На фона на най-ниската раждаемост в Германия от края на Втората световна война, старият спор около германската авторка, учителка и активистка Верена Бруншвайгер отново получава нова актуалност. Нейната книга „Свободни от деца, не бездетни: Манифест“ — в оригинал „Kinderfrei statt kinderlos. Ein Manifest“ — още през 2019 г. предизвика бурни реакции в Германия, но днес тезите ѝ звучат още по-провокативно заради задълбочаващата се демографска криза.
Според последните данни на германската Федерална статистическа служба Destatis, през 2025 г. в Германия са родени предварително около 654 300 деца, а коефициентът на плодовитост е 1,35 деца на жена. Средната възраст на майката при раждане на първо дете е 30,4 години. Това поставя страната в ситуация, в която демографският дебат вече не е абстрактен културен спор, а въпрос за бъдещето на трудовия пазар, пенсионната система и социалната структура.
Допълнително напрежение внасят и данните, че през 2025 г. броят на ражданията е бил с около 3,4% по-нисък спрямо предходната година, а смъртните случаи — около 1,01 млн. — са надвишили ражданията с приблизително 352 000 души, което е най-големият следвоенен „дефицит на ражданията“, съобщават медии, позовавайки се на Destatis.
От личен избор до политически манифест
стоп кадър: YouTube/ZDFunbubble
Верена Бруншвайгер не представя отказа от деца просто като лична житейска позиция. В издателското описание на „Kinderfrei statt kinderlos“ Büchner-Verlag посочва, че „животът без деца“ означава бунт срещу социалните очаквания и се представя като феминистко решение. Жените, които се отказват от потомство, са описани като „смели предвестнички“ на движение, което според издателството трябва да набере подкрепа, ако планетата, експлоатирана от западния начин на живот, трябва да остане обитаема и годна за живот.
Именно тук започва скандалът. Бруншвайгер не казва само, че жената има право да няма деца — теза, която сама по себе си трудно би предизвикала толкова силна реакция. Тя поставя въпроса за раждането в морална, екологична и политическа рамка: детето е разглеждано през призмата на въглеродния отпечатък, потреблението, ресурсите и климатичната криза.
DPA, цитирана от ZEIT, описва Бруншвайгер като учителка от Регенсбург, която не иска деца и която в книгата си защитава живот без деца, мотивирайки го основно с климатични аргументи. В същия материал е посочено, че основният аргумент на нейния „манифест“ е, че децата са тежест за околната среда и CO2 баланса, а изводът ѝ е: колкото по-малко деца, толкова по-добре.
Децата като климатичен проблем
Най-скандалната част от позицията на Бруншвайгер е именно формулирането на детето като климатичен проблем. В германския дебат около книгата често се цитира идеята, че децата са най-големият „климатичен убиец“ или най-голямата индивидуална „климатична вреда“. Taz описва как Бруншвайгер, като учителка и авторка на „Kinderfrei statt kinderlos“, е обяснявала, че децата са „Klimakiller“ — климатични убийци — и че хората, които въпреки това стават родители, го правят от егоистични мотиви и застрашават планетата.
Скандалът се засилва и от начина, по който тя използва изчисления за въглеродния отпечатък. Stuttgarter Zeitung, позовавайки се на dpa, отбелязва, че Бруншвайгер е говорила за 58,6 тона CO2, които могат да бъдат „спестени“, ако едно дете по-малко бъде родено. В същия материал е цитиран и друг неин философски аргумент: че когато човек бъде доведен на света, неизбежно му се причинява страдание, поради което за нейното потенциално дете най-доброто би било да не бъде родено.
Deutschlandfunk Kultur също разглежда този спор, като посочва, че Бруншвайгер се свързва с движението Birth Strike — „стачка на раждаемостта“ — и използва аргумента, че отказът от дете има по-голям климатичен ефект от други индивидуални действия като отказ от автомобил, месо или самолетни пътувания. В материала се обяснява и критиката към подобни изчисления: високите стойности често включват не само живота на едно дете, но и емисиите на следващи поколения чак до далечно бъдеще.
„Childfree Rebellion“: втората книга и по-радикалната теза
След първоначалния скандал Бруншвайгер публикува и втора книга — „Die Childfree-Rebellion: Warum ‘zu radikal’ gerade radikal genug ist“, която може да се преведе като „Бунтът на свободните от деца: защо ‘твърде радикално’ е точно достатъчно радикално“. Книгата излиза през март 2020 г. и според издателското описание се занимава с реакциите около първия манифест, с често срещаните „неразбирания“ и с международни форми на „екологично чувствително“ планиране на живота. В нея има и отделна част за мъжката перспектива към живота без деца.
Именно тази втора книга показва, че Бруншвайгер не се оттегля от скандала, а го превръща в продължение на собствената си кауза. Focus пише, че след първата буря от реакции тя „надгражда“ с още по-радикална позиция, като настоява за „Childfree Rebellion“, говори за „по-добър секс и по-добри връзки“ при хората без деца и отново защитава тезата, че родителството е екологично проблематично. В същия материал се посочва, че тя е обвинявала родителите в дълбок егоизъм и нарцисизъм, защото създават деца въпреки климатичната тежест и наличието на други живи същества, които според нея вече се нуждаят от грижа.
Учителка, която пише срещу раждането на деца
Един от най-чувствителните елементи в германския спор е професията на самата Бруншвайгер. В описанието на втората ѝ книга тя е представена като доктор Верена Бруншвайгер, родена през 1980 г., завършила германистика, англицистика и философия/етика, защитила докторат през 2007 г. и работеща основно като гимназиална учителка.
Именно това поражда особено силна реакция сред критиците ѝ: човек, който професионално работи с деца, едновременно с това пише книги, в които раждането на деца се разглежда като екологичен и морален проблем. Бруншвайгер от своя страна твърди, че не е „враждебна към децата“, а просто не желае сама да ги ражда. Stuttgarter Zeitung цитира нейна позиция, че децата не са ѝ неприятни — просто не е нужно тя самата да ги довежда на света.
сн: Фейсбук
Точно тук се вписва и острият български коментар на писателя Веселин Стаменов. Той поставя акцента не толкова върху правото на личен избор, колкото върху противоречието между професията на Бруншвайгер и публичните ѝ тези. По думите му става дума за „германка, педагог, учителка, на която немската държава плаща заплата, за да влиза всеки ден в класната стая, да гледа децата в очите и да ги възпитава“.
Стаменов определя книгата не като обикновена позиция, а като „манифест“, в който според него личният избор се превръща в проповед. В най-острата част от коментара си той пише, че за Бруншвайгер „вашето бебе не е радост, не е бъдеще, не е смисъл“, а „екологична катастрофа“ и „ходещ, дишащ въглероден отпечатък“.
„Еко-фашизъм“ или радикален феминизъм?
Стаменов нарича тази линия на мислене „еко-фашизъм“, защото според него под езика на климатичната отговорност се прокарва идеология, която превръща самото създаване на живот в морално подозрително действие. Неговата теза е, че предишните радикални идеологии са преследвали хората по раса, класа или религия, докато новата зелена идеология насърчава човечеството само да се откаже от собственото си продължение.
Германия между демографската криза и културната война
На този фон германската статистика прави спора още по-напрегнат. През 2024 г. коефициентът на плодовитост в Германия вече е бил 1,35 деца на жена, с 2% по-нисък от 2023 г., когато е бил 1,38. Destatis отбелязва, че през 2022 и 2023 г. спадът е бил още по-рязък — съответно 8% и 7% спрямо предходната година.
Официалните данни за бездетността също показват сложна картина. При жените на възраст 45–49 години делът на бездетните в Германия е около 20% и се е стабилизирал на това ниво през последното десетилетие. Разликите между Западна и Източна Германия обаче остават значителни: при жените от поколението 1972–1974 г. бездетността е 21% в западната част на страната и 13% в източната.
Именно затова книгите на Бруншвайгер вече не могат да бъдат разглеждани само като лична провокация или скандален феминистки манифест. Те попадат в общество, което едновременно се тревожи за климата, за индивидуалната свобода, за правата на жените, за демографския срив и за бъдещето на собствената си социална система.
Финалната тревога в коментара на Веселин Стаменов е именно такава: че днешната „екзотична книга от Германия“ утре може да се превърне в културна норма, която да възпитава младите жени да гледат на майчинството не като на живот, смисъл и продължение, а като на грешка спрямо планетата. Затова и спорът около Верена Бруншвайгер остава толкова остър — той не е просто за една авторка, а за границата между свободата да нямаш деца и идеологията, която започва да гледа на самото раждане като на вина.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
