Дигитална идентичност: удобство или контрол от 2026 г.?
От 2026 г. всяка държава членка на ЕС ще трябва да въведе най-малко един дигитален портфейл (EU Digital Identity Wallet). Това е мобилно приложение, което събира верифицирани атрибути – лични документи, дипломи, шофьорски книжки, дори медицинска или финансова информация, ако потребителят пожелае.
С него гражданите ще могат да се идентифицират онлайн и офлайн, да подписват електронно документи с юридическа сила и да споделят селективно данни в рамките на ЕС. Европейската комисия подчертава, че портфейлът ще улесни достъпа до услуги и ще намали бюрокрацията.
Опасенията на критиците
Наред с удобството, експерти по киберсигурност предупреждават за рискове:
-
възможност различни транзакции да бъдат свързани и проследявани;
-
концентрация на чувствителни данни в една система;
-
потенциален достъп на операторите до данни без знание на потребителя.
Именно тези тревоги пораждат съмнения, че дигиталната идентичност може да се превърне не само в инструмент за улеснение, но и за контрол.
Вижте още – От ученическа ID до цифрово евро: дигиталната система на ЕС
Какво каза Рада Лайкова
Българският евродепутат от „Възраждане“/“Европа на суверенните нации“ Рада Лайкова обърна внимание на темата, подчертавайки, че България е задължена да въведе дигитална идентичност до 2026 г. Тя описа портфейла като място, където ще се събират всички лични данни – от финансови и медицински до такива за самоличност – събрани на едно място. Според нея това изглежда „страшно удобно“, защото намалява ходенето по институции и ни въвежда в „един дигитален нов свят“.
В същото време Лайкова постави въпроса кой ще има достъп до тези данни и кой ще гарантира сигурността им. Тя посочи, че според критици операторите биха могли да виждат информацията дори без знание или съгласие. Като пример даде Германия, където, по думите ѝ, вече е въведена задължителност всеки гражданин да има дигитален портфейл.
Лайкова свърза проекта и с дигиталното евро, за което почти не се говори публично. Според нея целта е контрол – всяка стъпка и решение на гражданите да станат проследими. За да подчертае тезата си, тя припомни изказване, приписвано на Жан-Клод Юнкер – че Европейската комисия взема решения, изчаква реакцията и ако няма съпротива, продължава „стъпка по стъпка, докато няма връщане назад“.
Какво предстои за България
До края на 2026 г. страната трябва да осигури поне един дигитален портфейл, съвместим с европейските стандарти. Вероятно ще бъде комбинация от държавно приложение и сертифицирани частни решения – българската компания „Evrotrust“ вече участва в пилотни проекти на ЕС.
Предстои интеграция с национални регистри и публични услуги, както и в сектори като банкиране и телекомуникации. Ключова ще бъде и информационната кампания – за да разберат гражданите, че използването е доброволно и че имат контрол върху своите данни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
