Начало Европа Защо в Брюксел е нормално да счупиш статуя на Христос, но не и на Мохамед

Защо в Брюксел е нормално да счупиш статуя на Христос, но не и на Мохамед

от kritichno.e
Стоп кадър от чупене на статуя на Христос

Видео с водещи от популярната белгийска радиостанция Studio Brussel, които чупят фигури на Исус Христос и Дева Мария, предизвика вълна от реакции и дебат за двойните стандарти спрямо религиите. Случаят беше широко отразен от полската медия Do Rzeczy, а допълнителна яснота около мотивите на участниците дава интервю на журналиста Колм Флин с част от водещите.

Според Do Rzeczy, кадрите показват как водещи от обществено финансираната радиостанция Studio Brussel разбиват религиозни фигурки по време на предаване – част от т.нар. „rage room“ формат, в който слушатели предлагат предмети за чупене като форма на разтоварване.

Още в началото обаче случаят излиза извън рамките на „шега“ и поставя по-дълбок въпрос: защо едни религиозни символи могат да бъдат публично унижавани, а други – не?

Скандалът в белгийското радио Studio Brussel

интервюВ интервюто с Колм Флин водещите обясняват, че сегментът е замислен като начин за „изпускане на напрежението“. „Хората ни пишат – например, че имат лош ден – и ние чупим нещо за тях“, казва един от участниците.

Когато журналистът обръща внимание, че сред предметите има и статуя на Исус, разговорът рязко променя тона си. Въпросът е директен: не е ли това дълбоко обидно за вярващите?

Отговорът на водещия Де Брьойн, цитиран и от Do Rzeczy, е показателен: „Може да обиди хора, но в Белгия – по-скоро не. Не сме много религиозна страна, особено слушателите на Studio Brussel.“

Той допълва, че всички разбити предмети вече са били повредени, а самата фигура е била обърната така, че лицето да не се вижда. Въпреки това признава: „В друга държава бих бил много по-внимателен.“

Христос може, Мохамед – не: какво показва интервюто

Същинският скандал обаче избухва в следващия момент от интервюто, когато Колм Флин задава въпрос, който изкарва наяве двойния стандарт.

Биха ли направили същото с фигура на пророка Мохамед? Или със символи на юдаизма?

Отговорът е категоричен и без колебание: не.

„Това би било неподходящо… и дори опасно“, признават водещите. Един от тях добавя, че подобно действие е „много по-рисковано“, особено когато става дума за религия, с която човек няма пряка връзка.

Така се оформя ясно разграничение:
– статуя на Христос може да бъде разбита „в името на шегата“;
– символи на други религии са извън границите на допустимото.

Самият Колм Флин формулира това като проблем на лицемерие: християнските символи се третират като допустима мишена, докато други религии се ползват с де факто защита. Именно този контраст е акцент и в анализа на Do Rzeczy.

„Имаме повече право“: аргументът на водещите

Водещите се опитват да обяснят разликата с аргумент, който сам по себе си предизвиква нова вълна от критики. Те подчертават, че всички са израснали в католическа среда. „Това ни дава малко повече право да го правим – като форма на самокритика“, казва един от тях в разговора с Колм Флин.

Но тази логика отваря още по-сложен въпрос: дали принадлежността към дадена религия дава право за публично унижаване на нейните символи – особено в обществена медия, финансирана от данъкоплатците?

От шега до извинение и въпросите за двойния стандарт

С напредването на разговора позицията на водещите започва да се променя. Една от участничките признава: „Сега, като говорим за това… съжалявам. Не трябваше да го правим. Не се замислихме достатъчно.“

Тя обяснява, че сцената е била част от хаотично чупене на предмети, без да се отчете чувствителността на религиозните символи. Както съобщава Do Rzeczy, впоследствие радиостанцията публикува и официално извинение, в което признава, че е „неправилно преценила“ ситуацията.

„Видеото трябваше да бъде шега, но не беше отчетено колко чувствителна тема са религиозните символи“, се казва в позицията.

Повтарящ се модел: Брюксел и „безличното“ Рождество

AI генерирано изображение: платнена „мултикултурна“ сцена на Рождество с безлицеви фигури под бяла шатра, вдъхновена от инсталацията на Grand-Place в Брюксел.

Случаят не е изолиран. Той се вписва в по-широк контекст на решения и практики в Белгия, които често засягат именно християнските символи.

Показателен пример е скандалът в Брюксел, при който коледна сцена, изобразяваща раждането на Христос, беше представена с фигури без лица. Мотивът – да не се обидят представители на други религии, най-вече мюсюлмани.

Този случай, припомнян и в анализа на Do Rzeczy, отново поставя същия въпрос: защо чувствителността се прилага избирателно?

Припомняме – Брюксел заменя Рождеството с „мултикултурни“ кукли

Докато християнските символи могат да бъдат променяни, обезличавани или дори разрушавани, други религии се третират с далеч по-висока степен на предпазливост.

Светска Белгия и границите на свободата

Случаят се развива на фона на ясно изразена секуларизация в Белгия. По данни, цитирани от Do Rzeczy, около 59% от населението не изповядва религия.

Сред вярващите доминират католиците, а около 15% се идентифицират като мюсюлмани.

Този социален контекст често се използва като аргумент за по-свободно отношение към религиозните символи. Но както показва настоящият случай, границите на тази „свобода“ не са еднакви за всички.

Именно това е ключовият извод, който се откроява както от интервюто с Колм Флин, така и от анализа на Do Rzeczy:
в съвременна Европа не всички религии се третират по един и същи начин – и това вече не остава незабелязано.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
nice fresh

Други новини