Ескалацията на конфликта в Близкия изток и скокът в цените на енергията отново извадиха на дневен ред един от най-спорните въпроси в европейската политика – трябва ли санкциите срещу Русия да бъдат преразгледани. Дебатът се води както в националните парламенти на държави членки, така и в Европейския парламент, а паралелно с това Москва сигнализира, че би била готова да възобнови енергийни доставки за Европа при промяна на политическите условия.
В България темата беше поставена от партия „Възраждане“, която предложи отпадане на санкциите срещу Русия като възможно решение на евентуална криза с горивата.
„Възраждане“ предложи отпадане на санкциите срещу Русия
Председателят на партията Костадин Костадинов заяви на брифинг в Народното събрание, че според него съществуват два възможни пътя за справяне с потенциална криза с горивата в България.
„Първото решение е това, което ние говорим от години – да се вдигнат санкциите срещу Руската федерация“, каза Костадинов.
По думите му подобна позиция вече е била изразена и от унгарския министър-председател Виктор Орбан, който също призова за преразглеждане на енергийните санкции срещу Москва на фона на растящите цени на петрола и газа.
Костадинов посочи, че петролният терминал в Новоросийск е изграден именно за да улеснява доставките на руски петрол към българската рафинерия „Нефтохим Бургас“.
„Няма нищо по-естествено и по-нормално от това да позволим отново вноса на руски петрол, който е предвиден да захранва точно нашите български инженерни съоръжения в Нефтохим Бургас“, добави той.
Като алтернативна мярка, ако санкциите не бъдат преразгледани, партията предлага намаляване на акциза върху горивата, за да се ограничат ценовите увеличения, макар подобна стъпка да би означавала по-малки приходи за бюджета.
„Но въпросът е чии интереси обслужва правителството – тези на данъкоплатците или на тези, които ни карат да харчим пари за чужди авантюри?“, заяви Костадинов.
Той аргументира позицията си с войните в Украйна и Близкия изток, които според него създават форсмажорни обстоятелства за европейската енергийна сигурност.
„Няма по-голямо форсмажорно обстоятелство от войната. В момента вече не е една, а две войни. В тази ситуация ние поставяме на карта националната сигурност на републиката, интересите на българския бизнес и дори частните финанси на всички български граждани“, каза той.
Още по темата – Европа отново пред енергиен шок: войната в Близкия изток вдигна петрола над $100
Подобни призиви се чуват и в други държави от ЕС
Дебатът за санкциите срещу Русия не е изолиран само до България. В последните дни подобни аргументи се чуват и от други европейски политици.
Унгарският премиер Виктор Орбан вече призова Европейския съюз да преразгледа ограниченията върху руската енергия, предупреждавайки, че комбинацията от войната в Близкия изток и санкционната политика може да доведе до нов ценови шок за европейската икономика.
На свой ред руският президент Владимир Путин заяви, че Русия остава готова да доставя енергия на Европа, ако европейските държави проявят интерес и ако сътрудничеството се основава на „стабилни и взаимноизгодни условия“.
Вижте още – Войната в Иран може да се окаже стратегически подарък за Русия
В същото време официалната позиция на Европейската комисия остава непроменена – Брюксел продължава да настоява за намаляване на зависимостта от руски енергийни ресурси и за поддържане на санкционния режим.
Остра дискусия за войната и енергийната политика в Европейския парламент
Темата за енергийната сигурност беше повдигната и в Европейския парламент по време на дискусии за конфликта в Близкия изток и последствията му за европейската икономика. Българският евродепутат Петър Волгин, член на групата „Европа на суверенните нации“, заяви, че според него идеята за „основан на правила международен ред“ често се използва като политическо оправдание за геополитически действия на големите сили.
„След края на Студената война нямаше никакъв „основан на правила ред“, а в света ставаше това, което искаше единственият останал хегемон – САЩ“, заяви Волгин.
Той направи паралел между американската интервенция в Ирак и настоящата политика спрямо Иран.
„Използвайки красиви фрази като „премахване на авторитарни режими“ и „установяване на демокрация“, САЩ премахваха неудобни правителства и слагаха на власт такива, които да защитават интересите им“, каза българският евродепутат.
Според него твърденията, че действията са мотивирани от демократични принципи, са по-скоро политическа реторика.
Скокът на цените на енергията поставя Европа пред нови решения
В началото на дебата председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че конфликтът около Иран вече оказва влияние върху енергийните пазари. По думите ѝ цената на природния газ е нараснала с около 15%, а на петрола – с около 27% от началото на ескалацията. Тя предупреди, че въпреки усилията за диверсификация на енергийните доставки, Европа остава уязвима към геополитически сътресения на световните пазари.
В дискусията евродепутати от различни политически групи повдигнаха въпроса за икономическите последици от конфликта, включително риск от индустриални съкращения и нови миграционни вълни към Европа. Представители на групата „Европа на суверенните нации“ призоваха Европейската комисия да гарантира достъпни цени на енергията и да преосмисли ограниченията върху енергийните доставки.
„Спрете със забраните и гарантирайте енергийна сигурност на Европа“, заявиха те по време на дебата.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
