Руски език отново се чува все по-често в някои от най-популярните и луксозни туристически дестинации в Европа – от френския алпийски курорт Куршевел, през плажовете на Лазурния бряг, до търговските улици на Рим, пише Augsburger Allgemeine. Според германското издание това се случва на фона на продължаващата война в Украйна. Въпреки санкционния натиск и политическите декларации за изолация на Кремъл, през 2025 г. в Европа отново са пристигнали значително повече посетители от Русия.
По данни, цитирани от Augsburger Allgemeine, броят на издадените туристически визи за руски граждани е нараснал с около 10% през 2025 г. спрямо 2024 г. Причината е, че някои държави – особено Франция, но също Испания, Италия и Кипър – са прилагали по-свободно ограниченията на ЕС, въведени след 2022 г.
Вижте още – След водката идва рибата: как ЕС превърна санкциите срещу Русия в меню
„Без шопинг уикенди, докато украинци умират“
Йохан Форсел
Тази практика предизвиква напрежение в Европейския съюз. Шведският министър на миграцията и убежището Йохан Форсел заявява, че не желае повече да има „шопинг уикенди“ и луксозни пътувания до Европа, докато украинци умират на бойното поле.
Именно Швеция е инициатор на протестно писмо, в което заедно с Чехия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша настоява ЕС да предприеме действия срещу тази практика. В позицията участват и Исландия и Норвегия – държави извън ЕС, но част от Шенгенското пространство. Това разширява спора отвъд вътрешните отношения в Съюза и го превръща във въпрос за цялата шенгенска зона.
След писмото Европейската комисия е обещала допълнително затягане на правилата за издаване на визи на руски граждани, а темата трябва да бъде обсъдена на срещата на 27-те външни министри.
Според Augsburger Allgemeine разговорите се очаква да бъдат трудни, защото казусът показва разминаване между официалната европейска риторика за изолация на Кремъл и продължаващия интерес към руския туристически поток в част от държавите членки.
Почти половин милион туристически визи за руснаци
Допълнителните данни правят спора още по-чувствителен. В протестното писмо на държавите, настояващи за по-твърд подход, се посочва, че през 2025 г. на руски граждани са били издадени 477 878 шенгенски визи за туристически цели. Според авторите на писмото значителна част от тях са били многократни визи.
Това е важно, защото спорът не е само за отделни богати руснаци в луксозни курорти, а за мащабен туристически поток. Официалната статистика на Европейската комисия също показва, че Русия остава сред петте най-големи източника на заявления за краткосрочни шенгенски визи. През 2025 г. са отчетени около 679 000 заявления от руски граждани, а процентът на отказите е спаднал до 6,4% спрямо 7,5% година по-рано.
Според непубличен документ на ЕС, цитиран от Augsburger Allgemeine, Франция е издала през 2025 г. почти 180 000 визи на руски граждани – повече, отколкото година по-рано. Италия е предоставила почти 160 000 визи, а Испания е на трето място с около 100 000. Общо държавите от ЕС са издали над 620 000 визи за Шенгенското пространство на руски граждани.
Как „визовият туризъм“ обезсмисля ограниченията
Централният проблем за критиците е т.нар. „visa shopping“ – визов туризъм. При него кандидатът избира държава, която прилага по-либерален подход при издаването на шенгенски визи, а след това получава възможност да се движи в цялото Шенгенско пространство.
ЕС вече предприе сериозни мерки след началото на войната. Още през септември 2022 г. Съветът на ЕС изцяло спря споразумението за облекчен визов режим с Русия. Това направи процедурата за руските граждани по-дълга, по-скъпа и по-трудна, а държавите членки получиха по-широка свобода да проверяват кандидатите по-строго.
През ноември 2025 г. Европейската комисия въведе и по-строги правила за многократните визи. Руските граждани вече не могат да ги получават по досегашния ред и трябва да кандидатстват за нова виза при всяко планирано пътуване до ЕС. Аргументът на Брюксел е, че така кандидатите ще бъдат проверявани по-често и ще се намалят потенциалните рискове за сигурността.
Туристическият бизнес също ще плати цена
Евентуално допълнително затягане на визовия режим обаче би имало и икономическа цена. Руските туристи не са най-големият пазар за Европа като цяло, но са значим поток за определени държави, курорти и бизнеси.
Най-силно засегнати биха били дестинациите, които реално приемат основната част от руския туристически поток – Франция, Италия, Испания, Кипър, Гърция, Австрия, алпийските курорти и луксозните морски райони. Там ефектът няма да бъде само за хотелите, а и за ресторанти, магазини, трансфери, луксозно потребление, имотен пазар, уелнес услуги и свързани посреднически бизнеси.
Това обяснява защо част от държавите членки са по-внимателни. За тях темата не е само политическа и морална, а и икономическа. Въпросът е дали приходите от руски туристи могат да бъдат съвместими с политиката на изолация на Кремъл, когато войната в Украйна продължава.
Какво означава спорът за България
За България ефектът би бил по-ограничен на макро ниво, но не и нулев. Руският туристически поток към страната вече е силно свит спрямо годините преди войната и пандемията. По данни на НСИ през 2025 г. България е отчела 73 787 посещения от Руската федерация при общо над 13,6 млн. посещения на чужди граждани. Това е малък дял от целия входящ туристически поток. За сравнение, през 2019 г. руските посещения са били над 460 000. Това показва, че българският туризъм вече е преживял основния спад на руския пазар.
Въпреки това евентуално ново затягане на туристическите визи би засегнало конкретни ниши и райони. Най-видим ефект може да има по Черноморието, в СПА и балнео сектора, при по-високия клас хотели, ресторантьорството, трансферните услуги, ваканционните имоти и бизнесите, които все още работят с руски клиенти.
Има и още един важен детайл. След пълното влизане на България и Румъния в Шенген от 1 януари 2025 г. визовият въпрос вече е още по-пряко свързан с България. Шенгенска виза, издадена от една държава, отваря достъп до цялото пространство. Това означава, че ако правилата останат различни по строгост, България също става част от общия проблем – независимо дали самата тя издава повече или по-малко визи.
От визите към санкциите: новият пакет срещу Русия
По-малко спорен сред страните членки изглежда планът за забрана на влизането в ЕС на руски войници. Според предложението бивши военнослужещи от руските въоръжени сили също не трябва да получават визи за Съюза, дори след края на военните действия.
„Европа трябва да бъде табу за всички, които са участвали в инвазията в Украйна – толкова е просто“, заявява председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на предложението.
От Брюксел посочват, че има съгласие по оценката, че руски бойци могат да представляват заплаха за сигурността на ЕС. Въпреки това прилагането на подобна мярка може да се окаже сложно. Високопоставен дипломат от ЕС отбелязва пред Augsburger Allgemeine, че изпълнението ще бъде предизвикателство, тъй като не е ясно как посолствата и консулствата ще установяват дали даден кандидат за виза е бил разположен като войник в Украйна. За подобна проверка липсва централизирана база данни.
Планираната визова мярка е част от следващия санкционен пакет срещу Русия. Той предвижда ограничения срещу банки, криптокомпании, руска риба и приходите на Кремъл от петрол.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
