими емитенти делът може да стигне 60%, докато останалата част трябва да бъде в нискорискови и високоликвидни инструменти.
Въпреки това Лагард смята, че съществуващата рамка не е достатъчна, ако част от схемите се управляват извън ЕС. Оттук идва и настояването за по-широко международно сътрудничество. В прочита на Gript обаче този натиск срещу частните криптоактиви не може да бъде разглеждан отделно от бъдещото дигитално евро, защото идва в момент, когато ЕЦБ подготвя собствена дигитална форма на централнобанкови пари.
Опасението от „дигитална доларизация“
В последната си официална реч по темата Лагард развива и друг аргумент: според нея Европа е изправена пред риск от „дигитална доларизация“. Пазарът на стейбълкойни, казва тя, е нараснал от под 10 млрд. долара преди шест години до над 300 млрд. долара днес, като почти 90% от него се контролира от два емитента — Tether и Circle. Стейбълкойните са преобладаващо деноминирани в долари, а това според ЕЦБ може да засили зависимостта на глобалните дигитални плащания от американската валута.
Reuters също отбелязва, че Лагард е скептична към стейбълкойните, обвързани с еврото, въпреки че част от големите банки в еврозоната разглеждат подобни активи като начин да засилят международната роля на единната валута. Според нея този подход е по-слаб, отколкото изглежда, защото стейбълкойните могат да бъдат уязвими при пазарен стрес и да отслабят способността на ЕЦБ да предава паричната си политика към реалната икономика, посочва Reuters.
Лагард дава за пример случая с USD Coin по време на кризата около Silicon Valley Bank през 2023 г. Тогава Circle съобщи, че част от резервите на токена са били в банката, а USD Coin временно се отклони от обещаната си стойност от един долар. За ЕЦБ това е доказателство, че дори активи, рекламирани като „стабилни“, могат да се окажат уязвими, ако доверието в резервите им бъде разклатено.
Дигиталното евро още не е окончателно решено
На този фон дигиталното евро се представя от ЕЦБ като различен инструмент. Според официалната позиция то би било форма на публични пари в дигитален вид — не заместител на кеша, а допълнение към банкнотите и монетите. ЕЦБ твърди, че целта е гражданите да имат достъп до централнобанкови пари и в дигиталната епоха, а Европа да намали зависимостта си от малък брой неевропейски платежни компании.
Вижте и това – Дигиталното евро напредва, планира се за 2029
Проектът обаче все още не е окончателно решен. ЕЦБ планира 12-месечен пилотен проект, който трябва да започне през втората половина на 2027 г. Институцията посочва, че целта ѝ е да бъде готова за евентуално първоначално емитиране на дигиталното евро през 2029 г., но само ако регламентът бъде приет през 2026 г. и след последващо решение на Управителния съвет на ЕЦБ.
Официалните уверения: не програмируеми пари, а допълнение към кеша
Точно тук започва политическият спор. ЕЦБ уверява, че дигиталното евро няма да бъде „програмируеми пари“ — тоест няма да бъде инструмент, при който парите могат да се използват само за предварително определена цел, място, време или контрагент. Институцията твърди също, че офлайн плащанията с дигитално евро ще предлагат ниво на поверителност, близко до това при кеша, защото личните данни за трансакцията ще бъдат известни само на платеца и получателя.
Критиците виждат риск от централизиран контрол
Том Вандендрише
Критиците обаче виждат друг риск. Според Gript опасенията около дигиталното евро не са просто технически, а политически: ако държавите и централните банки изградят инфраструктура за дигитални пари, тя би могла в бъдеще да се използва за много по-фин контрол върху плащанията. Изданието припомня предупреждението на фламандския евродепутат Том Вандендрише, участвал в една от парламентарните комисии по темата, че при дигиталните валути на централни банки правителствата биха могли да получат почти пълен контрол върху движението на парите.
Още по темата – Дигиталното евро идва – след него и новите ограничения за кеша в ЕС
Вандендрише твърди, че в Европа темата в крайна сметка опира до „контрол“. По думите му вече се наблюдава тенденция банкови сметки на политически активисти да бъдат закривани — аргумент, който критиците на дигиталното евро използват като предупреждение срещу създаването на инфраструктура, способна да концентрира още повече власт в ръцете на държавни и наднационални институции.
Така спорът около стейбълкойните вече не е просто дебат за криптоактиви, резерви и финансови регулации. Той се превръща в част от много по-голям въпрос: кой ще контролира парите в дигиталната епоха — частни компании, централни банки или гражданите чрез възможността да избират между различни форми на разплащане.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
