Европейският парламент върна Chat Control с процедурна хватка, след като само четири месеца по-рано беше отхвърлил удължаването му. Този път мярката беше подложена на ново гласуване при правила, според които дори мнозинството от участвалите евродепутати не беше достатъчно, за да я спре. Вотът беше насрочен за последния ден преди лятната ваканция, а отсъствието на всеки депутат фактически работеше в полза на предложението.
На 9 юли 314 членове на Европейския парламент подкрепиха отхвърлянето на удължаването, 276 гласуваха против, а 17 се въздържаха. При обикновено гласуване това би означавало, че предложението е отхвърлено. Но не и този път. За да бъде спрян текстът, бяха необходими най-малко 361 гласа — абсолютно мнозинство от всички членове на Европейския парламент, включително отсъстващите. Така, въпреки че повече евродепутати гласуваха срещу мярката, отколкото в нейна подкрепа, тя оцеля и временният режим, известен като Chat Control 1.0, беше продължен до 3 април 2028 г., посочва Euronews.
„Повечето членове на Европейския парламент гласуваха да отхвърлят Chat Control, но не успяхме да достигнем необходимото абсолютно мнозинство“, написа след вота кипърският евродепутат Фидиас Панайоту.
Според него това е „тъжен ден за европейците“.
Как едно парламентарно „не“ беше превърнато в недостатъчно „не“
За да се разбере как се стигна дотук, трябва да се върнем към март.
Досега в ЕС действаше временна дерогация — изключение от правилата за поверителност на електронните комуникации. Тя позволяваше на доставчици на чат услуги, електронна поща и социални платформи доброволно да използват технологии за откриване на материали със сексуално насилие над деца и на предполагаеми опити за въвличане на деца в сексуални разговори.
Европейската комисия предложи изключението да бъде удължено. На 11 март Европейският парламент подкрепи по-ограничен вариант — с по-кратък срок и допълнителни защити. Преговорите със Съвета на ЕС обаче се провалиха и на 26 март парламентът отхвърли удължаването с 311 гласа „против“, 228 „за“ и 92 въздържали се. В резултат временният режим изтече на 3 април, съобщи Европейският парламент.
На пръв поглед въпросът изглеждаше приключен: парламентът е гласувал и предложението е отхвърлено. Но Съветът на ЕС, в който са представени правителствата на държавите членки, впоследствие прие своя позиция и върна законодателния текст в Европейския парламент за второ четене. Това промени изцяло правилата на играта.
При първоначалното гласуване предложението можеше да бъде отхвърлено с обикновено мнозинство от участвалите в гласуването депутати. При второто четене позицията на Съвета можеше да бъде отхвърлена или изменена само с абсолютно мнозинство от целия състав на парламента. Казано по-просто: първия път поддръжниците на Chat Control трябваше да намерят достатъчно гласове, за да прокарат удължаването. Втория път противниците му трябваше да съберат 361 гласа, за да го спрат. Отсъстващите депутати вече не бяха неутрални. Всеки отсъстващ фактически намаляваше възможността текстът да бъде блокиран.
Гласуване в последния ден преди ваканцията
Допълнително недоволство предизвика моментът, избран за вота — последният ден от последната пленарна сесия преди лятната ваканция на Европейския парламент.
Според публикация на Тамаш Орбан в The European Conservative това не е било случайно, а част от стратегията да не присъстват достатъчно евродепутати, за да бъде достигнат прагът от 361 гласа. Авторът определя случилото се като заобикаляне на демократично решение, което парламентът вече е взел през март.
И други източници описват ролята на Европейската народна партия като решаваща за връщането на мярката. Според Euronews ЕНП е настояла председателят на Европейския парламент Роберта Мецола да насърчи Съвета да придвижи досието, след което текстът да бъде върнат по процедурата за второ четене. Това не означава, че самата процедура е незаконна. Тя е предвидена в договорите и правилата на ЕС.
Политическият въпрос обаче е друг: допустимо ли е вече отхвърлено предложение да бъде върнато почти незабавно по начин, при който прагът за повторното му отхвърляне е значително по-висок?
„Каква демокрация е това, ако сме принудени да гласуваме по един и същ въпрос отново и отново, докато не получат резултата, който искат?“, коментира Фидиас Панайоту.
Какво всъщност представлява Chat Control
Chat Control не е официалното име на регламента. Това е наименование, използвано от неговите критици за законодателните механизми, които позволяват или изискват проверка на частни цифрови комуникации. Продълженият през юли режим е т.нар. Chat Control 1.0.
Припомняме – Чат контрол и „доброволното“ следене: как решенията в ЕС засягат България
Той представлява изключение от европейските правила, според които съдържанието на електронните комуникации е поверително. Регламентът позволява на доставчиците на услуги да обработват съдържанието на съобщенията с технологии за откриване на вече известни изображения и видеозаписи със сексуално насилие над деца, за разпознаване на предполагаеми нови материали и за установяване на модели в текстови разговори, които могат да показват опит за сексуално въвличане на дете. Откритото съдържание може да бъде премахвано и докладвано на полицията или на специализирани организации. Оригиналният регламент изрично обхваща не само изображения и видеозаписи, но и текстови данни, когато технологията търси модели, които могат да сочат към склоняване или въвличане на дете. Не се включват аудиоразговорите, става ясно от текста в EUR-Lex.
Формално доставчиците не са задължени да извършват тези проверки. Те получават правото да го правят доброволно, без това да се счита за нарушение на правилата за поверителност на комуникациите.
Критиците оспорват именно думата „доброволно“. Според тях, когато ЕС създава специална правна рамка, политически очаквания и система за докладване, големите компании се поставят под силен натиск да прилагат сканиране, дори когато няма изрична законова заповед.
Как се сканират снимки, видеа и лични разговори
За вече известни незаконни изображения обикновено се използва технология, подобна на цифров отпечатък.
На всяко установено изображение се създава т.нар. хеш — поредица от знаци, която функционира като уникален технически отпечатък. Когато потребител изпрати снимка, системата може да създаде отпечатък и от нея и да го сравни с база данни на вече известни материали. Това не е напълно същото като човек да отвори и разгледа всяка снимка. Но за да бъде извършено сравнението, съдържанието трябва да бъде обработено от автоматизирана система. При точно съвпадение рискът от грешка може да бъде сравнително нисък. Проблемите стават значително по-сериозни, когато системата трябва да открива неизвестни досега материали. Тогава се използват алгоритми за машинно обучение и изкуствен интелект, които анализират визуални характеристики и изчисляват вероятност дадено изображение да съдържа незаконно съдържание. Системата не „знае“ със сигурност какво вижда. Тя прави статистическа преценка. Това означава, че могат да бъдат маркирани и напълно законни фотографии — например семейни снимки на деца на плажа, медицински изображения, материали, изпратени на лекар, или снимки, които родителите споделят помежду си. Самото европейско законодателство изисква от компаниите да отчитат дела на т.нар. false positives — автоматично маркирани материали, които след човешка проверка се оказват невинни, показва документът в EUR-Lex.
Още по-сложна е проверката за т.нар. grooming — процес, при който възрастен постепенно изгражда доверие с дете с цел сексуална експлоатация. При този тип контрол не може да се търси един определен файл или конкретна дума. Алгоритъмът трябва да анализира целия модел на разговора — предполагаемата възрастова разлика между участниците, въпроси за лични данни, настояване комуникацията да остане в тайна, постепенно преминаване към сексуални теми, искане на снимки или предложение разговорът да бъде преместен в друга платформа. На комуникацията може да бъде присвоена оценка на риска. Ако тя премине определен праг, разговорът се маркира за човешка проверка или за последващ сигнал. Европейската комисия описва подобни инструменти като модели за машинно обучение, които анализират текст и присвояват вероятност разговорът да е свързан със сексуална експлоатация. Самата Комисия признава неизбежния баланс между пропуснати случаи и погрешни сигнали: по-нисък праг открива повече потенциални нарушения, но маркира и повече невинни разговори, се посочва в документ, публикуван в EUR-Lex. Следователно машината не просто сравнява файл с черен списък. Тя анализира контекста и поведението в частен разговор.
Именно тук границата между борбата с престъпността и общото наблюдение става най-неясна. Автоматичният сигнал може да доведе до блокиране или премахване на съдържанието, ограничаване или закриване на профила и преглед на комуникацията от служител на компанията. Лични данни, съдържание и техническа информация могат да бъдат изпратени на специализирана организация, националните правоохранителни органи или Европол. Така сканирането не приключва с анонимно автоматично сравнение. При положителен сигнал частна комуникация може да бъде разкрита пред служители, организации и държавни органи. И ако системата е допуснала грешка, напълно невинен човек може да трябва да доказва, че лична снимка или разговор са били погрешно разчетени от алгоритъм.
Защо криптирането не гарантира пълна защита
Много комуникационни приложения използват криптиране от край до край. Това означава, че съобщението се кодира на телефона на изпращача и може да бъде разчетено само на телефона на получателя. По принцип нито доставчикът на услугата, нито интернет операторът, нито външно лице трябва да могат да прочетат съдържанието по време на преноса.
Това обаче не решава автоматично въпроса със Chat Control.
Едната възможност е платформата да отслаби криптирането или да създаде специален достъп. Подобно решение се определя от специалистите като „задна врата“, защото създава техническа възможност трета страна да получава достъп до иначе защитена комуникация.
Другата възможност е т.нар. client-side scanning — сканиране на самото устройство. При него снимката или съобщението се проверяват на телефона, преди да бъдат криптирани и изпратени. Така формално криптирането не е разбито: съобщението все още се предава кодирано. Но съдържанието вече е било анализирано преди криптирането. Това може да се сравни със запечатано писмо, което никой не може да отвори по време на доставката, но специална машина го прочита, преди да бъде поставено в плика.
Организации за цифрови права предупреждават, че подобно сканиране превръща телефона на потребителя в инструмент за наблюдение и заобикаля защитата на криптирането, без формално да променя самия криптографски алгоритъм, посочва EDRi. Често срещаният аргумент в подкрепа на подобни мерки е, че обикновеният човек няма от какво да се притеснява, ако не извършва престъпление.
Но въпросът не е дали някой има незаконни тайни. Частните комуникации съдържат медицинска информация, интимни снимки, разговори между адвокати и клиенти, журналисти и източници, родители и деца, работодатели и служители, политически активисти и техните контакти. При общо автоматизирано сканиране всички тези комуникации трябва да бъдат технически проверени, за да се установи, че не съдържат нещо незаконно.
Разликата е фундаментална.
При традиционно разследване властите първо разполагат с данни за престъпление, след което искат съдебно разрешение да наблюдават конкретен заподозрян. При масовото сканиране първо се проверяват комуникациите на всички, за да се открие кой евентуално трябва да стане заподозрян.
Chat Control 1.0 като мост към постоянен контрол
Гласуването от 9 юли не въвежда окончателния и най-спорен вариант на Chat Control. Chat Control 1.0 е временният режим, който позволява доброволно сканиране от компаниите. Chat Control 2.0 е постоянният регламент, известен официално като Регламент за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца — CSAR.
Той предвижда по-широка система, включваща задължения за оценка на риска, мерки срещу разпространението на материали, подаване на сигнали, премахване на съдържание и създаване на специализиран европейски център. Съветът на ЕС настоява доброволното сканиране, което сега е временно, да се превърне в постоянна част от бъдещата рамка. Основният спор е дали платформите могат да бъдат задължавани да проверяват масово частни съобщения, включително в криптирани услуги.
Позицията на Европейския парламент досега е по-ограничителна. Евродепутатите настояват мерките да бъдат насочени към конкретни лица или групи, за които има обосновано подозрение, а намесата да бъде разрешавана от съдебен или друг независим орган. Комисията и част от държавите членки подкрепят значително по-широки правомощия.
На пръв поглед Chat Control 1.0 е само временно решение за още две години. Но удължаването му има и по-дълбок ефект. То запазва действащи технологиите, процедурите, базите данни и каналите за докладване. Компаниите продължават да изграждат системи за автоматизирано разпознаване, а сканирането на частни комуникации постепенно се превръща в нормализирана практика. Същевременно европейските институции получават още време да договорят постоянния Chat Control 2.0. Затова противниците на режима разглеждат временния регламент не просто като краткосрочно изключение, а като мост към постоянна система за наблюдение.
„Европа трябва да защитава децата, без да третира всеки гражданин като заподозрян. Това означава целенасочени разследвания, съдебно разрешение, конкретни доказателства и действия срещу конкретни престъпници, а не общо наблюдение на личния живот на всички“, заяви португалският евродепутат Антониу Танжер Кореа, цитиран от The European Conservative.
Нито една от страните в спора не твърди, че сексуалното насилие над деца не трябва да бъде преследвано. Разделението е по въпроса как да се прави това. Поддръжниците на Chat Control смятат, че огромният обем на онлайн комуникациите прави автоматизираните технологии незаменими и че без тях множество престъпления ще останат неоткрити.
Критиците отговарят, че защитата на децата се използва като морално неоспорим аргумент за изграждането на инфраструктура, която позволява проверка на комуникациите на цялото население. Те предупреждават и за т.нар. разширяване на предназначението: след като една система за сканиране вече е изградена, технически е възможно списъците, моделите и критериите да бъдат променяни. Днес тя търси материали със сексуално насилие над деца. Утре политическо мнозинство би могло да поиска да открива друго незаконно или определено като вредно съдържание.
Точно затова думите на Фидиас Панайоту — „Chat Control идва“ — вече не звучат като преувеличение, а като предупреждение за система, която постепенно превръща поверителността от основно право в условно изключение.
