Европейската комисия подготвя въвеждането на нов финансов механизъм – CORE (Corporate Resource for Europe), чрез който милиарди евро годишно ще бъдат събирани директно от големите компании, опериращи на европейския пазар. Официално представян като „собствен ресурс“ на ЕС, инструментът на практика има всички характеристики на корпоративен данък, а вътрешни анализи на самата Комисия показват, че за държави като България тежестта му ще бъде относително по-висока в сравнение с редица по-богати страни.
Какво представлява CORE и защо Европейската комисия го въвежда
CORE е част от пакета на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. и е замислен като нов източник на приходи за бюджета на Съюза. В документите на Комисията той е дефиниран като „собствен ресурс“, което означава приход, който постъпва директно в бюджета на ЕС, без да преминава през националните бюджети на държавите членки.
По своята същност CORE представлява задължителна годишна фиксирана вноска, която ще се плаща от големи компании с нетен годишен оборот над 100 млн. евро. За разлика от класическите корпоративни данъци, този механизъм не е обвързан с печалбата, а с оборота – тоест с мащаба на икономическата дейност.
Комисията настоява, че това не е данък, а бюджетен инструмент. В икономически план обаче CORE функционира като квази-данък – задължително и периодично плащане, наложено по закон, без пряка насрещна услуга за платеца.
Кои компании попадат в обхвата на CORE
Важно уточнение в предложения модел е, че CORE не се прилага според мястото на регистрация, а според икономическата дейност на територията на ЕС. Това означава, че в обхвата му попадат както компании, регистрирани в държави членки, така и мултинационални корпорации със седалище извън ЕС, стига да реализират значим оборот на европейския пазар.
Годишната вноска е фиксирана и се определя по четири оборотни групи:
- при оборот между 100 и 250 млн. евро – 100 000 евро годишно;
- между 250 и 500 млн. евро – 250 000 евро;
- между 500 и 750 млн. евро – 500 000 евро;
- над 750 млн. евро – 750 000 евро.
По този начин CORE засяга относително малък брой компании, но именно те формират гръбнака на индустриалната и търговската активност в ЕС.
Вижте още – Новият климатичен данък на ЕС: удар върху бизнеса и потребителите
Анализите на Европейската комисия за България
В работния документ на службите на Европейската комисия WK 11588/2025 INIT, внесен през септември в Съвета на ЕС като част от преговорния пакет за бюджета 2028–2034 г., за първи път са публикувани подробни таблични оценки за ефекта от CORE по държави членки.
От тях става ясно, че:
- 215 компании в България попадат в обхвата на CORE;
- от тях ще се събират средно около 62 млн. евро годишно за бюджета на ЕС в периода 2028–2034 г.;
- сумата се равнява приблизително на 0,04% от брутния национален доход на страната.
На пръв поглед процентът изглежда малък, но сравнителният анализ повдига сериозни въпроси. По данни от същия документ България ще плаща по-голям дял от своя БНД (Брутен национален доход) по CORE в сравнение с Германия, както и повече от Франция, Испания и Нидерландия. Това се случва въпреки факта, че българската икономика е сред най-бедните в ЕС.
Именно тук се появява аргументът, че механизмът наказва икономики с по-висок оборот спрямо размера на БНД, а не непременно по-богатите държави.
Вижте и това – Кръговата икономика: как ЕС се отказа от ресурсите си
CORE като квази-данък: аргументи и критики
Юристът Стефчо Станев обръща внимание на редица проблеми, които произтичат от самите анализи на Европейската комисия.
По думите му CORE носи всички белези на данък: задължително годишно плащане, ясна база и скала, както и прогнозируем приход. Според него България ще бъде поставена в неблагоприятна позиция, тъй като ще плаща по-висок дял от своя БНД от значително по-богати икономики.
Станев подчертава, че методологията стъпва върху моментна „снимка“ на корпоративните данни от 2023 г., но се използва за бюджет с хоризонт до 2034 г. Освен това Комисията признава, че използваната частна база данни е непълна, а финансовият сектор, макар формално включен в обхвата, не участва реално в изчисленията.
Според анализа му около 20% от българските компании в обхвата ще генерират близо 48% от всички приходи по CORE, което показва силна концентрация на тежестта.
Икономическите последици от въвеждането на CORE
Критиците предупреждават, че CORE може да доведе до изтегляне на значителни средства от реалната икономика, особено в по-бедни и отворени икономики. Съществува риск разходът да бъде прехвърлен към потребителите чрез по-високи цени, както и опасение, че Европейският съюз прави крачка към самостоятелна фискална политика, без класическия демократичен дебат за данъчно облагане.
CORE е представен като технически бюджетен инструмент, но анализите на самата Европейска комисия показват, че последиците му далеч надхвърлят чисто счетоводните измерения. За страни като България той повдига въпроса дали новите „собствени ресурси“ на ЕС не водят до непропорционална тежест, която задълбочава икономическите разлики в Съюза.
Предстоящите преговори за бюджета 2028–2034 г. ще покажат дали CORE ще бъде приет в този му вид, или ще се търси корекция на механизма, който вече предизвиква сериозен дебат за бъдещето на европейската финансова архитектура.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
