Авторитаризмът рядко пристига с танкове по улиците или с внезапен преврат. Много по-често той идва с потребителско име и парола, с формуляр за съответствие, с глоба за водене на документи в „неправилен“ формат или с наказание за публикация в социалните мрежи. Така започва анализа си Сам Лоури в The Daily Sceptic, според когото във Великобритания вече се вижда не една отделна мярка, а цяла посока на движение.
Тезата на автора е, че властта все повече се измества от видимата сцена на демократичната политика към по-малко видимия свят на системите — регулатори, режими за съответствие, разширяващи се правила и институции с все по-еластични мандати. Нито една отделна мярка сама по себе си не изглежда като тирания, пише Лоури. Проблемът според него е в натрупването, в скоростта и в това докъде вече е стигнал процесът.
В текста си за The Daily Sceptic авторът изброява поредица от политики — от енергийните изисквания към жилищата и ограниченията върху автомобилите до онлайн речта, лицевото разпознаване, дигиталната идентичност и отлагането на местни избори. Според Лоури всички те се представят с разумно звучащи аргументи, но заедно очертават държава, която все по-често третира свободния избор на гражданите като проблем за управление.
Домът, колата и храната: когато всекидневието става обект на контрол
Първият пример, който Сам Лоури дава, е собствеността върху жилище във Великобритания. От 2030 г. наемодателите няма да могат да отдават имоти, които не отговарят на стандарт C по сертификата за енергийна ефективност. При неспазване са предвидени глоби до 30 000 паунда.
Според автора това не са опасни или негодни за обитаване сгради, а напълно използваеми жилища, които стават „неотдаваеми“ не заради конструктивен проблем, а защото държавата променя регулаторните изисквания. Лоури посочва и консултациите за разширяване на подобни правила към жилища, обитавани от собствениците им, до 2035 г. Това според него би означавало, че държавата ще определя дали човек може да продаде или ипотекира дома си, преди да похарчи хиляди паунди за предписани от властите „подобрения“.
Контролът според The Daily Sceptic не спира до входната врата. В зоните за контрол на дима, които обхващат голяма част от градска Англия, общински служител може да наложи глоба от 1000 паунда за горене на неправилно гориво в собствената камина. От октомври 2024 г. дори отглеждането на една кокошка в двора изисква официална регистрация в Агенцията за здраве на животните и растенията — с домашен адрес, вид, брой животни и декларирана цел. Санкцията може да достигне 2500 паунда.
Лоури обобщава тази логика така: държавата не конфискува пряко собствеността, а прави несъответствието с правилата все по-скъпо, докато изборът на практика се превърне в теоретичен.
Същата логика авторът вижда и при транспорта. Мандатът за превозни средства с нулеви емисии изисква 80% от продажбите на нови автомобили да бъдат електрически до 2030 г. Според Лоури това прехвърля цената на политиката за Net Zero директно върху купувачите.
За хората, които не могат да си позволят електромобил, допълнителният натиск идва през зоните ULEZ, таксите за задръстване и данъчните режими, които наказват по-старите автомобили. Така, пише авторът в The Daily Sceptic, частният избор постепенно се превръща в регулирана привилегия, а сметката зависи от това доколко личният автомобил съвпада с текущата държавна политика.
Следващата сфера е храната и начинът на живот. Лоури посочва данъка върху захарта, който е принудил производителите да променят формулите на продуктите си с изкуствени подсладители като аспартам, сукралоза и ацесулфам К. Според автора дългосрочните ефекти от масовата употреба на тези вещества все още са предмет на научни спорове, но държавата е насърчила промяната, без да поеме отговорност за възможни непредвидени последици.
Към това той добавя задължителните калорийни стойности в менютата, ограниченията върху промоции на нездравословни храни, реформата в акцизите върху алкохола и забраната за продажба на цигари на хора, родени след 2009 г. Всяка от тези мерки има отделно оправдание, отбелязва Лоури, но заедно според него показват държава, която е решила да оптимизира начина на живот на гражданите без тяхното съгласие.
Свобода на словото без официална цензура
Великобритания няма официална цензура, но според Сам Лоури е изградила нещо почти толкова ефективно. Той посочва Закона за защита на работниците от 2023 г., който е в сила от октомври 2024 г. и задължава работодателите да предотвратяват тормоз от трети страни, включително клиенти.
Според автора това е довело до нови правила за поведение в сектора на заведенията, които на практика поставят под риск отговорността на собствениците за обичайни, неформални и понякога грубовати разговори в британските пъбове. Така дори закачките между редовни посетители могат да се превърнат в правен риск за собственика.
Лоури обръща внимание и на Закона за онлайн безопасността, който според него дава на неизбиран регулатор правомощия да премахва съдържание, определено като „законно, но вредно“. Границите на тази категория се оставят на Ofcom — институция, която гражданите не могат да сменят чрез избори.
Авторът противопоставя отношението към GB News и BBC. По думите му Ofcom е започнал повече от дузина разследвания срещу GB News от старта на канала, наложил е глоба от 100 000 паунда и го е предупредил за нарушения на правилата за безпристрастност. В един от случаите става дума за недостатъчно оспорване на гост, нарекъл климатичните промени измама.
Наблюдение на улицата и в интернет
Текстът на The Daily Sceptic преминава и към наблюдението. Лондонската полиция използва програма за лицево разпознаване на живо, която сканира лица на обществени места в реално време. Законът за разследващите правомощия пък изисква интернет доставчиците да пазят пълната история на сърфиране на абонатите за 12 месеца, достъпна за държавни агенции без съдебна заповед.
Според Лоури това означава, че гражданите са наблюдавани, когато вървят по улицата, и когато са онлайн. Паралелно с това, отбелязва авторът, Freedom House е понижила оценката на Великобритания през 2025 г. заради нарастването на наказателните обвинения и присъди, свързани с онлайн реч, включително изказвания, защитени по международните стандарти за човешки права.
Сам Лоури цитира и данни, получени по Закона за свобода на информацията от 39 от 45 полицейски управления и отразени от The Times през април 2025 г. Според тях полицията е извършвала приблизително 30 ареста дневно за обидни онлайн съобщения. Авторът подчертава, че в много случаи не става дума за опасни екстремисти, а за детегледачки, пенсионери и занаятчии, чиито публикации в предишни десетилетия биха били възприети като обикновени прояви на раздразнение.
Някои получават присъди затвор, други са разследвани с месеци, преди обвиненията да бъдат тихо свалени. За Лоури самият процес се превръща в наказание.
Когато опозицията попада под институционален натиск
Особено остро авторът разглежда отношението към Найджъл Фараж. Лоури припомня, че лидерът на партия, получила 4 милиона гласа на последните избори и оглавила национални социологически проучвания, е бил едновременно лишен от банково обслужване от Coutts и обект на твърдения за чуждестранно финансиране, изречени под парламентарна привилегия, тоест извън обсега на искове за клевета.
Независимо разследване по-късно е установило, че Фараж е бил третиран несправедливо. Въпреки това, посочва The Daily Sceptic, тази седмица парламентарният орган за стандартите е започнал формално разследване за личен подарък от 5 млн. паунда, който според Фараж е бил предназначен за частна охрана. По думите му такава охрана е била необходима, защото Министерството на вътрешните работи при предишното правителство е намалило държавната му защита със 75%.
Reform UK твърди, че плащането е било направено преди Фараж да стане депутат и е било предназначено само за лична защита, поради което попада в парламентарното изключение за изцяло лични подаръци. Лоури отбелязва, че и лейбъристите, и консерваторите настояват за разследване, макар собствени техни представители да са били обект на проверки за разходи и нарушения, получили далеч по-малко внимание.
Според автора моделът е ясен: изтощително преследване на опозиционен лидер и институционална снизходителност към установения ред.
Лоури посочва и тревожни данни за младите хора. Според скорошно проучване един от петима британски тийнейджъри избягва да споделя политически мнения от страх да не бъде „канселиран“, а почти една четвърт казват, че са били помолени да спрат да изразяват възгледите си в училище.
За автора това е знак за по-дълбок проблем. Демокрация, която учи младите, че мълчанието е най-безопасният избор, не изгражда граждани, а поданици.
Дигиталната идентичност като инфраструктура на властта
Под всички тези процеси, пише Сам Лоури, стои инфраструктура за наблюдение и контрол, която никой изрично не е одобрявал. В речта на краля е потвърдено, че правителството ще продължи със законодателство за дигитална идентичност, като официалната цел е тя да бъде достъпна за желаещите до 2029 г.
Формулировката „за желаещите“ според автора прикрива реалния ефект: ако дигиталната идентичност стане условие за работа, тя на практика ще бъде неизбежна. Лоури описва схемата като единна правителствена база данни, свързваща правото на работа, имиграционния статус, данъчната информация, здравните данни и правото на наемане на жилище.
Проектът е критикуван от Big Brother Watch и от милиони подписали петиция, но според автора е силно подкрепян от Tony Blair Institute. Лоури отбелязва, че основният спонсор на института — Oracle — има над 1 млрд. паунда правителствени договори във Великобритания и се смята за фаворит за изграждането на инфраструктурата.
Брекзит на хартия? Връщане към правилата на ЕС без право на глас
Друг елемент от речта на краля, който Лоури поставя в същия контекст, е European Partnership Bill — законодателство, което според него цели повторно привеждане на части от британското право към стандартите на ЕС в сфери като хранителната регулация, енергийната търговия и въглеродните емисии.
Ключовият механизъм е т.нар. динамично съгласуване. Това означава, че Обединеното кралство трябва да транспонира и прилага европейско право в съответните области, без да има глас при изработването му и без място в законодателния процес на ЕС. За Лоури това е обвързване на страната с правила, създавани в Брюксел от хора, които британците не избират, въпреки че страната гласува да напусне ЕС.
Авторът подчертава, че подобен курс не е бил в манифеста на Лейбъристката партия и не е бил поставян на изрично обществено одобрение.
Като част от същата тенденция Лоури посочва и намерението на министрите през май 2025 г. да отложат изборите в около 30 общини, удължавайки мандатите без публичен вот. Планът е бил оттеглен след съдебно оспорване от Reform UK и правни съвети, че вероятно ще бъде обявен за незаконен.
Според автора това разкрива политически инстинкт: демократичните ограничения се възприемат не като принципи, които трябва да се пазят, а като неудобства, които трябва да бъдат управлявани.
Машината на контрола надживява правителствата
Лоури не поставя цялата вина само върху лейбъристите. Според него това би било лесно, но нечестно. Законът за разследващите правомощия е свързан с Тереза Мей. Законът за онлайн безопасността е въведен от Риши Сунак. Дигитализацията на данъците, мандатът за електромобили, минималните EPC стандарти, данъкът върху захарта и Covid инфраструктурата за наблюдение, включително ваксинационните паспорти, са били създадени при консервативни управления.
Изводът на автора не е, че торите са били „тайни социалисти“, а че разширяването на държавната власт се е превърнало в стандартна реакция на всяко правителство, което иска да изглежда активно и целенасочено. Веднъж изградена, тази машина не пита каква е идеологията на следващите, които ще я използват.
В заключителната част на анализа си Сам Лоури твърди, че доверието в институциите, които би трябвало да стоят над политиката — съдилищата, държавната администрация, BBC, полицията — се е сринало не без основание. Според него проблемът не е в завладяване отвън, а в превземане отвътре от професионална класа, която вижда управлението на общественото поведение като своя основна задача, а инстинктите на обикновените граждани — като проблем за коригиране.
Системите надживяват правителствата, предупреждава Лоури. Инструментите остават, когато партиите се сменят. Консерваторите са построили голяма част от машината, лейбъристите я използват с пълна сила, а следващите управляващи могат да премахнат и последните ограничения.
Финалната теза на автора в The Daily Sceptic е, че свободните общества не се губят в един драматичен момент. Те се губят под тежестта на хиляда разумно звучащи оправдания защо „само този път“ държавата знае по-добре от гражданите.
Според Сам Лоури Великобритания вече отдавна е преминала тази граница.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
