CBAM: зелена политика или скрит данък, който ще натовари българите?
Европейският съюз въведе Механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM) с аргумента, че това е „ключов инструмент“ от пакета „Fit for 55“. Целта е да се спре т.нар. „въглеродно изтичане“ – изнасянето на производства извън ЕС, за да се избегнат скъпите въглеродни квоти. Брюксел го представя като мярка за климатична справедливост и защита на индустрията.
Но зад тази реторика се крие и една проста истина: това е нов данък, който ще бъде платен от бизнеса и в крайна сметка – от потребителите.
Как работи механизмът
Вносителите на цимент, стомана, алуминий, торове, електроенергия и водород ще трябва да купуват специални CBAM сертификати. Тяхната цена е обвързана с европейския пазар на емисии ETS, където индустрията вече плаща за правото да замърсява.
Формално, целта е да се изравнят условията между европейските производители и техните конкуренти отвън. Реално, мярката означава повече разходи по веригата и съответно – по-високи цени.
От докладване към реални плащания
От 1 октомври 2023 г. започна т.нар. преходен период, когато вносителите само докладват емисиите, без да плащат. Това обаче е временно. От януари 2026 г. започва реалното облагане, което ще се засилва всяка година.
CBAM е обвързан с премахването на безплатните квоти за европейските производители по ETS. Досега те получаваха част от тях безплатно, за да издържат на конкуренцията, но този механизъм ще бъде заличен. Към 2034 г. всички квоти ще се купуват на пазарна цена, а CBAM ще покрива на 100% вноса. Така ще плащат всички – и европейските компании, и вносителите.
Вижте още – Зеленият преход и отвореният пазар удрят индустрията
Българският контекст: повече разходи, по-малко конкурентоспособност
За България ефектът от новата система ще бъде особено осезаем. Страната ни е голям вносител на въглеродно-интензивни стоки и е зависима от тях за ключови отрасли.
Строителството ще бъде пряко ударено – по-скъпи цимент и стомана ще означават по-високи разходи за жилища и инфраструктурни проекти. Земеделието ще плаща повече за торове, а това ще се пренесе върху цените на храните. Енергетиката също няма да бъде пощадена – вносът на електроенергия от съседни държави ще стане по-скъп, а крайният ефект ще се усети в сметките за ток. Металургията и машиностроенето ще се изправят пред по-скъпи суровини, което ще намали тяхната конкурентоспособност. Дори транспортът и логистиката ще трябва да прехвърлят допълнителните разходи към крайния потребител.
Протекционизъм под зелено прикритие?
Поддръжниците на CBAM го описват като исторически инструмент за борба с климатичните промени. Но критиците го наричат протекционизъм под зелено прикритие. Те предупреждават, че мярката ще доведе до инфлация, ще засили напрежението в международната търговия и ще натовари най-много по-слабите икономики и обикновените домакинства.
Факт е, че Китай, Индия и Русия вече атакуват CBAM пред Световната търговска организация, определяйки го като бариера за свободната търговия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
