Инфлацията в еврозоната отново се ускорява, а Европейската централна банка може да бъде принудена да вдигне лихвите още през юни. Това предупреди президентът на Германската Бундесбанк Йоахим Нагел в интервю за Handelsblatt, публикувано от Бундесбанк. Освен за цените и паричната политика, той постави и друга чувствителна тема — обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота след 2031 г.
Инфлацията се ускорява в еврозоната
Президентът на Германската Бундесбанк Йоахим Нагел предупреди, че поскъпването в еврозоната вече не може да се разглежда като ограничен енергиен шок. В интервюто той посочва, че инфлацията в еврозоната е скочила от 1,9% до 3,0% само за два месеца. Според него болезненият ефект вече се усеща от потребителите, но по-важното е, че поскъпването вероятно няма да остане ограничено само до горивата.
Нагел припомня, че при шок в предлагането ефектът върху различните категории стоки може да се прояви със значително закъснение — дори до 18 месеца. Това означава, че днешните високи цени на енергията могат постепенно да се пренесат към транспорт, храни, услуги, индустриално производство и крайни потребителски цени. Според него „може да има още какво да видим“ по линия на инфлацията.
Още по темата – Инфлацията ще расте през цялата година заради енергийната криза
За Германия Нагел очаква средна инфлация от около 2,7% през 2026 г., като в отделни месеци тя може отново да надхвърли 3%. По-неблагоприятният сценарий, обсъждан в рамките на Евросистемата, допуска и по-високи нива, ако ситуацията в Близкия изток се влоши или енергийният шок се задържи по-дълго.
В отделно интервю за RedaktionsNetzwerk Deutschland Нагел вече беше посочил, че войната в Близкия изток е променила инфлационната картина и че ключово значение има колко дълго Ормузкият проток ще остане блокиран. Той го нарича „ахилесовата пета“ на световната икономика, защото през него преминават критично важни енергийни потоци.
ЕЦБ отново гледа към по-високи лихви
Най-силният сигнал от интервюто е свързан с лихвите. Нагел казва, че еврозоната вече не се движи по базовия сценарий на прогнозите на Евросистемата, а се приближава към неблагоприятния сценарий. В този контекст той напомня, че дори базовата прогноза вече е включвала две повишения на лихвите, защото пазарите са ги калкулирали още през март.
ЕЦБ е обсъждала повишение на лихвите още на заседанието си в края на април, но в крайна сметка е решила единодушно да изчака следващото заседание през юни. Аргументът е, че тогава централната банка ще разполага с повече данни и с нови прогнози за инфлацията и растежа.
На въпроса дали лихвите ще бъдат повишени през юни, Нагел не дава категорично обещание, но формулировката му е достатъчно ясна: ако инфлационната картина не се промени фундаментално, повишенията на лихвите стават все по-вероятни. Той посочва няколко причини — високите цени на енергията, краткосрочните инфлационни очаквания, унищожени рафинерийни мощности, намалени запаси, нарушени вериги за доставки и по-висока геополитическа несигурност.
Reuters отбелязва, че базовата прогноза на ЕЦБ вижда пик на инфлацията от 3,1% през второто тримесечие, докато неблагоприятният сценарий допуска 4,2% през четвъртото тримесечие.
Ценова стабилност срещу слаб икономически растеж
Нагел признава, че никой не обича да вдига лихви, когато икономическият растеж е под натиск. Но според него основният мандат на ЕЦБ остава ценовата стабилност. С други думи, ако инфлацията започне да се „закотвя“ над целта от около 2%, централната банка ще предпочете да затегне политиката, дори това да натежи върху растежа.
Това е ключовият конфликт в момента: еврозоната е изправена едновременно пред по-висока инфлация и слаба икономическа динамика. Reuters съобщава, че според анкета сред икономисти от 8–13 май около 85% от тях очакват ЕЦБ да повиши депозитната си лихва с 25 базисни пункта до 2,25% през юни. В същото време част от анализаторите предупреждават, че прекалено агресивното затягане може да нанесе допълнителни щети върху вече крехкия растеж.
Това означава, че ЕЦБ се връща към добре позната дилема: ако реагира твърде меко, рискува инфлацията да се задържи; ако реагира твърде рязко, може да задуши икономическата активност. Разликата спрямо 2022 г. е, че централните банкери вече са много по-предпазливи към тезата, че инфлационният шок ще бъде „временен“.
Какво означава това за България
Решение на ЕЦБ за повишаване на лихвите вече има пряко значение и за България. От 1 януари 2026 г. страната е част от еврозоната, Българската народна банка е част от Евросистемата, а управителят на БНБ има място в Управителния съвет на ЕЦБ.
Това не означава, че всяко решение на ЕЦБ автоматично и веднага ще промени всички кредити в България. Но означава, че цената на парите в България вече се определя в рамките на общата парична политика на еврозоната. Ако ЕЦБ повиши лихвите, това ще се отрази върху междубанковото финансиране, доходността по дълга, новите кредити и постепенно върху условията за домакинствата и бизнеса.
Най-бързо ефектът може да се усети при новите кредити и при заемите с плаваща или периодично променяна лихва. При вече сключени кредити с фиксирана лихва ефектът ще зависи от срока на фиксиране и от конкретната формула в договора. За държавата по-високите лихви означават и по-скъпо финансиране при емитиране на нов дълг.
Пенсионната възраст влиза в нов европейски дебат
Втората голяма тема в интервюто е пенсионната система. Нагел поставя въпроса директно: хората живеят по-дълго, все повече граждани получават пенсии, а все по-малко хора работят. Това натоварва пенсионните финанси и осигурителните вноски, а покриването на недостига с все по-големи трансфери от централния бюджет не решава проблема.
Според него е логично хората да работят през част от по-дългия си живот. Именно затова Бундесбанк — „както и много други“, по думите му — предлага след 2031 г. законовата пенсионна възраст системно да бъде обвързана с растящата продължителност на живота. Нагел определя това като почти неизбежно, ако обществото има „щастието“ да живее все по-дълго.
Припомняме- Европа вдига пенсионната възраст: няма кой да работи
Тук обаче има и важна социална уговорка. Интервюиращите го питат дали подобен подход не е твърде груб — например дали майстор на покриви трябва да работи толкова дълго, колкото служител, прекарал 40 години зад бюро. Нагел признава този аргумент и казва, че трябва да има индивидуална защита при нетрудоспособност и здравословни проблеми в напреднала възраст.
По-дълъг живот, по-голям натиск върху системата
Темата не е само негова лична позиция. ОИСР също препоръчва Германия да обвърже законовата пенсионна възраст с продължителността на живота, след като тя достигне 67 години, и предупреждава, че работоспособното население в Германия се очаква да намалее с 23% през следващите 40 години. Сходна е и линията на Германския съвет на икономическите експерти, според който демографското застаряване изисква дългосрочна пенсионна реформа, която да разпредели тежестта по-справедливо между и вътре в поколенията.
Пенсионният дебат в Германия е част от много по-широк европейски проблем. Докладът на Европейската комисия за застаряването от 2024 г. разглежда дългосрочните бюджетни ефекти от демографските промени в ЕС до 2070 г.
ЕЦБ обобщава, че разходите, свързани със застаряването в еврозоната, се очаква да нараснат от 25,1% от БВП през 2022 г. до 26,5% през 2070 г. Основният натиск идва от пенсионните разходи, здравеопазването и дългосрочната грижа.
Това обяснява защо идеята за по-късно пенсиониране все по-често се появява в икономическите дебати. Аргументът на институциите е финансов: ако животът се удължава, а броят на работещите спрямо пенсионерите намалява, системата трябва да се адаптира. Аргументът на критиците е социален: средната продължителност на живота не казва достатъчно за здравето, професията, доходите и реалната възможност на различните групи да работят по-дълго.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
