Повече от десетилетие след отшумяването на дълговата криза в еврозоната Даниел Щелтер поставя под съмнение широко разпространеното твърдение, че проблемът е окончателно решен. В анализ, публикуван в Handelsblatt, той отбелязва, че Европейска централна банка и правителствата формално са стабилизирали еврото и са разсеяли съмненията за разпад на валутния съюз. Дори повече – еврозоната продължава да се представя като привлекателна, което според Щелтер се илюстрира с присъединяването на България в началото на годината.
Тази „привлекателност“ обаче не е еднозначна. Критиците, пише Даниел Щелтер, биха възразили, че не е особено убедителен знак за успех, когато към еврозоната се присъединяват икономически по-слаби и политически нестабилни държави, докато икономически успешни страни като Полша и Чехия – които по договор би трябвало да приемат еврото – дори не обмислят подобна стъпка.
Еврозоната след кризата: стабилност на всяка цена
Според Щелтер отговорът е очевиден: еврозоната постепенно се е превърнала в съюз на поемане на отговорности и трансфери, точно обратното на замисъла на Договора от Маастрихт. Той се позовава на изследване на Том Бугдале от Изследователския институт „Флосбах фон Щорх“, според което фискалните правила в ЕС са загубили всякаква достоверност.
Нарушенията на бюджетните ограничения никога не са били сериозно санкционирани, клаузата за „непоемане на отговорност“ (No-Bailout) е фактически обезсмислена след множеството спасителни механизми, а въпреки формалната забрана за общ дълг, ЕС все по-често поема нови задължения чрез правни заобиколни решения.
Вижте още – Краят на еврото: може ли Европа без общата валута
От Маастрихт до трансферна система
В този контекст Европейската централна банка все повече се превръща в държавен финансист, подчертава Даниел Щелтер. Контролирането на лихвените спредове (разликата в цената на дълга – б.р.) между страните от еврозоната вече е довело до неофициални трансфери от финансово стабилните към силно задлъжнелите държави – тенденция, която при по-висока инфлация в бъдеще ще се задълбочи още повече.
Това поражда логичен въпрос: защо една страна би се присъединила доброволно към система, в която предварително е ясно, че ще бъде в ролята на платец? Но Щелтер поставя и по-неудобен въпрос – защо Германия продължава да участва, след като вече е именно в тази позиция.
Германия като основен финансист на еврото
По думите на Щелтер Германия е най-големият финансов донор в еврозоната – чрез нисколихвени Target2-вземания на Бундесбанк, чрез трансфери като фонда за възстановяване и помощта за Украйна, както и чрез инфлационните загуби, които засягат германските спестители с депозити и застраховки „Живот“ много по-силно, отколкото италианците и испанците.
Последните, отбелязва Щелтер, разполагат с повече недвижими имоти и с по-високи частни нетни богатства – факт, който поставя под въпрос справедливостта на сегашния модел, при който германските данъкоплатци и спестители понасят непропорционална тежест.
Табуто „излизане от еврото“ и аргументите на икономистите
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АФД
Самото поставяне на въпроса за бъдещето на еврото се е превърнало в политическо табу. След като „Алтернатива за Германия“ започна открито да настоява за излизане от еврозоната, всяка подобна дискусия в германското публично пространство лесно бива приравнявана към позициите на партията.
Даниел Щелтер изрично се дистанцира от подобни внушения и подчертава, че критиката към еврото не е изключителна територия на AfD. Той дава за пример и икономиста Робин Брукс от Brookings Institution, който в поредица от анализи аргументира защо Германия би трябвало да напусне еврозоната. Според Щелтер тези аргументи заслужават сериозно обсъждане, независимо от политическите етикети.
Без фискално пространство Европа не може да реагира адекватно на външни заплахи – Русия, Китай или американските мита. В рамките на еврото силно задлъжнелите държави нямат стимул да подреждат публичните си финанси, защото ЕЦБ и трансферите им „купуват време“.
Вижте и това – Костадинов: „Възраждане“ ще спечели изборите, идва наказателен вот
Защо краят на еврото може да укрепи ЕС
Краят на еврото, прогнозира Брукс, би позволил реално намаляване на дълговете. Девалвация на валутите в периферията с 30–40% би възстановила конкурентоспособността и би стимулирала износа – корективен механизъм, който липсва вече две десетилетия.
Германия би понесла краткосрочни загуби, включително признаването, че Target2-вземанията на Бундесбанк – около 1 040 млрд. евро – на практика са без стойност. Но според Щелтер ползите от подобно „валутно прочистване“ са по-големи: популистките аргументи в държавите кредитори и длъжници биха отслабнали, би се освободило фискално пространство за общата отбрана на Европа, а пазарите отново биха станали единственият арбитър за дълговата устойчивост.
Робин Брукс подчертава, че край на еврото не означава край на Европейския съюз. Даниел Щелтер отива още по-далеч: според него именно премахването на еврото би могло да укрепи ЕС, като елиминира дългогодишен източник на икономически дисбаланси и политически конфликти.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
