Правителството на чешкия премиер Андрей Бабиш отмени решението на предходния кабинет, с което беше одобрена ратификацията на Истанбулската конвенция. Така Прага прекратява започнатата вътрешна процедура, но остава сред държавите, подписали документа на Съвета на Европа, без да са обвързани изцяло с него. Решението поставя Чехия до България, Унгария, Словакия и Литва, които също отказват или отлагат ратификацията, пише The European Conservative.
Изданието определя кабинета на Бабиш като суверенистки и посочва два основни аргумента срещу конвенцията. Според противниците ѝ Чехия вече разполага с достатъчно национални закони срещу дискриминацията, насилието и домашното насилие. Те възразяват и срещу разбирането за социален пол в документа, като смятат, че то противопоставя мъжете и жените и би въвело джендър идеологията в националното законодателство.
Кабинетът на Бабиш тихо прекрати процедурата
Решението е взето на 15 юни 2026 г. С правителствено постановление кабинетът отменя 15 по-стари решения и изменя още седем. Сред отменените е решение от 21 юни 2023 г., с което правителството на Петр Фиала одобрява ратификацията на Истанбулската конвенция и изпраща документа в парламента.
Темата не е била обявена на последвалата правителствена пресконференция. За нея първо съобщава iROZHLAS, след като получава решението, с което кабинетът премахва близо 20 акта на предишното управление. Впоследствие документът е публикуван и в официалния правителствен регистър. Самото постановление не съдържа мотиви, свързани с джендър идеологията, брака или политиките на идентичността. В обосновката се посочва, че Камарата на депутатите не е разгледала предложението през предходния мандат, а Сенатът не е приел решение за ратификация.
Два гласа не достигнаха в чешкия Сенат
Чехия подписва конвенцията през май 2016 г., но правителствено одобрение за ратификацията е дадено едва през юни 2023 г. от кабинета на Петр Фиала. Процедурата стига до Сената през януари 2024 г. След продължителни дебати ратификацията получава подкрепата на 34 от 71 присъстващи сенатори. Необходимото мнозинство е 36 гласа, тоест не достигат два.
The European Conservative припомня позицията на бившия хърватски евродепутат Ладислав Илчич, изразена през 2023 г., когато ЕС пристъпи към конвенцията.
„Изричното определение за джендър в Истанбулската конвенция като нещо отделно от биологичния пол подкопава действителната защита на жените и поставя идеологията над фактите“, заяви тогава Илчич.
Според изданието присъединяването на ЕС представлява опит документът да бъде наложен и на държавите, чиито парламенти или конституционни съдилища са се противопоставили на ратификацията. В правен план обаче тези държави са обвързани чрез правото на ЕС само в областите, които попадат в компетентността на Съюза, а не с конвенцията в нейната цялост.
В публикацията на The European Conservative се твърди, че успоредно с прекратяването на ратификацията Чехия е приела нова резолюция, според която ще защитава еднакво всички жертви на домашно насилие, без да променя определенията за брак и полова идентичност. От 1 юли 2025 г. в страната действа нова правна уредба, която въвежда единно определение за домашното насилие и разширява защитата на жертвите.
Срокът, за който извършителят може да бъде отстранен от общото жилище, е увеличен от 10 на 14 дни. Полицията е длъжна да изземе оръжието му, а съдилищата трябва да отчитат домашното насилие при решаването на спорове, свързани с общото имущество и семейните отношения. Разширени са и правата на пострадалите в гражданските и административнонаказателните производства, посочва чешкото правителство.
Какво означава подписване без ратификация на Истанбулската конвенция
Подписването на международен договор не е равнозначно на окончателно присъединяване. Според Договорната служба на Съвета на Европа с подписа държавата заявява интерес към документа и намерение евентуално да стане страна по него, но все още не е обвързана с всички негови разпоредби. По силата на член 18 от Виенската конвенция за правото на договорите подписалата държава трябва да се въздържа от действия, които биха обезсмислили предмета и целта на договора, докато не заяви ясно, че не възнамерява да стане страна.
Ратификацията е окончателното съгласие на държавата да бъде обвързана. След влизането на конвенцията в сила държавата трябва да я изпълнява и подлежи на наблюдение от експертната група GREVIO.
България, Унгария и Словакия също блокираха ратификацията
България подписва конвенцията на 21 април 2016 г. През 2018 г. правителството внася предложение за ратификация, но след силна обществена и политическа съпротива въпросът е отнесен до Конституционния съд. С решение №13 от 27 юли 2018 г. съдът приема с осем гласа, че конвенцията не съответства на Конституцията. Според решението документът използва понятията пол и джендър по начин, който създава двусмислие и не се вписва в българския конституционен ред, изграден върху разбирането за два биологично определени пола.
Унгария подписва конвенцията през 2014 г. На 5 май 2020 г. парламентът приема със 115 гласа „за“, 35 „против“ и трима въздържали се политическа декларация, призоваваща правителството да не я ратифицира и да се противопостави на присъединяването на ЕС към нея. Основните възражения са свързани с определението за социален пол и с разпоредбите, отнасящи се до убежището и миграцията. Унгарският парламент приема и тезата, че националното законодателство вече осигурява необходимата защита срещу насилието, припомня Европейският парламент.
Словакия подписва документа още през 2011 г., но парламентът ѝ неколкократно се противопоставя на ратификацията. През февруари 2020 г. 96 от 113 присъстващи депутати гласуват срещу нея. Възраженията засягат понятието джендър и предполагаемото противоречие с конституционното определение на брака като съюз между мъж и жена. На 6 март 2020 г. президентът Зузана Чапутова уведомява Съвета на Европа, че без съгласието на парламента страната не може да стане страна по конвенцията.
Литва и Армения продължават да отлагат решението
Литва подписва конвенцията през 2013 г. Ратификацията е отлагана заради споровете около социалния пол, семейните отношения и образователните политики. През март 2024 г. литовският Конституционен съд приема, че разгледаните разпоредби на конвенцията не противоречат на Конституцията. Така основното юридическо препятствие е премахнато, но парламентът все още не е събрал политическо мнозинство за ратификация. Към 2026 г. Литва продължава да бъде сред петте членки на ЕС, които не са ратифицирали документа.
Армения подписва конвенцията през януари 2018 г. Процесът среща силна съпротива от консервативни политически и религиозни среди, според които определенията в документа могат да засегнат традиционното разбиране за пол и семейство. За разлика от България, Чехия, Унгария и Словакия обаче, Армения не е прекратила официално подготовката. През февруари 2026 г. в Ереван е представен доклад за напредъка към ратификация и за оставащите празноти в националното законодателство, съобщава Съветът на Европа.
Азербайджан е единствената настояща държава членка на Съвета на Европа, която нито е подписала, нито е ратифицирала Истанбулската конвенция. Страната следователно няма нито задълженията на ратифицирала страна, нито ограниченото задължение, произтичащо от подписването.
Русия също никога не е подписвала документа, но след прекратяването на членството ѝ в Съвета на Европа през 2022 г. вече не участва в актуалната сметка за 46-те държави членки.
Турция единствена напусна, а Латвия замрази оттеглянето
Турция е първата държава, ратифицирала конвенцията, но през март 2021 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган разпорежда оттегляне с президентски указ. В официалното си обяснение турското правителство заявява, че документът е бил използван от групи, които се опитват да нормализират хомосексуалността, което според Анкара противоречи на обществените и семейните ценности на страната. Властите посочват, че защитата срещу насилието ще продължи чрез Конституцията, гражданското и наказателното право и специалното национално законодателство. Денонсирането влиза в сила на 1 юли 2021 г. Турция остава единствената държава, която е завършила предвидената в член 80 процедура и действително е напуснала конвенцията.
Латвия ратифицира конвенцията през 2023 г., а тя влиза в сила за страната на 1 май 2024 г. На 30 октомври 2025 г. парламентът гласува за оттегляне с 56 гласа „за“, 32 „против“ и двама въздържали се.
Президентът Едгарс Ринкевичс отказва да обнародва закона и го връща за повторно разглеждане. На 5 ноември парламентът изпраща законопроекта обратно в комисия и определя 1 ноември 2026 г. като срок за нови предложения. Това на практика прехвърля решението към следващия парламентарен състав, показва съобщението на латвийския Сейм.
Следователно Латвия не е напуснала конвенцията и продължава да бъде обвързана с нея. Тя е първата членка на ЕС, чийто парламент гласува за оттегляне, но не и първата, която действително го е осъществила.
През 2020 г. управляваното от „Право и справедливост“ правителство обявява намерение да извади Полша от конвенцията. Тогавашният министър на правосъдието Збигнев Зьобро определя документа като идеологически и поставя под съмнение съвместимостта му с полската Конституция. До официално уведомление за денонсиране пред Съвета на Европа обаче не се стига. След смяната на властта премиерът Доналд Туск оттегля през януари 2024 г. искането до Конституционния съд за проверка на конвенцията. Полша остава страна по документа, съобщава полското правителство.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
